Сметната палата проверява защо 4,5% от населението е на воден режим

Започва проверка на Сметната палата как се управляват водните ресурси за питейни нужди в страната ни, след като 4,5% от населението е на воден режим, съобщиха от независимата одитна институция.
Одитът е на тема "Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване“ за периода от 1 януари 2021 г. до края на тази година, и е заложен в програмата на СП за 2025 г. Ще бъдат одитирани две министерства - на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на околната среда и водите (МОСВ), както и общини.
Екипът ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какви са дейностите за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са  рисковете в условия на засушаване, и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите. Ще се обърне внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.
Като причини за планиране на одита Сметната палата посочва няколко проблема. Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4% от населението, ВиК операторите отчитат, че на режим са 297 населени места, а според данните на Асоциацията на природните паркове в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие. По данни на Националния статистически институт за периода 2010-2020 г. относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте – от 1% до 3,9%, а за 2023 г. вече е 4,5%.
Водните ресурси намаляват, освен това са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2019 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981 - 2019 г. (над 100 млн. куб. м).
Според доклада за опазване на околната среда за 2021 г., недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, промишлени производства, използващи много вода, съчетани със специфични природо-географски особености. Тенденцията е за намаляване на притока в язовирите за питейни нужди вече трета поредна година (от 2022 г.), и актуалните данни показват, те са запълнени на 68%.
Качеството на доставяната питейна вода е в съответствие с изискванията на 98,7%, но анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) продължават да показват отклонения по редица индикатори,  като съдържание във водата на хром, манган, магнезий, желязо и др. Установени са отклонения по показател нитрати в около 309, предимно малки зони на водоснабдяване,но те са в райони с развито земеделие и животновъдство. Други отклонения с по-малък териториален обхват са за съдържание на хром и естествен уран.
Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи (60%) и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна.Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е „неносеща приходи“, пише в анализите към НИП и към Стратегията на Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021-2027.
Между 325 млн. и 400 млн. евро годишно са нужни за рехабилитация според оценка на Световната банка, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро.
7,3 млрд. лева са необходими за постигане на качество на питейните води в съответствие с европейска директива, но реално направените инвестиции във водоснабдяване са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото.