Една червена роза за Стратега

Янаки Стоилов

Отбелязахме 92 години от рождението на Александър Лилов вчера. 
Лилове е роден е на 31 август 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в СУ през 1962 г., после завършва аспирантура в Академията за обществени науки към ЦК на КПСС през 1969 г. От 1975 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, защитава и голям докторат през 1981 г.
Политическата му кариера започва в ДКМС първоначално във Видин, а от 1963 г. и в ЦК на ДКМС. От 1969 г. работи в централния апарат на БКП. През 1971 г. влиза в ръководството на БКП, където до началото на 1979 г. се утвърждава като втора по влияние фигура в партията. През 1983 г. е отстранен от ръководството с остра критика на Тодор Живков заради отдалеченост от реалния живот и липсата на интерес към икономическите проблеми. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории, чиято задача е да търси нови идеи и възможности за българското развитие.
След промените Лилов е избран за председател на БСП и стана най-мощния идеологически мотор за нейното обновление. Ненапразно точно тогава се появи и неговото прозвище - Стратега. Именно той формулира идеята за БСП като за модерна лява партия и изпълни със съдържание тази формула. След оттеглянето си от по-активната политика Лилов написа и няколко книги, които тепърва ще бъдат разбирани и анализирани в детайли. Сред тях се откроява трудът му "Диалогът на цивилизациите" - мащабен анализ на световните процеси и по същество идеологическа дискусия с американския теоретик Самюел Хънтингтън.
Отбелязваме тази годишнина с една статия на Янаки Стоилов, която вече е излизала във в.ДУМА. Текстът бе написан след смъртта на Ал. Лилов на 20 юли 2013 година, но в него се прави равносметка на цялата личност на видния социалист, неговото идейно влияние, както и постигнатите му интелектуални висоти. 

Смъртта е по-силна от всеки от нас. Но в живота големите личности са способни да променят обстоятелства, които изглеждат непреодолими. Такава голяма, историческа личност е Александър Лилов. Затова в негова памет аз ще положа само една червена роза, а не две, какъвто е ритуалът, защото тя стана символ на партията, когато той я оглави, защото ни остави не само минало, а и бъдеще.
Лилов произлиза от недрата на българския народ. Босоногото момче, изпитало материалната нищета, се превръща в аристократ на духа. Навсякъде и по всяко време има личности, които успяват да изявят качествата си. Но като че ли само социализмът може да даде шансове на толкова много хора да разгърнат своите заложби.
Освен това Александър Лилов намира среда от интелектуалци и учени, с които общува дълги години. В нея са: Йордан Радичков, Богомил Райнов, Здравко Петров, Светлин Русев, Любомир Левчев; професори и академици - Иван Попов, Добрин Спасов, Васил Гюзелев, Васил Сгурев, Васил Проданов и др.
Политическата величина на Александър Лилов проличава от неговите срещи с ръководители от световно и европейско значение като Вили Брандт, Георгиус Папандреу, Юрий Андропов, Киро Глигоров, Михаил Горбачов, Ханс Модроу, Каролос Папуляс и др.
Наскоро, на погребението на Дюла Хорн, в хода на разговорите бе изразено огорчение, че той е бил удостоен с много високи отличия от други държави, но не и от собствената си страна. След като това понякога става в центъра на Европа, защо да се учудваме от недостатъчното или закъсняло признание на истински авторитети у нас. Чувал съм от Лилов да казва, че в традициите на нашата партия е да се отнася най-сурово към най-способните си кадри.
Човекът, ученият и политикът Александър Лилов бе хармонична личност със солидни изяви. Балансиран като поведение - избягваше крайностите, но не се примиряваше и обезличаваше.
Той показва силен интелект. Проявява идейно новаторство, политическа проницателност и решителност. През 1983 г. излиза статията "Маркс и марксизмът пред предизвикателствата на съвременността". В "Диалога на цивилизациите" спори със Самюел Хънтингтън. През последното десетилетие издава теоретичната трилогия "Информационната епоха".
Той е пример за благородство. Неведнъж е оставал разочарован от хора, на които се е доверявал и помогнал, но въпреки това не е проявявал отмъстителност и грубост.
Лилов ще остане преди всичко като политик и държавник. Дори в последните си часове той изразяваше тревога за съдбата на България и ни даваше напътствия. Продължавам да се питам какъв по-скоро бе той - реалист или романтик. Може би романтичен реалист, противоположност на мнозина меркантилни прагматици, населяващи днешната политическа действителност.

Забележете, през последните 20 години, включително като депутат, той не е заемал високи партийни и държавни постове, а сам имаше авторитета на институция. Още приживе стоеше монументално, особено на фона на нашенското политическо злободневие. Има само една такава личност в историята на българския социализъм - Дядото. Сега до него застава Стратега.
Александър Лилов остана отговорен пред своя народ, държава и партия. Той бе инициатор и един от учредителите на Лявото крило в БСП. Направи го, за да остане верен на социалистическите идеи и на себе си. Дори когато вече не участваше активно в партийно-организационния живот, той почти до последно се включваше в проявите на Крилото и редактираше сп. "Понеделник". С безпокойство и загриженост следеше покачването на политическото напрежение през последните месеци. Какво ли би ни посъветвал да направим в тази сложна ситуация? Знам само, че щеше да иска да защитим позициите и достойнството на партията, без да излагаме на риск бъдещето на страната.
Лилов въведе много високи стандарти за политическа последователност и почтеност, които все още не са постигнати.
В пантеона на политиците на лява България той заслужава да стои редом с Димитър Благоев. В зората на социалистическото и работническото движение в Европа и в България Благоев създаде БСДП и постави въпроса "Що е социализъм и има ли той почва у нас". Столетие по-късно, когато държавният социализъм рухваше в цяла Европа заедно с Берлинската стена, на Лилов се наложи да спасява партията и да търси отговор на въпроса "Що е демократичен социализъм и има ли той почва у нас". Той направи дори повече - поведе преобразуваната и преименувана партия към спечелване на първите от десетилетия у нас многопартийни избори. Направи го, като залагаше на промяната и единството на партията, като се застъпваше за демократизиране на политиката, за възстановяване на личните права и за запазване на социалните достижения.
Днес с горест и почит свеждаме глави заради раздялата с нашия учител, съмишленик, другар и приятел, с председателя на БСП и със Стратега Александър Лилов. Колкото по-голям е човек, толкова по-голяма е празнината, която оставя. Но толкова е по-дълбока и браздата, която проправя. Затова да вдигнем чела, защото само така ще видим социализма на бъдещето, което  Александър Лилов ни завеща!
Поклон пред светлата му памет!