29 Март 2024петък16:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард/Срещи

Йордан Петров:

Успешният политик трябва да е и аскет

Прекалената ни индивидуалност пречи за по-голяма сплотеност, категоричен е историкът

/ брой: 223

автор:Павлета Давидова

visibility 763

Йордан Петров е доктор по история, магистър по право и бакалавър по стопанско управление. Хоноруван асистент по политически науки и психология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", изборен експерт по прилагането на нормативната уредба и експерт по подготовка и избор на проекти.

"Леви мислители като Димитър Благоев, Янко Сакъзов и Никола Габровски са забравени незаслужено, а идеите им са все така актуални"

- Роден сте в Сливен, но живеете във Велико Търново, защо не останахте в родния си град?
- Дойдох в Търново заради университета - увлечен съм от историята. Като дете често идвах тук с родителите си и старинният вид на града винаги ми е харесвал. Баща ми е историк по образование, явно и това е оказало влияние, за да се получи комбинацията и да остана тук.
- Какви са възможностите за реализация в България за човек, завършил история днес?
- Класическата хуманитаристика не дава добри възможности. Тя е подходяща за високоразвити общества, където абстрактните категории са ценни. Поради тези причини продължих да уча - защитих докторат по история, завърших право, а после и стопанско управление. Опитах се да съчетая различни неща, защото по-широката подготовка дава възможност за по-голяма гъвкавост.
- Искаш да кажеш, че нашето общество не е достатъчно развито, за да предлага по-добри шансове на всеки?
- Технологично и социално бележи регрес, оттам нататък страдат професии, които изискват по-висока прибавена стойност.
- Какво трябва да се промени, и проблемът само в българското общество ли е?
- Още Иван Хаджийски е забелязал някои особености на народопсихологията ни. Тези особености могат да се забележат и докато четеш творчеството на Алеко Константинов, Димитър Димов и други автори. Забелязват се някои наши устойчиви черти като общност, които не се променят през епохите. Те са добри като стратегия за оцеляване, но пречат, когато съдбата е поверена в ръцете ти и изисква повече смелост.
- Според вас кои са силните и слабите черти на народа ни?
- Силни черти са търпението и постоянството. Лоша черта е вроденото недоверие към институционалността и оттам вечното противопоставяне общество-държава. В този аспект и прекалено изявената ни индивидуалност пречи за по-голяма сплотеност.
- Вие сте историк. Кой момент от българското минало ви е най-любим или най-интересен?
- Историята сама по себе си е динамична. В най-новата ни история може би най-силният момент е независимостта на България, която е обявена на 22.09.1908 г. Подготовката и реализирането на това събитие протича по дипломатически път. Безкръвно е. Големите сили признават на една млада монархия титла, която за новото време е характерна за имперските държави - съседните страни си имат крале, а ние - цар.  Всъщност това остава като връх в борбите за национално освобождение и обединение. Впоследствие събитията носят разочарование и националният идеал - всички българи заедно, в една държавна територия - е изоставен.
- Ако можехте да промените нещо в миналото, какво би било то?
- Не ми допадат разделителните линии, които са прокарани в българското общество. Вечно про и анти, фили и фоби... Животът не е черно-бял, цветен е, има нюанси.
- Според вас кое е нещото, което в момента разделя най-много българския народ?
- Разделението върви по линия на езика на омразата и отрицанието. За съжаление, това е лесният начин политиците да стабилизират подкрепата на последователите си, търсейки в опонента основна причина за грешките си. Може би лекарството за това положение е всеки да се съсредоточи в собствената си работа и да прави каквото трябва.
- А каква би трябвало да е работата на политиците?
- Политиката е управление в стратегически аспект. Хората, чието занятие е политиката, трябва да се съсредоточат в упражняване на властта при спазване законността и целесъобразността в действията си. Това не е имагинерна дейност. Смятам, че успешният политик трябва да е в известна степен аскет, за да има силата да издържи на това усилие. Във всеки случай трябва да е почтен и отговорен.
- Научили ли са нещо от предшествениците си родните политици?
- Докато наблюдавам цикличността на процесите, оставам с впечатление, че поуките от миналото се пренебрегват. В известен смисъл, дори да са предварително ясни, има едно пренебрежително отношение към възможните последици. Политиците явно само се надяват на късмет, за да избегнат негативните ефекти, които са познати от миналото.
- Т.е. смятате, че България продължава да е в прословутия "преход"?
- Определено. Нашият преход ми напомня прехода на Мойсей в пустинята. Трябва да използваме това време, за да се научим да живеем заедно и да имаме вяра.
- Говорите за вяра, но все повече от връстниците ви я губят и се отправят към Терминал 2... Защо?
- Те избират друг начин, по който да се докажат и наложат. За съжаление това е тенденция не от две или три години - да си губим хората, а талантите им да бъдат оценявани другаде... Процесът може да бъде спрян. Не е късно. Имам много познати в чужбина, в общия случай те искат достоен живот за себе си и семействата си.
- Кой и как може да им го осигури и тук?
- Ние. Всички ние сме държавата. Трябва да променим отношението си,  трябва да толерираме различността. Тя е движеща сила в обществото. Често хората, които напускат страната, са по-различни по своему. Трябва да получат шанс, за да докажат идеите си.
На следващо място трябва да има справедливост. Основен проблем за младите са реализацията и доходите в един по-късен етап. В това отношение е смущаващо как централизирано се обучават млади в професии, в които има ограничен капацитет за реализация, а в други, където има дефицит и няма безработица - няма желаещи да се обучават. Пример за проблем са завършващите хуманитарни специалности като история, философия, а напоследък и икономическите професии, сравнени с инженерните науки и медицината. В едните всяка година завършват стотици студенти, а пазарът може да подсигури работа за по-малко от 10%, а в другите специалности завършващите са по-малко от нуждите на икономиката. А всичко това се субсидира от нашите пари чрез държавния бюджет.
- Да разбирам ли, че икономиката и образованието трябва да са по-тясно свързани, за да отговарят взаимно на потребностите си?
- Разбира се. Трябва да има ясна корелация и известна регулация. Либертарианското безумие, което властваше като концепция в нашата държава през последните 25 години, доведе до страхотни изкривявания в обществото ни.
- Бил сте и преподавател, от коя страна на скамейката е по-лесно?
- Всяка страна си има своите предизвикателствата. Няма лесно, ако искаш да си на високо ниво. По-отговорно е да преподаваш, защото водиш няколко човека след себе си, а на база на знанията, които придобият, те ще имат възможност да променят съдби.
- Има ли личност от родното минало, която сякаш е забравена в настоящето, или такава, на която не е обърнато достатъчно внимание?
- Много са. За първите седем века съществуване на българската държава са известни около 1300 личности. В забравата са попадали дори царе. Други пък обобщават с името си много хора. В настоящето може да си послужим за пример с политическите партии - много често те са известни с имената на лидерите си, а зад тях стои трудът на много хора, които често остават в анонимност . Но да се върна на въпроса - постоянно трябва да се напомня за приносите на отделните личности. Акцентът трябва да е върху примера, който са ни дали, за да не се забравя.
Да си спомним и социалистическото ни минало. Благоев, Габровски, Коларов, Сакъзов и техните другари успяват да интегрират напредничавите европейски леви принципи с политическите традиции на революционния демократизъм на Българското възраждане. В политическата програма от онова време първостепенен приоритет е политическата свобода, под което трябва да се разбират правата на човека и гражданина. И сега - 120 години по-късно, не виждам с какво ние сме по-различни от първостроителите. И те, и ние вярваме в ползата от промените, от драстичните действия и решения в полза на обществото. Тъй че ако говорим за забравени хора, мисля, че незаслужено личности като Димитър Благоев, Янко Сакъзов, Никола Габровски и много други наши леви български мислители са забравени, а идеите им са все така актуални.
- На кого от днешните политици ще бъде отделено най-голямо пространство в учебниците по история след 10 години?
- Политиците ще си получат оценката според отпечатъка, който оставят. Според това, доколко са променили страната, толкова ще се коментира и присъствието им в миналото. За да получат достойна оценка и място, трябва да бъдат разделени от делата си с поне едно поколение. В противен случай след десет години може самите те да се впишат сред строителите на съвременна България, и то твърде многословно.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ