Царят не дава...
/ брой: 126
За последните 7-8 години в София е имало седем опита за провеждане на местен референдум по важни за града въпроси. Нито един от тях не се е осъществил. На другия край на България, в няколко доста по-малки населени места, за по-малко от пет месеца се състояха две допитвания - в първото хората отговаряха на въпроса дали искат Обзор и още шест селища да се отделят от община Несебър, а вчера с контравъпрос четири села гласуваха дали да останат в нея.
Референдумите са нормални инструменти на пряката демокрация в една правова държава. Как обаче е възможно същата, претендираща за правова, държава да произведе такъв прецедент - Централната избирателна комисия предупреди, че не може да се прави контрареферендум, т.е. голямата власт в лицето на ЦИК не е зачетена от "малката" власт - Общинската избирателна комисия. Същата местна власт не се съобрази с категоричното решение на бургаския съд, че контрареферендум би бил незаконен.
Нагледен и пореден пример, че местни деребеи контролират и живота, и управлението на много общини у нас, че официалната власт е в ръцете им и дори вече местната избирателна комисия е принудена да им угажда. Конкретната ситуация с разделянето, пренареждането, ограждането и разграждането на общини не е най-важното нещо. Проблемът е докъде стига ръката на официалната управа и докъде тази на местните самовластници, които се разпореждат според собствените си интереси.
Скандалните действия на ОИК ще доведат до диря от жалби, последващи съдебни каши и правни неясноти, които със сигурност ще опорочат така наречения контрареферендум. Съмнително е и дали той изобщо ще бъде признат. Само че ще остане не само в местната история, но и в националната, като символ на безвластието у нас. Успяха да обърнат поговорката, че царят дава, а пъдарят - не.