21 юли - фаталната дата за фамилията Живкови

Аделина Томова,
Дир БГ


21 юли се оказа най-фаталната дата в историята на клана Живкови - на този ден си отиват трима представители на фамилия №1 в Народна република България - Людмила, дъщерята на дългогодишния лидер на БКП Тодор Живков, синът му Владимир и първородният му внук Тодор Славков. Бохемът бизнесмен бе открит мъртъв на 21-ви следобед в селската къща на негов приятел, в която бил отседнал.
Изненадващата кончина на Малък Тошко, както го наричаше цяла България, веднага наля масло в огъня на версията, че той сам е избрал да напусне този свят. Властите я потвърдиха официално. Районната прокуратура в Стара Загора обяви заключението на съдебномедицинската експертиза за кончината на Тодор Славков. От нея и от останалите събрани доказателства до момента е установено, че "се касае за самопрострелване и няма данни за насилствена смърт".
Потвърждава се също, че той е отнел живота си със своя законен револвер, 22-ри калибър. Образувано е досъдебно производство за изясняване на причините за смъртта му, допълват оттам.
Опечаленото семейство засега запазва мълчание, а от спомените на близки до тримата отишли си наследници на фамилия Живкови прозира една необявена "диагноза" - самота и разочарование, въпреки тълпите от приятели и откровени "придворни лакеи" около тях.

Момчето си отиде

Минути след шокиращата вест в понеделник социалните мрежи се изпълниха с думи на обич и скръб по Тодор Славков. Едни от най-силните от тях бяха на близката му приятелка Кристина Патрашкова, която сякаш само с няколко изречения успя да обобщи личността на "момчето, което си отиде": "Той беше наследил част от вътрешната свобода на баща си. Беше чувствителен, макар да правеше впечатление на непукист. Беше бохем. Съдбата го прекара през перипетиите на времето - от внук на Живков, през затвора и опита да постигне идентичност. Дръзкото му поведение често прикриваше вътрешна несигурност. Беше харизматичен и добър човек, който в крайна сметка не откри смисъла. От личен опит твърдя - винаги държеше на думата си и умееше да изпитва уважение. Светъл път на душата му", написа тя.
Точно на 44-тата годишнина от смъртта на майка му Людмила Живкова, която си отива, когато Малък Тошко е едва на 10, той също напуска този свят. Това събитие силно и болезнено белязва живота му, споделял е неведнъж самият той.
Съдба, фатално съвпадение или знаков избор, питат се негови приятели от столичната бохема? Малко парченце от пъзела, който тепърва ще се нарежда, дава бизнесменът и футболен бос Христо Крушарски, в чиято вила е бил Славков във фаталния ден. "Тошко се беше усамотил. Помоли ме да ползва къщата. Не можех да му откажа, с баща му бяхме големи приятели", казва той пред "24 часа", без да навлиза в подробности. Тялото на Славков-Младши било открито от жената, която се грижела за домакинството. Негов приятел я изпратил да види какво става, след като той спрял да си вдига телефона. "После ми се обади и каза: Станало е най-лошото", добави Крушарски, който е дългогодишен близък на фамилията.

"Мислете за мен като за огън", който угасна във вода

Принцесата на соца, както наричаха Людмила Живкова, бе открита мъртва във ваната на жилището си в Резиденция "Бояна" преди точно 44 години. В официалния акт, подписан от професорите Атанас Малеев, Йонко Белоев, Йордан Йорданов и Сивчо Сивчев, времето на смъртта й е отбелязано като 2 часа на 21 юли 1981 г., а като причина е посочен "внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението". И до днес обаче някои нейни сътрудници и приближени твърдят, че не става дума за фатален медицински инцидент, а за съзнателен избор да премине в духовното измерение, от което в последните години на живота си Живкова се интересуваше задълбочено и страстно.
Преди да си отиде от този свят, през ноември 1973 г., Людмила Живкова се разминава на косъм от смъртта при катастрофа, травми и проблеми от която тя носи до края на живота си. След инцидента Принцесата на соца обръща напълно взор към духовното и аскетизма.
Жената, която апелираше "Мислете за мен като за огън", остави след себе си както сериозно културно наследство и обществени инициативи, които разгръщаше с размах, издигайки международния имидж на малка комунистическа България, така и безброй догадки за своя неочакван край. Самоубийство, отравяне с лекарства, удавяне във ваната, намеса на съветските служби - версиите не спираха да се множат в годините, въпреки официалната за фатален инсулт. Това я превърна в легенда както с живота, така и със смъртта й, настъпила само няколко дни, преди да навърши 39.

Самотният Червен принц

Не по-малко легенди, макар и с други нюанси, имаше и около нейния брат Владимир Живков, който почина отново на 21 юли преди четири години - през 2021-ва.
"Той не беше плейбоят, за какъвто го мислеха всички. Беше мило и добро момче, най-самотният човек, когото съм познавал. Животът му тръгна накриво заради прекомерните амбиции на родителите му, заради тежката сянка на баща му и сестра му. И златната клетка пак си е клетка. Почивай в мир", написа тогава журналистът и писател Калин Тодоров, синът на друго "червено величие" - Станко Тодоров.
Владко, както го наричаха хората помежду си, издъхна в столична болница, като така и не стана категорично ясна причината за смъртта му. Появи се версия за усложнения от коронавирус, но, вярно на стила си, семейство Живкови запази мълчание в публичното пространство.
Синът на Тодор Живков странеше от светлините на прожекторите, но те така или иначе често го осветяваха. След като завършва право в Софийския университет, той започва работа като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при БАН. Под ръководството на неговия ръководител Ярослав Радев през 1981 г. защитава дисертация на тема "Правна оценка на Нюрнбергския процес".
След смъртта на сестра си Людмила Владимир Живков става главен директор на Центъра "Знаме на мира" (до 1989 г.). Същата година е избран за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982 - февруари 1990 г. е председател на Международната фондация "Людмила Живкова". От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет. От 1986 до изключването му през 1989 г. е член на ЦК на БКП.
След 10-и ноември Владимир Живков заживя със семейството си във вила в Бояна и през първите години след промените се занимаваше с търговия, а преди да си отиде, караше старините си предимно в дупнишкото село Кременик, където рядко го настигаха дълголетните мълви за разгулен живот и смъртни грехове.
Всеки от тримата покойни наследници на клана Живкови изповяда своите грехове пред Бог на 21 юли - през 2025, 2021 и 1981 година...