Тройка като за двойка

Всяка седмица ДУМА си набелязва "герой", блеснал с невероятните си издънки. Този път обаче си имаме цяла троица. Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов успяха безапелационно да привлекат вниманието към себе си. Първият - с ехидната усмивчица и арогантността, вбесила хиляди. Вторият - с жалбите си, че жертва "Атака", за да закрепи управлението. А третият - с жонгльорските опити да помири беснеещите си коалиционни партньори.

"Хвани единия, удари другия", казва народът. Управляващите са наясно, че изхвърлят ли от властта един от троицата, комбината се срива тотално. Тогава може да падне и разклатеното правителство. Та затова, колкото и да са "орел, рак и щука", лидерите на ОП гледат да гребат в една посока. При това в пълен синхрон с течението, по което се е пуснал "големият им брат" ГЕРБ. Отстрани обаче всичко това изглежда крайно комично, с леко абсурден привкус. 

Симеонов така и не си взе поука от масовото недоволство, което предизвиква поведението му. Продължава да наглее и с невероятен апломб натресе дясната си ръка на овакантения от него пост. Протести ли, промяна ли? Пак си е неговата. И буквално, и преносно. Ехидната усмивка пак играе на устата му, ако ще и засега да не е придружена с наглярски пресконференции.

Каракачанов, въпреки габаритите си, се опитва да минава незабележим, защото... откъм ДАБЧ мирише. Когато се появи, се прави на умиротворител. А всъщност просто поддържа изкуствено агонията на разпадащата се конструкция "Обединени патриоти".

Най-героичен го играе Сидеров. Атакистът реши да се възползва от общественото недоволство и зае позата на вътрешна опозиция. Все някой трябва да е по-малкото зло, може би е свикнал да се утешава той. 

Ако трябва да се оцени патриотичната тройка... получават чиста двойка. Толкова е общата им оценка за полезност, натуралност и загриженост за народа. Ако оценяваме личното им его - то там оценката може да е десет.