Удар по приноса на България в световната култура

Т.нар. патриоти и ортаците им във властта от ГЕРБ забъркаха пореден скандал, заплашващ да стане международен и посягащ върху съдбовна за нацията ни кауза, върху историческия принос на България в световната цивилизация. Искат да преименуват 24 май в празник на българската, не на славянската писменост, и да затворят само в рамките на България азбуката, дадена от нас на останалите славяни. Все едно е дали този ненужен демарш цели "уреждане" на сметки със Северна Македония или нова крамола с Русия и със славянската общност в чужда угода. Македонските медии тутакси се възползваха от късия пас и обявиха, че "Кирил и Методий не са свързани с тогавашното българско общество" и че "България си присвоява кирилицата"! Наглостта им расте с часове, вече задълбава в IХ век. Гърците не им дадоха античността си, но от нас създадената след Втората световна война държава се опитва да окраде цялата ни история от Средновековието до 1944 г. Сами сме си виновни. Мицотакис не ходи със Заев във Вергина да почитат заедно гроба на Филип Македонски, но Бойко се кипри с него пред мощите на св. Кирил в Рим. От това Европа не ни е заобичала, напротив. Едно е историята на балканските земи, друго е историята на балканските държави и народите им - държавност не се преотстъпва другиму, предателство е към нацията. Гоце Делчев и стотици други наши герои действат на македонска територия, но като борци за обединение на изконните земи на българската държава и на българите.    

Светът отдавна знае, че Светите братя създават глаголицата върху български говор, книжовната школа на Велики Преслав ражда кирилицата, писмеността е опазена от българската държава и нейна е заслугата за разпространението й сред останалите славяни чрез православната книжнина на старобългарски. Само това липсваше - да се оспорва категорично доказаното и признато цивилизационно дело на България! 

Скандалът предизвика буря и в социалните мрежи. Затова публикуваме аргументираните становища на учените от БАН. Те не подкрепят проекта. Категоричната позиция на БАН, получена в социалната комисия на НС, се основава на експертните становища на Института за български език при БАН и на Кирило-Методиевския научен център при БАН. Социалната комисия отхвърли проекта (чиито мотиви впрочем са чиста дилетантщина) с 2 гласа "за" и 14 "въздържал се". И предложи на НС да не го приема. Популисткото мнозинство обаче не се интересува от аргументи - предложението бе прието на първо четене в пленарната зала със 73 депутатски гласа "за".   

Институтът за български език при БАН: 

Научният съвет на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" се запозна с направеното предложение за промяна на названието на официалния празник на 24 май. Предложението намира опора в разбирането, че кирилицата следва да се нарича "българска азбука", тъй като е възникнала в пределите на българската държава, където се утвърждава и налага най-напред. Във връзка с това би следвало да се препоръча на вносителите в мотивите към предложението да прецизират нейното авторство, за което е казано, че е на св. Климент Охридски, докато българските учени, както и съществена част от международната научна общност поддържат авторството на Преславски кръг книжовници. Авторите на предложението само посочват, че кирилицата се утвърждава в двора на цар Симеон, но не сочат Преслав като място на създаването й.

Същевременно трябва да се отбележи, че евентуалното приемане на внесения законопроект би означавало (като се имат предвид мотивите на вносителите), че от историята на българската писменост и култура се откъсва Кирило-Методиевото дело, на което България безспорно е приемник. На възхвала на Първоучителите и на създадената от тях писменост е посветен известният трактат на Черноризец Храбър "За буквите", както и немалко други български литературни произведения. Поставянето на акцента само върху кирилицата и кирилските ръкописи и подценяването на ролята на св. Кирил и св. Методий като мисионери в Моравия обезсмисля честването на празника на българската просвета и култура именно на техния ден.

Създадена от братята св. Кирил и св. Методий, от техните ученици и последователи, старобългарската книжнина става основа за възникването на християнска книжнина сред други славянски народи и именно в това се състои нейното огромно международно значение.

Евентуалното приемане на внесения законопроект, който променя названието на един от най-важните национални празници, означава също така отказ от една дълголетна глаголическа традиция по българските земи. Множество са аргументите и фактите, които доказват нейното  значение и обхват. Ще се ограничим с напомнянето, че създаденият от Института за български език "Старобългарски речник" стъпва върху езиков материал, съхранен в най-старите писмени паметници, сред които глаголическите ръкописи са дванадесет, а кирилските - пет на брой. В тях са запазени както преводи на св. Кирил и св. Методий, така и текстове, създадени в България. Така самите отломки от някогашната богата българска писмена традиция ни подсказват, че нишката на писмената култура е едно цяло и прекъсването й, за да се изтъкне един или друг период, едно или друго постижение, не е нито редно, нито защитимо с разумни научни доводи.

Светите равноапостоли Кирил и Методий от векове са смятани не само за български, но и за славянски първоучители. Ролята на Кирил и Методий и техните ученици за разпространението на славянската писменост и утвърждаването на славянската култура е научно доказана в българистиката и славистиката и не подлежи на съмнение. Повече от век и половина с отбелязването на църковния празник на светите Кирил и Методий (11 май, а от 1916 г. насам - 24 май) българският народ отдава почит на двамата първоучители за заслугите им не само като български, но и в по-широк план - като славянски просветители. С предлаганото изменение тази дълголетна традиция ще бъде прекъсната.

Становището на Института за български език е, че е необходимо да бъдат внимателно преценени всички последствия от предлаганата промяна, за да може да бъде взето разумно и държавническо решение с отчитане на всички значими исторически факти.

Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при БАН:

Предвижданата в проектозакона промяна се отнася единствено до официалното название на празника, записано в цитираните по-горе член и алинея от Кодекса на труда, и по същество се отнася само до съдържанието и значението на празнуваното събитие. Мотивацията за промяна на името на празника не е издържана нито от историческа, нито от съвременна гледна точка. Сред мотивите си вносителите изтъкват, че "св. Кирил открива глаголицата, а св. Климент - кирилицата, която именува на своя велик първоучител", а "графичната система на азбуката, която се налага в България, е кирилицата", определена като "чисто българско творение, което посредством вълните на българското културно влияние сред православните християнски народи се налага като графична система и при тях". Така вносителите на проектозакона противопоставят кирилската азбука на глаголическата, която, по техните думи, "има известен общославянски характер". Под "българска писменост" вносителите на проектозакона очевидно разбират само кирилицата, а самата промяна се предлага, за да "спрат посегателствата" върху българската роля в развитието на славянските култури.

Предлаганата промяна изтъква на преден план единствено ролята на България в съхраняване на делото на Кирил и Методий, а премълчава общославянската и европейската значимост на св. Просветители, с което свежда 24 май само до национален празник, но не и до ден, на който се отбелязва памет с международна и общочовешка значимост. "24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" - тази формулировка категорично отрежда първостепенно значение на българския принос и на мястото на България в съхраняването и предаването на делото на Св. братя на поколенията, както и отдава дължимото на общославянската му значимост. 

24 май не е само ден на кирилицата - с паметта на Светите братя ние честваме и тяхното дело, т.е. и глаголицата, и кирилицата. Изразът "славянска писменост" обхваща и двете славянски писмени системи, изконно свързани с България и българите. Неговото премахване ще доведе до загуба на идеята за общославянската значимост на делото на Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение.

Поставянето на акцента на празника само и единствено върху кирилицата като българско творение противоречи и на историческата истина. Ще се откажем ли от делото на Кирил и Методий, записвали славянската реч на солунските български славяни с глаголически букви? Ще се откажем ли от цялата литература, създадена на глаголица? Ще се откажем ли от най-старите глаголически ръкописи от края на X - началото на XI в., в които е отразен Кирило-Методиевият старобългарски език?

В мотивите се съдържат твърдения, които не отчитат, че кирилицата не е инвенция на голо поле, а е приспособяване на съществуващо писмо и допълването му с графеми за удовлетворяване на графичното предаване на славянски език с различен от гръцкия фонетичен облик. И именно тези знаци в "българската кирилица" са заети и се използват и до наши дни от най-старата славянска писмена система - глаголицата.

Предвижданата промяна би направила уязвими всепризнати тези за българския принос в европейската графична култура. Ще зачеркнем дори възприетите като Верую думи на Вазов:

"че и нии сме дали нещо на светът 

и на вcи словене "книга да четат..."

Празникът винаги е бил честван като ден на Кирил и Методий и тяхното дело, замислено във Византия и първоначално приложено във Великоморавия, спасено и продължено в България и разпространено чрез нея в целия православен славянски свят.

Общото събрание на КМНЦ не подкрепя предлаганото в проектозакона изменение. Подобно действие може да донесе само негативи - както в научен, така и в политически план. Делото на Кирил и Методий трябва да обединява, а не да противопоставя. В противен случай прославата губи смисъла си.