Цвета Петрова: Развитието в рисуването е непрекъснат процес

Цвета Петрова е родена в морската ни столица, но завършва "Пластични изкуства" в Бордо, където участва в две сборни изложби с френските си колеги. Има магистратура по "Илюстрации" в Портсмът. Завръща се във Варна и събира част от творбите си в две самостоятелни изложби. Включва се в проекта на Parakids, чрез който историите на 7 необикновени деца оживяват с помощта на 7 илюстратора, за да имат възможност хората да надникнат отвъд затрудненията на малчуганите към тяхното необятно въображение. Като човек и артист, живял извън България, дъхът на носталгията често се усеща в произведенията, намерили вдъхновение именно в "най-обикновените" спомени.

"Реализацията в сферата на изкуствата е трудна"

"Най-важното е да има емоция"

- С илюстрациите, които събрахте в изложбата "Детски игри", като че ли искате да пренесете хората в безкрайното въображение на малчуганите, където цари безгрижие. Защо ви вълнува тази тема, Цвета? Кога вие самата усетихте носталгията по неусетно изплъзващите се времена на детството?

- Носталгията винаги е била част от мен, а когато заминах да живея в чужбина, чувството се засили и се сля с изкуството.

- Кои са лично вашите детски спомени и игри, способни да нарисуват усмивка върху лицето ви?

- Те са много... Могат да се видят в творбите, които събрах в изложбата "Детски игри"! Свързани са предимно със забавленията навън - дама, ластик, гоненица...

- Как успявате в творбите си да преплетете неизбежното чувство за тъга с удовлетворението от преживяното?

- Бих казала, че дори не го правя "нарочно". Рисувам така, както го чувствам и както си спомням.

- Кога разбрахте, че искате да станете художник? Как се случи? Кои бяха първите ви стъпки в изобразителното изкуство? Помните ли дебютната си изложба?

- Рисувам буквално откакто се помня. И винаги съм знаела, че именно с това ще се занимавам. Първата ми изложба беше в галерия във Варна, тогава бях в ХI клас.

- Какви бяха реакциите на родителите и преподавателите ви на вашето увлечение по изкуството?

- Имах безкрайна подкрепа, която породи последваща мотивация.

- Защо се насочихте именно към илюстрацията? Има ли и друг вид изкуство, което да е най-близко до същността ви на художник - живопис, графика, скулптура?...

- Обичам да експериментирам и да пробвам нови неща, но винаги се връщам към илюстрацията. Най-моето нещо е. Иначе, в университета съм специализирала гравюра.

- Как вие самата определяте стила си?

- Мой си...

- Когато творите, представяте ли си хората, които ще гледат произведенията ви?

- Понякога, но рядко това ми е мотивацията за рисуване.

- Какво според вас е значението на цветовете, които художниците използват в творбите си?

- Цветовете носят емоцията и настроението на творбата. Различната гама може да промени изцяло духа на една илюстрация.

- Кое е по-значимо за вас - изкуството ви да бъде разбрано от хората или да провокирате с картините си?

- За мен важното е да има емоция. Независимо каква е. Разбира се, радвам се, ако е позитивна!

- Какво мислите за различните конкурси, фестивали и други арт прояви? Важни ли са те?

- Като фрийлансър мисля, че е важно да се участва в подобни събития. Срещите с други артисти и с хората, които харесват изкуството, са ползотворни и стимулиращи. Поне според мен.

- Чакате ли да се появи музата или просто творите? Какво всъщност ви вдъхновява? 

- Рядко ми се е налагало да чакам музата. Винаги съм готова за рисуване, освен в редките случаи на "бърнаут", когато човек просто трябва да си почине.

- Казват, че за да успее човек, са нужни 99% труд и 1% талант. Съгласна ли сте с подобно твърдение?

- Абсолютно! Рисуването е практика. Всеки може да се научи да рисува, стига да е упорит и да го прави всеки ден, за да се развива.

- Кога според вас е по-трудно - докато се учиш да рисуваш, или като се замислиш за реализацията?

- И двете. Не е мит това, че реализацията в сферата на изкуствата не е лесна навсякъде. Освен много воля и труд, доза късмет никога не е излишна.

- Какво е млад художник като вас да живее и да твори в днешна България?

- Засега поне за мен лично нещата вървят добре. До голяма степен съм благодарна на социалните медии, които ми съдействаха да добия някаква популярност, която пък впоследствие ми помогна в реализацията.

- Съществува ли полова дискриминация в изкуството: може ли да се каже, че мъжете творци пробиват по-лесно?

- Не съм се сблъсквала с подобно нещо - нито в България, нито в чужбина.

- Искали ли сте някога да творите зад граница? Мислите ли, че там реализацията на младите художници е по-уредена, по-бърза?

- Моят опит по-скоро сочи обратното. Доста по-трудно ми беше да се реализирам в чужбина. До голяма степен заради това, че зад граница е по-трудно финансово човек да се отдаде напълно на изкуството, а и има много повече творци и конкуренция.

- От кого или от какво се учите? Има ли творец, на когото подражавате или който ви вдъхновява?

- Уча се непрекъснато, от всички. От съвременни илюстратори, онлайн курсове, по-стари учебници, практика, скици... Развитието в рисуването е непрекъснат процес.

- Къде може да се видят творбите ви?

- Освен в SOHO, също и онлайн във фейсбук и инстаграм (@petrova.illustrations).

- Кое е най-новото предизвикателство, изкушило ви като художник?

- Споменах вече, че обичам да пробвам нови неща. В момента подобно предизвикателство за мен представлява поредицата арт зиинове, които съдържат кратки комикси на български. Казват се "Всичко е супер", а ситуациите в тях са предимно злополучни, трагико-комични моменти от всекидневието.

- Кога млад художник като вас, живеещ в България, може да каже: "Пробих!"?

- Когато сам го почувства. За мен нещата вървят добре, но още не съм на такъв етап, че да го твърдя категорично.