Турската федерация отново предлага свръхскъпо домакинство

    Напоследък името на Турската шахматна федерация (ТШФ) се споменава по-често във връзка с някакви скандали, отколкото с градивни идеи. След като загуби две дела срещу Европейския шахматен съюз (ЕШС), ръководството на комшийската федерация отново влезе във водещите шахматни новини, след като се опита да наложи нерегламентирани такси за участие в предстоящото женско световно отборно първенство. Шампионатът трябва да се проведе от 18 до 28 декември в Мардин, курорт в югоизточната част на Турция. В него по регламент трябва да участват 10 състава: континенталните първенци Алжир, Перу, Украйна и Виетнам, първите 5 отбора от последната олимпиада (Русия, Китай, Грузия, Куба и САЩ), както и страната-домакин. Преди броени дни обаче ръководствата на САЩ, Китай и Украйна сигнализираха, че ще бойкотират надпреварата заради намерението на домакините да вземат прекалено висока такса за престоя и изхранването на участниците. В пълно противоречие с досегашната практика турците обявиха дневен пансион от 120 евро на човек в единична стая. Тъй като подобна сума е неочаквано висока, тя не е заложена в бюджетите на федерациите, а и късното й обявяване (по-малко от месец преди шампионата) прави набавянето й изключително трудно, коментират мотивите си за бойкот американките. Веднага след първите сигнали за възможно оттегляне на участници на официалния сайт на първенството бяха публикувани двойно по-ниски цени от 60 евро на състезател, но "допълнителните членове на делегациите" ще трябва да плащат двойно.
Подобен финансов "подход" ТШФ се опита да приложи и по време на световното първенство за жени в Антакя в края на миналата година, когато обяви цени за придружаващи лица, по-високи от цените на рецепцията на хотела. Тогава някои от гостите се опитаха да си запазят стаи директно на рецепцията, но им било отговорено, че не могат да се настанят без "посредничеството" на организационния комитет. Тогава 18 от участничките начело с тогавашната световна шампионка Александра Костенюк написаха открито писмо до ФИДЕ, в което изредиха оплакванията си, но то остана без последствия.