Цялата истина за 10 януари 1997 г.!

Всяка година, като наближи тази дата, абонирани за телевезионните канали мастити коментатори започват да ни агитират как онези събития били просто спонтанен порив на гладни хора. Има нещо вярно, но защо не дават думата и за друго мнение! Както обичам да се шегувам - да чуят и "другия ватман", който не е Евгени Минчев!

Бяха ме съкратили по члена "Капудалиев" (в интерес на службата) още през 1993 г., но идвах редовно в столицата. На 23 декември 1996 г. дойдох, защото знаех, че ще дават грантовете на одобрените от "Демократична мрежа" проекти. Като председател на фондация "Искър", издаваща в. "Сирак", знаех, че не са ме одобрили. Но, като някогашен кореспондент на БТ-Враца, влязох с познати от екипа на ул. "Кърниградска", където бе една от службите на посолството на САЩ. Там главният счетоводител на "Демократична мрежа" даваше лично пликовете с долари на наградените около 46 неправителствени организации, а посланик Ейвис Боулън ги поздравяваше. Няма да забравя думите й, че изтеглили с един час тази церемония, за да могат наградените да излязат на "Витошка" и да се включат във всекидневните протести! Дали някои коментатори имат право да сравняват разбиването на нашия парламент с абордажа на Капитолия? И в двата случая е имало много добра организация на едни и същи служби!

Бях и на самия 10 януари. Спомням си характерна сцена. Пред президентството стоеше възрастен мъж, просеше със свалена шапка. А край него преминаваха "изгладнели", добре облечени столичани, които биеха по тенджери и тигани. Това беше постоянният маршрут на протестиращите - от НДК, покрай "Позитано" 20, президентството и към пл. "Александър Невски". А защо само някой не спомене свенливо и ролята на "Дарик" радио? Първите свободни репортери не само предаваха новините директно, но даваха на протестиращите сандвичи, чай! Е, това може да са само някои дребни и незначителни детайли от голямата картина на протестите, но все пак трябва да се знае цялата истина!

Стефан ЗДРАВКОВ, 
пенсиониран ватман