Унижението на труда

Димчо Михалевски

Безпристрастният индикатор дали правителството успява или не, е дали хората имат работа и сигурност за утрешния ден. Дали управляващите успяват да създадат условия за развитие на икономиката и разкриването на нови работни места. Това е важно за самите хора, но то така също влияе на устойчивостта на приходите в бюджета и осигурителните фондове.
Какви са тенденциите през последните няколко години? Изпълни ли ГЕРБ своите обещания от 2009 година?
Общо наетите лица намаляват. В края на 2008 г. те са били 2 436 128, в средата на 2009 г. намаляват до 2 398 168, за да достигнат най-ниското регистрирано ниво в края на 2011 г. - 2 132 376 наети лица. Така за 29 месеца управление на ГЕРБ (към края на 2011 г.) трудовият пазар в България губи 265 792 работни места, или над 11% от всички работни места. Това е пряка загуба на сигурност за хората, загуба на приходи в бюджета и пенсионните и здравноосигурителните фондове.
Общото намаление на наетите лица с 11,08% е нервномерно разпределено: в обществения сектор е 7,01%, докато в частния е 12,48%. Необяснимо е, защо в края на 2011 г. нараства броят на наетите в обществения сектор при продължаващата негативна тенденция на намаляване на наетите в частния сектор. Загубата на работни места в частния сектор е 221 200.

След нестабилната тенденция на възстановяване в началото на 2011 г. се наблюдава рязък спад на броя на наетите лица в последните месеци от септември до декември 2011 г.: от общо 2 188 749 наетите лица в края на 2011 г. падат на 2 132 376 - намаление с -56 373 наети лица (за 4 месеца намаляване с 2,58% ).
 Тези данни определят несигурна и нестабилна перспектива пред икономиката на България и трудовия пазар. Без съмнение рецесията става все по-очевидна и за съжаление е реалистичен сценарий пред България. ГЕРБ задълбочи негативното влияние на кризата в България. На третата година от мандата на ГЕРБ вече е ясно, че до края му тенденцията на свиване на трудовия пазар ще продължи. Регистрираните безработни в България непрекъснато се увеличават и ще продължат да се увеличават.
 Освен това има паралелна негативна тенденция на увеличаване на различията на трудовия пазар - увеличава се пропастта между големите общини, от една страна, и малките и средни общини, от друга. Броят на общините с регистрирана безработица на нива над 35% спрямо средната за страната нараства от 128 общини (или 48,48% от всичките) през 2009 г. на 152 общини (57,58% от всички) в края на 2011 г.
През февруари 2008 г. средната безработица в страната беше 7,26%. Регистрираната безработица по области е: под 3% - 1 област (Столична), от 3% до 6% - 6 области (Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Перник и Пловдив), от 6% до 9% - 5 области (Благоевград, Кюстендил, Русе, Стара Загора и Хасково), от 9% до 12% - 11 области (Враца, Добрич, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Силистра, Сливен, Смолян, Софийска и Ямбол), от 12% до 15% - 4 области (Видин, Монтана, Разград и Шумен), от 15% до 18% - 1 област (Търговище).
След една година, през която се разрази световната финансова криза и стартира план на правителството на Сергей Станишев за омекотяване на последствията от нея и създаване на сигурност пред икономиката на страната и работата за хората - през февруари 2009 г. средната безработица в страната беше 6,69% (бе намалена с 0,57% на годишна база). Регистрираната безработица по области е: под 3% - 1 област (Столична), от3% до 6% - 6 области (Бургас, Варна, Габрово, Перник, Пловдив и Стара Загора), от 6% до 9% - 12 области (Благоевград, Велико Търново, Враца, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Плевен, Русе, Сливен, Софийска, Хасково и Ямбол), от 9% до 12% - 7 области (Видин, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград, Силистра и Смолян), от 12% до 15% - 2 области (Търговище и Шумен).
Една година по-късно, след влизането на ГЕРБ във властта, рязко бяха свити бюджетните разходи, сериозно намаля приходната част на бюджета, спрени бяха плащанията по задължения на държавата към фирмите. И като резултат - през февруари 2010 г. средната безработица в страната нарасна рязко до 10,26% (увеличение с 3,57% на годишна база). Регистрираната безработица по области е: от 3% до 6% - 1 област (Столична), от 6% до 9% - 4 области (Бургас, Варна, Габрово и Стара Загора), от 9% до 12% - 10 области (Велико Търново, Кърджали, Кюстендил, Перник, Пловдив, Русе, Сливен, Софийска, Хасково и Ямбол), от 12% до 15% - 6 области (Благоевград, Враца, Добрич, Ловеч, Пазарджик и Плевен), от 15% до 18% - 6 области (Видин, Монтана, Силистра, Разград, Търговище и Шумен), от 18% до 21% - 1 област (Смолян).
През февруари 2012 г., на 31-ия месец от управлението на ГЕРБ, показателят регистрирана безработица е на рекордно високи нива - 12,40% (увеличение спрямо 2010 г. с 2,14%). Оценката за управляващите от ГЕРБ е унищожителна - те не се справят с нарастващата безработица. Регистрираната безработица по области е: от 3% до 6% - 1 област (Столична), от 6% до 9% - 2 области (Варна и Габрово), от 9% до 12% - 5 области (Бургас, Перник, Пловдив, Русе и Стара Загора), от 12% до 15% - 6 области (Благоевград, Велико Търново, Добрич, Кюстендил, Софийска и Хасково), от 15% до 18% - 6 области (Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Сливен и Ямбол), над 18%  - 8 области (Видин, Враца, Монтана, Разград, Силистра, Смолян, Търговище и Шумен).
Казано накратко: за две и половина години управление на ГЕРБ безработицата у нас нарасна два пъти спрямо тази при правителството на Станишев. Това е положението.