Позиция
Учим ли се от историята?
Реалното решаване на проблемите в ЕС трябва да победи популизма
/ брой: 52
Йордан Йорданов,
студент ІІ курс, Исторически факултет на СУ
Настоящата 2019 г. се очертава да бъде изключително важна както за България, така и за Европа. Европейските избори само след два месеца ще определят посоката на развитие на Европа за дълго време напред. С тяхното наближаване политическият живот в цяла Европа става все по-динамичен, като в някои райони се и радикализира (ежеседмичните протести на "жълтите жилетки" в Париж например). Покрай тези събития се очертава тенденцията популизмът да набира все по-голяма скорост. Различни политически формации (предимно крайнодесни) привличат симпатизанти именно чрез политически програми изцяло в сферата на популизма, а традиционните леви и десни партии губят електорат.
Сътворяването на популистки идеи по принцип не е нещо лошо, защото те показват какво иска обществото. Стига обаче тези идеи да не предизвикват омраза у нацията и да бъдат осъществими. Напоследък в европейското общество, което е вече уморено от европейските елити, все повече се прокарват идеи, които, откровено казано, граничат с фантазията. Хората обаче са склонни да ги прегърнат, защото не виждат друга алтернатива на сегашното положение. По този начин властта в Европа постепенно би преминала в ръцете на улицата, а това би довело до огромни негативи върху европейската демокрация, която при всички случаи би се превърнала в охлокрация (власт на тълпата).
Историята на древния свят разполага с примери как хора, дошли на власт на гребена на популизма, вземат решения, които се оказват пагубни за страните им. Именно заради такива политици Атина губи Пелопонеската война срещу своя могъщ съсед Спарта, разтърсила античния свят в периода 431-404 г. пр.Хр. Един от тях е Клеон. Той произхожда от низшите съсловия в атинския полис, но постепенно забогатява и се включва в политическия живот на Атина. Като политик той се изявява с изключително популистки речи, като понякога си служи и с най-долнопробни думи. Просташкият език на Клеон се харесва на атиняните и той става един от лидерите на полиса в ключов етап за неговото съществуване, а именно Пелопонеската война. Клеон отхвърля езика на преговорите, на мира и диалога със Спарта и проповядва активни военни действия срещу противниците на Атина от Пелопонеския съюз, чиито ръководител е Спарта.
През 422 г. пр.Хр. Клеон, който не притежава никакви военни познания, решава да поведе атинската армия в едно от най-ключовите сражения в Пелопонеската война, а именно в Битката при Амфиполис - град, основан като атинска колония по долното течение на Струма след дълга съпротива от страна на местното тракийско население. В разигралото се сражение атинската армия е разгромена, а Клеон - убит. От цялата тази история можем да извлечем заключението, че гражданите на Атина, поверявайки съдбата на полиса си в ръцете на популист, който няма почти никакви държавни умения, всъщност обричат себе си на загуба, защото държавата е поверена в лоши ръце.
Тази история от Античността е напълно възможно да се повтори днес, естествено в други ракурси. Ако хората не видят алтернативата в традиционните партии и потърсят за такава улицата, има опасност управниците, която тя би излъчила, да нямат никакъв държавнически опит и с решенията си да вкарат Европа в още по-голяма криза. От това ще следва още по-голямо разочарование на хората в ЕС, което ще бъде примесено и с още по-големи отчаяние и гняв. Така сценарият на "Брекзит" може да стане факт и в много други европейски държави, недоволни от сегашната брюкселска система.
За да предотвратим всичко това, е необходимо първо да гласуваме на тези европейски избори, за да докажем, че сме граждани, които се интересуват от общността, в която живеем, и да победим апатията, която все повече с шири сред гражданите. Освен това трябва да гласуваме с разума си, да подкрепим тази политическа сила, чиято платформа чувстваме близка до нас, но и която е реално осъществима.
Убеден съм, че на следващите европейски избори проевропейското ще победи. Но това няма да бъде победа на познатата бюрократична система, с която сега много хора отъждествяват европейските институции, а ще бъде победа на хора с проевропейски идеи, които ще работят пълноценно за решаване на проблемите на континента като бедността и бежанците, както и за ликвидирането на второто качество на образованието, здравеопазването, храните, заплащането и пр. в страните от Източна Европа спрямо тези от Запада.