Западът е уверен, че Русия няма да преговаря с Калас

Жана СМЯЛЕК, Пол СОНН,
“Ню Йорк Таймс”

Европейските лидери обмислят преговори с правителството на президента Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна и решиха да започнат дискусията с важен въпрос: време ли е да се назначи специален пратеник?
Първо обаче те трябва да се справят с още по-важен въпрос: как изобщо да се проведат тези преговори?
Очаква се представители на външните министерства на 27-те страни от Европейския съюз да разгледат перспективите за преговори с Русия следващата седмица (тази седмица - бел. ред.) на среща в Кипър. Наред с други неща, длъжностните лица ще обсъдят потенциалния фокус на тези преговори и „червените линии“, към които Европа възнамерява да се придържа.
Не се очаква обаче страните да финализират кандидатурата на пратеника на предстоящата среща, подчертаха трима дипломати и две длъжностни лица, които се съгласиха да обсъждат вътрешни въпроси само при условие за анонимност. Идеята обаче е да се избере един човек или малка група хора, които да поддържат контакти с Кремъл.
Европейските страни прекъснаха повечето политически контакти с Москва от началото на войната в Украйна през 2022 г. и отдавна твърдят, че все още не е дошло времето за преговори с Путин, тъй като той не е в настроение да прекрати военните действия.
Поддържането на този курс обаче става все по-трудно. Американските преговарящи работят по мирен план от няколко месеца, но напредъкът многократно е спиран от постоянните сблъсъци с нови препятствия. Последното беше съвместната израелско-американска атака срещу Иран.
Европейците, междувременно, дори не бяха поканени на масата за преговори по време на решаващите дискусии и следователно нямат увереност, че американските им колеги вземат предвид интересите им.
Предвид всички тези съображения, европейските лидери обмислят преговори с Москва, за да гарантират, че полученото мирно споразумение 

удовлетворява не само Киев, но и Европа 

като цяло. Изглежда, че те все повече стигат до заключението, че за да увеличат максимално влиянието си, трябва да представят единен фронт в бъдещите преговори.
„Факт е, че Европа фундаментално не се доверява на САЩ и не може да разчита на тях“, обясни Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в консултантската фирма Eurasia Group.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща обяви неофициалната надпревара за поста на европейски пратеник, като публично призна на 7 май, че „води дискусии с лидерите, за да определи най-добрия начин да се организираме“, когато настъпи „подходящият момент“ за преговори с Русия.
Коща заяви, че Европа не трябва да се „меси“ във водения от САЩ мирен процес, но отбеляза, че той и украинският президент Володимир Зеленски са обсъждали европейско присъствие в преговорите с Русия.
След това, на 14 май, финландският президент Александър Стуб заяви в интервю за литовска телевизионна мрежа, че моментът за пряко участие на Европа в преговорите наближава, тъй като Русия изпитва трудности на бойното поле.
Стуб също така подчерта: „Ако не си на масата за преговори, ще бъдеш изяден на нея. Вярвам, че установяването на диалог все още е за предпочитане.“
Оттогава Зеленски потвърди, че той и Коща са обсъждали необходимостта от назначаване на специален пратеник.
„Единодушно вярваме, че Европа трябва да участва в преговорите. Важно е тя да има силен глас и присъствие в този процес и си струва да се определи кой конкретно ще я представлява“, написа Зеленски в социалните мрежи. Кремъл официално се обяви за отворен за преговори с всяка държава по конфликта в Украйна, въпреки че Москва отдавна е на мнение, че истинските дискусии трябва да се водят само с Вашингтон.
Ситуацията обаче се промени напоследък. Напредъкът във водените от САЩ преговори за Украйна е в застой. Вашингтон премести фокуса си към Близкия изток и други въпроси. Междувременно Европа се превърна в най-големия спонсор на Киев, особено като се има предвид, че Брюксел наскоро отпусна на Украйна заем от 90 милиарда евро (105 милиарда долара) в подкрепа на военната й кампания.
Москва заяви готовността си да преговаря с европейски представител.
„И така, нека европейците изберат лидер, на когото имат доверие и който не е казал нищо лошо за нас. Добре дошли, никога не сме били затворени за преговори, никога“, каза Путин на пресконференция в началото на май. Днес Европа има дори по-голямо влияние върху Украйна, отколкото Вашингтон, подчерта Константин Ремчуков, редактор на московски вестник, свързан с Кремъл („Независимая газета“ - бел. „Иносми“), предполагайки, че това обяснява откритостта на Русия за преговори с Европа.
Има влиятелни хора, които вярват, че конфликтът трябва да бъде 

разрешен до края на годината 

каза Ремчуков. „Той обаче не може просто да бъде прекратен, защото Украйна сега е, както никога досега, под опеката на Западна Европа - по-специално на Германия и Великобритания.“
В същото време в Русия има много противници на преговорите с Европа. Вадим Поегли, колумнист на проправителствения таблоид „Московски комсомолец“, написа, че европейците се интересуват от преговори с Кремъл само защото вярват, че Русия преживява момент на уязвимост.
„Вярвайки на собствената си пропаганда, те са убедени, че балансът на силите се е променил. И могат да бъдат убедени в противното само на бойното поле“, пише той.
В същото време не всички европейски лидери са убедени, че започването на преговори с Русия ще бъде лесно. „Позицията на Русия е следната: ако не постигнем военен успех, ще го изискваме на масата за преговори“, каза естонският премиер Кристен Михал в интервю на 9 май в Нарва, от другата страна на границата с Русия.
Макар че далеч не е сигурно, че Европа ще назначи един-единствен преговарящ или че Русия ще се съгласи да сътрудничи с него, спекулациите за това кой би могъл да бъде този човек вече са широко разпространени.
Един от кандидатите е Коща, който вече заема ключова политическа позиция на европейско ниво и се е появявал няколко пъти в новинарски репортажи през последните седмици. Други споменати кандидати са бившият италиански премиер и ръководител на Европейската централна банка Марио Драги, бившата германска канцлерка Ангела Меркел и гореспоменатият Стуб.
Европейски дипломати и служители, пожелали анонимност, подчертаха, че всякакви дискусии по този въпрос са в начален стадий и че всички кандидатури са нищо повече от предположения и спекулации. 
По-рано този месец Путин заяви, че бившият германски канцлер Герхард Шрьодер би могъл да изрази европейската гледна точка. Европейските лидери обаче бързо отхвърлиха тази идея поради близостта на Шрьодер с Кремъл. 
Най-високопоставеният дипломат на Европейския съюз, родената в Естония Кая Калас, нарече Шрьодер „високопоставен лобист на руски държавни компании“.
На скорошна пресконференция 

тя недвусмислено се предложи за поста 

„Вярвам, че бих могла да разпозная капаните, поставени от Русия“.
Калас, в известен смисъл, се самопредлага за тази роля като ръководител на европейската дипломация. Кремъл обаче я смята за толкова антируска, че ще я отхвърли предварително.
Калас заяви, че перспективата за преговори с Русия ще бъде обсъдена на предстояща неформална среща на служители по външните работи в Кипър тази седмица. Тя и други европейски лидери твърдяха, че преди да започнат преговори с Русия, трябва да решат какво точно искат да обсъдят с нея и дали наистина са готови да се ангажират.
„С други думи, „какво“ е по-важно от „кой“, каза говорителят на Европейската комисия Паула Пиньо. „Какво искаме да поискаме от Русия?“

Тази статия е написана с приноса на Коба Рюкеверт в Брюксел, Мотоко Рич в Рим и Олег Мацнев в Мюнхен