Туроператор се гаври с клиентите си

Митко ЩИРКОВ
София-Рим-София

Родната туристическа компания "София тур" най-нагло мами клиентите си. Очевидно от години й е практиката да лъже арогантно и единствено с цел печалба, но накрая все по-малкото мераклии ще се възползват от услугите й.
"Зарибяването" на наивници е най-вече с промоционални оферти на доста прилични за българина цени, които поне на хартия включват интересни предложения. Подлъгах се по подобна оферта за 5 дни в Рим, а цената включваше самолетни билети, нощувки със закуска в централно разположен хотел - категория 3 звезди и туристически обиколки на Рим и Ватикана.
Още при посещението в офиса на туроператора се оказа, че цената съвсем не е като обявената в рекламите. Доплатих отделно багаж за самолета на нискотарифната компания, трансфер летище-хотел-летище, както и посещение на един от най-известните музеи на открито в Италия - вила "Боргезе".
Голата истина лъсна още с пристигането ни на летище София и срещата с екскурзовода. Името му е е Владимир Площаков, симпатичен чичка на около 60. Веднага стана ясно, че голяма част от пътуващите, общо група от 38 човека, не са чекирани правилно от фирмата и трябва да преминат повторен чек-ин на гише. Добре че поне глоба не ни караха да плащаме, както е по правилник.

Колизеумът, братя и сестри. Отвътре
 

С пристигането в Рим водачът показа завидна изобретателност, за да изнуди неплатилите трансфер до хотела да го сторят на място. И хукна да търси автобус, който да ни извози, защото такъв, очевидно, не ни чакаше. Любопитното е, че докато платилите трансфера в София бяхме броили по 35 евро на човек, на плащащите в Рим бе определена цена от 30 евро.
Тръгнахме за хотела, а при пристигането ни изпитах културен шок. Оказа се, че бай Владо не говори никакви чужди езици. Поназнайвал турски, английският му беше на аборигенско ниво, а на италиански май само "чао" беше научил. Цяло чудо е, че успя някак да ни настани по стаите и въпреки ранния час ни строи да хукваме на обиколки из Рим.
Първото много сериозно разминаване между обещано и получено се оказа разположението на хотела. Хотел е силно казано, оказа се пансион, намиращ се на 30 минути с градски автобус от центъра. Абе, направо си беше баш на половината път между централната градска част и летището.
Криво-ляво стигнахме в центъра и се започна  препускане, като някои отсечки ги минавахме по 2-3 пъти, защото Владо явно беше неориентиран в посоките. Не го смути нито това, че в групата имаше инвалиди и възрастни, нито фактът, че всички бяхме станали по нощите, за да пътуваме. Бяхме подложени на унищожителен пешеходен тур.
По обяд се срещнахме и с Паулина - българка, живееща в Рим и лицензиран екскурзовод. Тя ни разходи из римския Форум, Палатинския хълм и Колизеума. Именно тук настъпи културен шок №2 - организация за тези посещения нямаше никаква, липсваше дори задължителната за случая групова резервация, която би следвало да е предварително направена по интернет. Под жаркото слънце чакахме почти час на опашка, за да си купим билетчета по 12 евро всяко. И отново препускане.
Най-накрая, с изплезени езици, стигнахме и до Колизеума, където се оказа, че трябва отново да се редим на огромна опашка, за да влезем. Паулина някак успя да уреди плащане на групова резервация, тоест да поправи несвършеното от фирмата, и ни пуснаха бързо и без чакане. Владо гордо заяви, че е платил за резервацията и затова всеки от групата му дължи по нови евро и половина. А, да, и други евро и половина на човек - този път за устройствата, през които слушахме разказа на гида.
Да не забравя да спомена, че време за обяд или кафе изобщо не беше предвидено, защото сме имали програма, която трябва да следваме. За сметка на това чакане по опашки имаше и безсмислени половинчасови фотопаузи по римските чукари.
Подобни "дреболии" накараха голяма част от групата да се отцепи още на следващия ден. Това направих и аз, та що годе си организирах сносна екскурзия, но по индивидуална програма. Останалите Владо емна идната утрин още в 7.30 ч., та да се наредят на няколкокилометрова опашка за музеите и Сикстинската капела във Ватикана, понеже баш тая неделя входът бил безплатен. Господин Ганьо, пардон Площаков, съзаклятнически съветваше българите как да пререждат тарикатски на опашката, та да успеят все пак да влязат и разгледат, че по обяд трябвало да са на площада за благословията на папа Бенедикт ХVI. Като по-прост, си бях купил билет по интернет и срещу 18 евро няколко дни по-късно влязох след секунда чакане и часове наред разглеждах това чудо на изкуството.
Поредната неприятна "изненада" ни сервираха вечерта в хотела. Оказа се, че в тридневната екскурзия посещение на вила "Боргезе" няма да има, защото в понеделник тя почива, отсече Владо. Недоумение буди фактът, че в "София тур" би трябвало да са наясно с това и въобще да не събират месец и кусур по-рано по 15 евро на всеки желаещ да види този музей. Въздъхнах облекчено, аз съм с 5-дневен престой и ще видя вилата.
Не би. Сутринта Площаков ме привика и каза, че в София били направили "всичко възможно", за да ми платят резервация, но билетите били вече изчерпани. Че естествено, кой купува лимитирани количества входни пропуски в последния момент? Та и моите пари бяха върнати, естествено без извинение или лихва. Върхът на сладоледа беше, когато Владо ми предложи като компенсация да ме заведял в парка "Боргезе", където да ме... разходи с влакче по алеите, естествено срещу допълнително заплащане. Наглост. Не стига, че няма да вляза в музея, ами да го гледам отвън, за да ме е яд още повече. Най-важното е, че именно за "Боргезе" бях водил седмица по-рано обширна кореспонденция с Николай Марков от "София тур". Обяснявах му, че като член на СБЖ, а съюзът е в Международната журналистическа организация, имам право на безплатен вход. И като нямало как да направи подобна резервация, склоних да платя, но и това не направиха.
Няколко думи и за хотела, по-скоро семеен пансион в краен квартал. Стаите чисти, но без никакви екстри, липсва хладилник, дори чаши нямаше. Затова пък шумно, гъмжи от комари и дървеници, та се наложи да купувам машинка против инсекти. Ресторант също нямаше, закуската - изключително скромна, включваше единствено сладки неща. При напускане на хотела всеки трябваше да се бръкне за нови 20 евро, този път за градска такса, която не била включена в предварителната цена.
Настъпи денят за отпътуване и останалите десетина човека от първоначалната група, барабар с Владимир, се отправихме към летището. Там последва поредната неприятност. Оказа се, че в София не са платили в обратната посока предплатения ми багаж и освен редовната тарифа трябва да платя и глоба от 40 евро. Почти сграбчих Площаков за реверите. Той се заоправдава, че нямало как да плати той този непредвиден разход, понеже имал в джоба си само... 17 евро.
На родна земя написах гневно писмо до цитирания вече Марков от фирмата, в което описах перипетиите си и настоях за компенсации. След няколкодневно мълчание получих имейл, с който ме приканваха в удобно за мен време да отида и да си получа платената сума на летището. Толкоз. Няма извинете, няма компенсации за причинените негативни емоции, провалената екскурзия и изхабените нерви.
Вината си е моя, оказа се, че по форумите в глобалната мрежа "София тур" не се ползва с добро име. Хората пишат, че масово се гаврят с пътниците, ползват скапан транспорт, обещанията си не спазват, за тях клиентът е само нещо като банкомат, а кадрите им - неквалифицирани, с посредствена култура и образованост.
Нужно ли е да стане "сакатлък" като в Лим или Охридското езеро, за да бъде разнищена подобна нелоялна и престъпна в дейността си фирма? Тогава ли ще се задейства държавната машина и ще им преразгледа лиценза?