Уроци на съпреживяната история

Децата ни не знаят историята на страната и народа си, уроците не са им интересни, качеството на знанията им все повече запада. Когато чувате подобни твърдения, не им вярвайте - те са верни само когато училището не е намерило добрата форма да заинтересува малчуганите, да направи интересно за тях знанието. Една такава нетрадиционна форма на обучение "под открито небе" съществува в региона на Лудогорието вече 28 години. 
Утре, на 30 май, от гр. Тутракан и тази година тръгва ученическият поход "По стъпките на четата на Таньо войвода". Той се организира за 28-и път, походниците вече традиционно изминават бойния път на четата от 220 км за 4 дни през Елията, Лудогорието и Поломието. Походът минава през 28 населени места на общините Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово. Водач на похода и негов спонсор от 18 години насам неизменно е столичният стоматолог д-р Анатолий Кънев, секретар на културно-просветното дружество "Родно Лудогорие". Преди 23 години основателят на дружеството Борис Илиев, който е краевед, изследовател на четата на Таньо Стоянов и е негов тъст, го запалил за идеята да се организира такъв поход. Целта му е не само познавателна, а е и да гради разбирателство между етническите групи в региона, както и да възпитава децата на културно поведение. Организаторите успяват по нестандартен начин да вплетат в едно полезното и приятното, историята и литературата - с възможността за обогатяване на познанията за родния край и за родината като цяло. Девизът на дружеството е: Добросъседство, Доверие, Истина. Истината такава, каквато е, независимо дали се харесва някому или не, защото без истина няма доверие, а без доверие няма добросъседство.

Както винаги, четирите дни "история на живо" ще завършат пред паметника на Таньо войвода до с. Априлово 

От 9 години със съдействието на просветното министерство изявата е с национален статут. Предварително всяка година се организира национален конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка на тема: "Таньо войвода през призмата на съвременния и модерен свят" и "Какво знаем за Таньо войвода и пътя на неговата чета през 1876 г.?"
От утре 360 ученици от Тутракан, Силистра, Разград, Попово, Търговище, Средище, София ще преминат целия маршрут. В походните мероприятия обаче ще се включат над 20 000 души от региона и от цялата страна. В изявите във всяко селище участват местните ученици, преминавнето на похода става празник за всички жители. С децата ще бъдат представители на Сдружението на българските зъболекари, Висшия съдебен съвет, студенти и преподаватели от Софийския университет и НБУ, журналисти. Съдействие неизменно ни оказват музеите и кметските управи на Тутракан, Исперих, Разград и Попово, обяснява д-р Кънев. Предвидено е всяка вечер да има преглед на маршовата и строевата песен, който се посреща винаги с много ентусиазъм от всички участници; има изяви на фолклорни състави, на виртуоза Теодосий Спасов и неговата група, беседи на исторически теми, водени от акад. Георги Марков от БАН и проф. Христо Матанов от СУ. Походът завършва на 2 юни пред величествения паметник на войводата в местността Керчан баир до с. Априлово, Поповско.
При нас идват повече ученици дори от Ботевия поход, придружават ни учители, правим срещи с обществеността, има интерес към културните прояви, които съпътстват пътя ни, разказва Анатолий Кънев. Възпитанието на нашите деца е грижа на самите нас, можем да изградим у тях културно поведение и уважение към миналото и настоящето, стига да го искаме, убеден е той. И добавя: "Ние търсим нещата, които ни обединяват като народ, на първо място е все пак това, че сме българи, защото негово величество европеецът не се ражда от нищото. Човек първо се ражда германец, французин, българин и после е европеец".
Едно е да четеш страничка и половина урок в учебника и да те изпитат на него, друго е да съпреживееш заедно с десетки и стотици хора като теб големия смисъл на мълчанието пред изваяния от камък български войвода или сливането на много гласове в рецитацията на "Аз съм българче". Емоцията на съпреживяната история е урок, който се помни много повече от заучената тема - помни се вероятно за цял живот.


Кой е Таньо Стоянов?

Всеки българин знае за Ботевата чета, за кораба "Радецки", за "Козлодуйски бряг" и пътя на четниците до Околчица. По-малко обаче е известно, че всъщност през май 1876 г. на Дунавския бряг акостират две чети. Втората е на Таньо Стоянов. Макар и по-малка, състояща се само от 28 четници, тя също е организирана по идея на Христо Ботев, слиза на българския бряг при с. Пожарево до Тутракан на 17 май, шест часа преди четата при Козлодуй. 
Самият Таньо Стоянов е роден в Сливен през 1846 г. Съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата Каравелова фраза: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата."
Четата е разбита на Керчан баир при с. Априлово, Поповско, където загива и самият Таньо войвода. Единадесет дни през Лудогорието и три сражения, жертви, плен и последвал съд в Русе - това е печалната съдба на четата. Но децата, които участват в похода, научават, че именно този отчаян порив за свобода и личности като Таньо войвода превръщат Източния въпрос в български на Цариградската конференция през декември 1876 г. А последвалата руско-турска война (1877-1878) донася дългоочакваната свобода.
 

Д-р Анатолий Кънев
Българската държавност е потребност за обединяване

В сянката на своите размисли или под светлината на прожекторите? Културно-просветното дружество "Родно Лудогорие" е дружество с идеална цел и отдавна си задава този въпрос. Да си един от нас е въпрос на свободен избор - без подписи и членски карти. Дейността ни може да се види на двата ежегодни похода: на Таньо Стоянов - от 30 май до 2-ри юни, провеждан от 28 години, и на Бедреддин Симави - от първия понеделник на мeсец ноември - от 17 години.
Тази година съм предложил за дискусия на нашите емисари една мисъл на Александър Фол: "Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите".
Да се говори е лесно, но да се предприеме действие е трудно и въпрос на личен избор. В последните 24 години сме свидетели на непрестанно рушене на един обществен ред в името на доброто, без да сме осъзнали смисъла за добро и зло, за ляво и дясно, вярно - невярно. Българската държавност е потребност, която сплотява силите на обществото. Разглеждайки съвременното общество обаче, лесно и бързо можем да стигнем до горчивия извод, че ако държавата е политическа общност, заемаща дадена територия, България вече изглежда да е само територия. Тогава възниква въпросът: да премълчим и да преглътнем, или да си кажем? Отново изборът е личен и се споделя главно със себе си или с шепа хора. Хора, с които сме на малки имена, чувстваме се добре с тях и заедно пазим общите си размисли от светлината на прожекторите.