Цветовете на дъгата преливат в писани гърнета

Изящна рукатка, изписана с цветовете на дъгата, краси дома ми повече от 30 години. Тя винаги ме връща във времето, когато като прохождащ журналист се докоснах до златните ръце, талант и въображението на бусинския майстор на глинени уникати Петър Гигов. Той отдавна е в по-добрия свят, но изделията му разказват за страната ни из цял свят.  Лувъра, Музеят на човека в Париж, Бритиш мюзиум в Лондон, вернисажи в  Япония, Китай и Индия, Италия, Австралия, Русия, частни колекции в САЩ, Канарските острови притежават произведения на талантливия майстор на глината. 

Преди дни се върнах по пътеката на времето, която ме доведе отново в Бусинци. В китното трънско селце сега живеят около 30-ина души. Отдавна са отминали годините на Възраждането, когато в почти всяко семейство са се въртели над 300 грънчарски колела, задвижвани от около 1500 майстори. Но славата на бусинската керамика още е жива. Чудатите глинени форми на павурчета, рукатки, стомни и чаши греят от лавиците на Музея на бусинската керамика в трънското селце. 

Още когато прекрачиш прага му, те грабва духът и емоцията на миналото, докосва те магията на древния занаят. В просторните одаи е истинско царство на 1500 стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и други трапезни съдове от глина. Само тук могат да се видят т. нар. оканичета. Това са ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури, които са се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. 

Зеленото, жълтото и виненочервеното са емблемата на бусинските грънци. Навремето майсторите оцветявали глазурата с местни руди и растения. Всеки от тях ревниво пазел тайната на боите си и как ги добива. Всъщност няма нищо случайно, че грънчарството е процъфтявало в Бусинци. Местните разказват, че на метър от къщите има огромно залежище от глина. Пластичният материал е с различен цвят - червен, син, бял. Хората тук правели от него какво ли не - от казани за варене на ракия до тръби за местния водопровод. След като се изкопавала, глината се оставяла да презимува на открито в продължение на една година. Ден преди да започне ваенето, тя се внасяла на място, наричано "калник", пръскала се с вода и се газела с крака, докато получи необходимата текстура и плътност. После се месела с ръце и ставала готова за форматиране. Оформянето на съдовете ставало на грънчарско колело, но най-важното били уменията на ръцете и пръстите. След източването на формата изделието се сваляло и се оставяло леко да изсъхне, преди да се залепят дръжките, лейките и украсите, които включвали  розетки, фигури, щитове. При изпичането най-отдолу в пещта се поставяли по-големите, а върху тях - по-фините съдове. Най-отгоре се слагали гювечи и паници, които образували свод, запушван с бракувани или счупени плоски съдове. В продължение на 10-16 часа огънят постепенно се засилвал, а температурата се определяла на око според цвета на огъня в пещта. Съдовете се охлаждали, преди да се извадят. Нанасяла се глазурата, която отново се изпичала. 

Бусинските грънци се отличават от всички останали по звънливите тонове, които издават при чукане. Те са се използвали за хранене, съхранение на продукти и течности, приготвяне на ястия, но и за украса, купи за водосвет, надгробни фенери, кандилници. Декорацията им ставала с ангоба - фина, бяла или цветна измита глина, която добре е запълвала порите на съда и намалявала попиването на вода при използване. 

Сред бусинските грънци има уникати, които може да се видят само тук. Амфороподобни съдове, ниски гърнета с две дръжки като античния скифос, с филигранни цветя и плодове. Бягаща змия се промушва между орнаментите, четирите стълба на света крепят чучура, пулсиращо слънце грее върху кръглата част, а до него се кипри равнобедрен кръст, вписан в кръг - символ на християнството. Всички скулптурни хрумки са запазена марка на месните майстори. Върху полиците на музея се кипри и емблемата на корифея - майстор Петър Гигов. Това е болярският стакан-геврек. 

С навлизането на промишлените продукти в края на XIX век грънчарството в Бусинци запада. През 30-те години на ХХ век тук са останали около 120 грънчари. За възвръщане на блясъка му не помага и откриването на първото у нас керамично училище, което през 60-те години е преобразувано в цех на местната занаятчийска кооперация. В Бусинци днес грънчарите се броят на пръсти. Те правят серийни производства на съдове, които са далеч от творческите фантазии на дедите им.

Музеят на бусинската керамика е заслуга на Петър Гигов. Сградата му е открита през 1982 г., 9 десетилетия преди майсторът да се пресели в отвъдното. Редом с изложбените зали има работни ателиета и малка хотелска част. Тук се провеждат национални и международни пленери на художници керамици, които се вдъхновяват от старинните бусински традиции и ги развиват в съвременно изкуство. В помещенията на някогашното керамично училище, основано в края на ХIХ век от австриеца Франц Урбан, сега се помещава работилница "Бусинска керамика". До музея привлича поглед старинна едноетажна къща, чиито външни стени са окичени с пъстрите керамични чинии. Писани арки от дървени греди покриват верандата. Къщата е изградена от потомствения грънчар  Константин Кожухаров. Това е бащата на Петър Гигов. Голямата изненада вътре в нея е огромната пещ в средата на стаята, където самобитният майстор е изпичал уникатите си. 

Ако все още не сте се докоснали до красотата и цветната феерия на бусинската керамика, направете го. Ще се почувствате повече българи, повярвайте.