Уста Кольо Фичето гарантирал здравината на моста при Бяла с главата си

Киро М. ИВАНОВ

За творческия гений на българина историята ни е оставила много веществени доказателства. Може би преди 6000 години се е появило едно знаменито изобретение. Едно изобретение, с което започва историята на машините - колелото, основата на цялата машинна техника. Неизвестният изобретател е първият инженер.
Кога и как е възникнала тази идея, плод на творческата мисъл на човека, едва ли ще бъде доказано безспорно, но за наша радост най-старото колело в света е намерено в земите на България. Според радиоактивния анализ, то е отпреди 5830 +/- 150 години!
Учени твърдят, че нашите прадеди, още когато са обитавали волжките степи, отлично са познавали основните закономерности на движението на планетите и Земята около Слънцето. Техният календар и до ден днешен бил най-съвършеният календар в света. Може би на малцина е известен и фактът, че български астроном в ХVI век открива небесна звезда.
От руините на Плиска и Преслав съдим за знанията и уменията на българина от времето на първата славянобългарска държава. Много са и останките - керамични, ковашки, от длетата на старите майстори. Известни са българска технология за добиване на желязо и за първичната му обработка от ХIII век, българска възрожденска пералня - ваявица, воден струг, механизирана дъскорезница, гайтанджийски чаркове.


Останки от строителна дейност по нашите земи датират от края на новокаменната епоха (V-IV хилядолетие пр.н.е.). Представа за тракийската градска къща имаме от разкопките на градовете Кабиле и Севтополис. Забележително постижение на тракийското строително майсторство са и тракийските некрополи. В голямата си част строежите по време на римското и византийското владичество са били изпълнявани от местни майстори. Разкопките в Плиска и Преслав са достатъчно доказателство за монументални строежи.
През зрялото Средновековие (ХIII-ХIV век) българските майстори строители изграждат градове и крепости, крайпътни станции, старинни манастири и укрепления на местни феодали. Най-крупното строително творение през Възраждането ни е Рилският манастир, построен в продължение на близо две десетилетия. Десетки безименни майстори са създали невероятно хармоничен и цялостно въздействащ архитектурен комплекс.
Българинът е известен и със строителството на мостове. В края на 2013 г. в САЩ бе издадена световна енциклопедия от CRC Press в обем 1376 страници. Съставителите й представят 29 държави, между които и България. На 47 страници са описани 40 моста, подбрани от проф. Дончо Партов и доц. Добромир Динев, дадени са имената на проектантите и изпълнителите.
В есето "Мостове" писателката Яна Язова пише:
"Има мостове междуселски, каменни или от тежки дървени трупи, над големи реки, над плитки брегове. Те носят у себе си тежестта на натоварените със сено коли, на житните зърна, на пълните с грозде чебури и каци... Има мостове железни, по които минават автомобили и железници... Мостът може да реши едно сражение, мостът може да запази един град, една държава. Мостовете са жива история на човешката култура и самите те са история".
              (В. "Развигор", 5 юни 1937 г.)
За читателите ще е интересно да знаят историята и легендите, които се разказват и до ден днешен за най-старите мостове по нашите земи, включени в американската енциклопедия.
    
Кадин мост
От вградения турски надпис личи, че е строен през 1469-1470 г. по времето на султан Мехмед II (1451-1481). Изграден е от дялани гранитни блокове; има 5 различни по големина свода, най-големият е средният. Мостът е забележителност на строителното изкуство в България през османското иго. Обявен е за паметник на културата.
Истинското название на моста е "Кадън кюприси" или "Невестин мост". Невестино се нарича и селото току до него. Това име е във връзка с легендата за граденето на моста и зазиждането на Струма невеста, жена на майстор Мануила - илюстрация на широко разпространения във фолклора ни мотив за "вградена невеста".
Трима братя от близкото село строели моста, ала трудът им отивал напразно. Построеното през деня, водата го събаряла и отнасяла през нощта. Смутили се тримата братя майстори, уплашили се при мисълта, че без скъпа жертва няма да изградят моста. А не искали да посрамят своето име и майсторска чест. Уговорили се да принесат жертва онази от съпругите, която първа донесе на своя мъж закуска.
Най-рано дошла най-младата снаха, Струма невеста, жената на майстор Мануила. Жертвата била грабната и насилствено зазидана в средния свод. Като я заграждали, тя плакала и се молила да й оставят навън поне очите и гърдите, та да може да храни малката си рожба, пеленаче. Плачейки и кърмейки детето си, Струма невеста най-сетне издъхнала. Хората приказват, че и досега още, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка... (По Йордан Иванов. "Български старини из Македония". 1906)

Мостът при Свиленград
Мустафа паша искал да направи "хаир за душата си" - твърде разпространен обичай сред мохамеданите. Затова решил да построи мост на река Марица. Мостът бил строен от български майстори и няколко хиляди души работници (в 1530 г.). Хоросана правели с яйца, вместо с вода, а яйцата събирали от населението от цяла Тракия. Пашата похарчил много пари - четиристотин кесии златни алтъни и сребърни грошове. Мостът станал един от най-хубавите и здрави мостове не само в Турската империя, но и в цяла Европа.
Когато мостът бил завършен, турският султан бил в Одрин. От Одрин отишъл да го види: ахнал и пожелал да го купи, като даде на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии пари. Смутил се пашата, прибрал се в конака си и цяла нощ мислил. Решил да не продава моста, но от страх се отровил.
Като чул за това султанът, ядосал се и проклел: който се осмели пръв да мине през новия мост, да загине, или да загине най-скъпото на сърцето му. Само бащата на Мустафа паша не се уплашил от султанската клетва и минал през моста. Той вече дал най-скъпа жертва - умрял любимият му син. Така силата на клетвата отпаднала. (По Елена Огнянова, записала преданието през 1950 г. в с. Конуш, Хасковска област)

Дряновският мост
Малцина от читателите навярно знаят, че "първата рожба" на бележития мостостроител Никола Фичев (1800-1881) - Уста Кольо Фичето, е внушителният каменен мост в неговия роден град Дряново. Построен е през 1865-1867 г. по нареждане на Мидхат паша. Мостът е дълъг 267 м, широк 9 м, с 14 сводови отвора средно от по 17 м и 13 устоя-стълбове, дебели по 5,40 м, изградени от камък и дърво. Устоите образуват стройна и внушителна редица. Подпорите са използвани като основен елемент в композицията, която прави от моста не само инженерно съоръжение, но и архитектурно произведение. Така той се превръща в забележително архитектурно-инженерно съоръжение от времето на Възраждането, обявен е за паметник на културата.
След катастрофално прииждане на река Янтра и вероятно препречване пред сводовете на плаващ материал, водната стихия съществено уврежда моста. През 1922-1923 г. при управлението на Александър Стамболийски срочно се прави проект и незабавно се пристъпва към ремонт на съоръжението.
                
Мостът при Бяла
Мидхат паша като валия на Дунавския вилает намислил да направи мост на река Янтра край Бяла - едно за хаир, а друго, като добър държавник все му минавало през ума, че ако Русия обяви война на Турция, както няколко пъти дотогава, турските войски ще могат бързо да се придвижват по тоя мост. И възложил строежа на прочутия майстор Кольо Фичето.
Майсторът се наел с моста и го построил за две години. Сам изработил две фигури - лъв и двуглав орел - и ги вградил в каменния му парапет.
На откриването на моста Мидхат паша забелязал скулптурните фигури и попитал майстор Кольо Фичето какво означават, а той му отговорил: "Като правех тия фигури, благославях: мостът да бъде як и силен като лъв, да бъде издръжлив и несъкрушим като орел".
Десет години по-късно руските освободителни войски начело с генерал Гурко спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето, а той, за да увери руския генерал, че работата му е много здрава и солидно направена, сам слязъл и застанал под моста, докато минат тежките руски оръдия.
Генерал Гурко го прегърнал и благословил за златните ръце и голямото умение, които вложил в красавеца мост. Оттогава е останал обичаят майсторът строител да стои под моста, докато трае изпитанието на строежа. Ако мостът не издържи, то майсторът пръв да загине с калпавата си работа. (По Елена Огнянова, записала преданието през 1979 г. в Русе) 

Дяволският мост (Шейтан кюпрю)
"Така се нарича тясното и извънредно красиво гърло по течението на река Арда, на около 25 км източно от Кърджали, до с. Студен кладенец. Високите му и отвесни скалисти брегове са на 5-6 м едни от други, а дълбочината на гърлото е от 6-12 м. Водата на реката кипи като в котел и бие стените на улея. По една прехвърлена обикновена дъска пешеходци минават над главоломната бездна от единия до другия бряг."(Жечо Чанков - "Географски речник на България", книгоиздателство "Факел", София, 1939 г. с.142)
Дяволският мост на река Арда е построен в периода 1515-1518 г. от български майстор мостостроител - уста Димитър от Неделино, Кюстендилско.


Каре
Със световна известност, но... неизвестен у нас

За инженер Веселин Панайотов съм чувал от академик Ангел Балевски, преди години председател на БАН. Роден е през 1909 г., завършва висше техническо образование в Прага и от 1946 г. живее в САЩ. През първите години проектира и изгражда открити кинотеатри по целия бряг на океана от Флорида до Тексас. Инженер Панайотов е голям специалист по строителство на мостове. В средата на ХХ век решава пътните проблеми на Ню Орлиънз. Той е автор на проекта за мост над езерото Пончартрейн в САЩ. Езерото е широко 40 км и дълго 80-90 км. Мостът, дълъг 40 км(!), е изпълнен по съвършено нова технология през 1951 г. За времето си е най-дългият мост в света!



Каре
Най-грациозният, най-високият, най-внушителният и...

Мостът на хилядолетието в Лондон е над Темза, до новата галерия Тейт. Той бе открит през юли 2000 г. За него казват, че е най-грациозният мост на нашето време. Дълъг е 330 м.
 
Мостът на хилядолетието Гейтесхед е дълъг 105 м и прехвърля река Туайн в Гейтесхед, Северна Англия. Двете дъги - едната от които е пешеходен мост, а другата - носеща пешеходния мост, са така свързани, че когато се завъртят около опорните си точки, се получава отвор за преминаване на кораби. Открит е през лятото на 2001 г.

Виадуктът Мийо, близо до град Мийо (на 120 км от Авиньон в Западна Франция) свързва автомагистрала А75 от Париж до Барселона и пресича пролома на река Тарн. Средната му колона е по-висока от Айфеловата кула и се смята за една от най-внушителните мостови конструкции в Европа.

Първият чугунен мост в света - над Северн при Коалбрукдейл, Англия, е построен от Абрахам Дарби III (1750-1791) през 1779 г. В Германия строителството на железни мостови съоръжения и сгради през ХIХ век се развива преди всичко от Йохан Вилхелм Шведлер и Хайнрих Гербер, чиито идеи се реализират най-напред в Бавария, а впоследствие в цяла Европа.

Най-дългият (486 м) и най-висок висящ мост на ХIХ век бил открит през 1883 г. Той е над река Ийст Ривър и свързва Манхатън с квартала Бруклин. Негов създател е Йохан Аугуст Рьоблинг.

Знаменитият Покрит мост в Ловеч


 Мостът на Кольо Фичето в Бяла


Мостът при Ягодино

Новият мост над Дунав