Малко шум за вътреболничните инфекции

Милена Петкова,
Нюз БГ

Вътреболничните инфекции (ВБИ) са мръсната тайна на лечебните заведения, около която обикновено се вдига шум след поредната пациентска история.
Историята отшумява, с нея стихва и интересът към проблема в болниците и в институциите, които са длъжни да контролират този процес. Така ще се случи и с поредната доза медийно внимание към него. Но нека още малко пошумим, преди да изпратим проблема в забвение.
Какво предизвика поредната активност по темата с вътреболничните инфекции?
През юли тази година поредица от журналистически разследвания в няколко медии разказа историята на трансплантиран пациент, който умира след заразяване с бактерията Клепсиела пневмоние в Александровска болница. Въпросната бактерия се оказва неизтребима, защото няма антибиотик, който може да я унищожи, и в резултат тя унищожава пациента.
Очаквано, проверката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" не установи нарушения в болницата, наличие на подобно замърсяване не откриха и здравните инспектори на Столична РЗИ, които дни преди трансплантацията на бъбрек проверяват точно тези две отделения, в които е лежал починалият по-късно мъж.

Принудени от обществения отзвук, 

в здравното министерство заявиха активност - ще се променя наредбата, която определя стандартите за профилактика срещу ВБИ.
Минаха месеци, но въпросната наредба още не е публикувана за обществено обсъждане. Междувременно стартира и обучение за специалисти по здравни грижи, което образова медицинските сестри и друг медицински персонал как да се бори с антимикробната резистентност в болниците. За мащаба на антимикробната резистентност и вътреболничните инфекции у нас няма достоверни данни. Няма, защото случаите не се докладват. Всяко ръководство на лечебно заведение е наясно, че подобна информация ще отблъсне пациентите, а с пациентите и парите от клинични пътеки.
Криенето на проблема създава илюзорното впечатление, че България е сред страните, които са по-малко засегнати от ВБИ.
Според официалната статистика, ако в ЕС процентът вътреболнични инфекции е средно 8, у нас е едва 4% по споменатата по-горе причина. Така се получава и изкривената статистика за 2022 - 20023 г., според която за периода у нас са докладвани едва 147 случая на ВБИ от 3997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения.

И още малко официални данни - 

22% от всички инфекции, свързани с медицинското обслужване в страната са възникнали преди приемането в болница, а 76% по време на престоя. Учудващо е, че няма нито една установена ВБИ в заведение за продължително лечение като хоспис например. Предвид скандалните разкрития за функционирането на тези заведения през годината, подобна статистика би предизвикала сериозни подозрения в коректността на данните.
Покрай медийния шум по темата чухме мнения на много експерти. Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова призна, че ВБИ се крият, че болничната среда "далеч не е стерилна", че липсва одобрен национален план за борба с антимикробната резистентност.
Подобни са заключенията и на доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност", който констатира, че приемаме по-малко антибиотици, но резистентността към тях продължава да расте. Защото, оказва се, големият проблем не е изписването им в извънболничната помощ, а в недобре контролираната им употреба в лечебните заведения. Микробиологът казва и нещо друго - почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмоние, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията.

Как се води борба с бактерия 

която не може да бъде убита с антибиотик? Покрай споменатото обучение за специалисти по здравни грижи, което се провежда по програма на Европейската комисия - EU JAMRAI 2, излезе още по-интересна статистика.
Оказва се, че основната причина за разпространение на ВБИ в болниците е недостатъчно добрата хигиена на персонала и най-вече пропуските в миенето на ръцете, защото някои микроби могат да преживеят по повърхностите им до няколко часа. Не разполагаме точна статистика колко болни могат да се обслужат за 3-4 часа, но едва ли ще е грешка да кажем - десетки. Има обаче ключов индикатор за превенция на ВБИ и той е количеството използвани препарати на алкохолна основа в болниците - у нас за 1000 леглодни в болница това количество е 23 литра, в Европа - 37,4.

В интензивните отделения 

определени от експерт като "горещи точки" за разпространение на ВБИ у нас използваните количества препарат са 43,6 литра срещу 98,7 средно в Европа. Както става ясно, пестим от миене на ръце и ползване на дезинфектанти. В болниците.
И това е функция от недостига на среден медицински персонал и недофинансиране или неадекватно разходване на средствата. По данни на съсловната организация една медицинска сестра у нас обслужва 25-35 пациенти, при препоръчително съотношение 1:5 - една сестра на петима болни.
Затова проблемът с миенето на ръцете не бива да ни учудва. Дори не споменаваме почистването на болничните стаи, което е извън всякакви стандарти, и се осъществява от оскъден брой санитари.
При тази реалност борбата с вътреболничните инфекции изглежда обречена. Още по-обезсърчаващо е заключението, че при системни данни за ВБИ в дадена болница проблемното отделение трябва да се затвори и да се направи основен ремонт.
Е, кое лечебно заведение у нас ще обяви вътреболнична инфекция?


Колко често срещано е това заразяване

В структурата на вътреболничните инфекции се отличават някои локализации на инфекциозния процес, които са особено чести и се определят като индикаторни инфекции. Такива са:
- инфекции на долните дихателни пътища – пневмония;
- инфекции на хирургичното място;
- инфекции на пикочните пътища;
- първичен сепсис.
В България честотата на индикаторните вътреболнични инфекции е в горния порядък. Прави впечатление ниският процент на първичен сепсис. Основната причина за това е, че той не се регистрира. На първо място в САЩ сред вътреболничните инфекции са уроинфекциите.
Ежегодно в Европа от нозокомиални инфекции заболяват над 4 милиона души. Статистиката в България показва около 10 000 регистрирани случая годишно, но реалната им бройка вероятно е 4-5 пъти по-висока.
Вътреболнични инфекции имат здравни и икономически последствия. Загнояването на една хирургична рана удължава болничния престой средно с около седмица. Освен това, вътреболничните инфекции оскъпяват лечението. Тъй като клиничните пътеки не ги покриват, те намаляват използваемостта на болничния фонд, довеждат до непредвидени разходи и снижават ефективността на здравеопазването.

Пулс БГ