14 Ноември 2018сряда20:03 ч.

Снимки Диляна Флорентин

Отвъд рамките

Трио "Хипнотик": Име и репутация се градят дълго

В нашата професия трябва да учиш цял живот, да надграждаш себе си, да оправдаваш очакванията на публиката, да не се отказваш нито за момент, убедени са прекрасните музикантки от струнната формация

/ брой: 218

автор:Альона Нейкова

visibility 233

Орисани с чар, нежност и неподражаем стил, момичетата от "Хипнотик" (Hypnotic) печелят любовта на вярната си публика, която дава на триото статут на една от най-успешните и популярни струнни формации у нас. Групата е основана през 2007 г. от Мария Новева (цигулка) и Марина Хинова (виолончело). С днешна дата "Хипнотик" включва и Бистра Копринкова (виола). Това, което събира музикантките и ги обединява, е желанието им да разчупват музикалните рамки в класически кросоувър стил.

 

- Колко дълъг бе пътят ви до професионалните занимания с музика?

Мария: Свиря на цигулка от 5-годишна. В музикалното училище и в академията е задължителна практика всяка година да се изявяваш на продукции, концерти и изпити, с които от малък свикваш да свириш професионално на сцена. 

Бистра: Започнах да вървя по пътя на музиката късно - бях на 7 години. И така до днес (усмихва се).

Марина: Пътят е дълъг и за мен все още не е приключил, тъй като смятам, че в нашата професия човек се учи цял живот.

- Кога разбрахте, че вашето призвание е именно музиката?

Мария: Знам го, откакто се помня. И всеки път на сцената си казвам: "Това е моето място". 

Бистра: Имах огромно желание да свиря. Започнах с пиано, две години по-късно реших, че виолата е моят инструмент. Може би си дадох сметка за призванието след приемните изпити в музикалното училище, когато сред 4-ма кандидати виолисти приеха само мен.

Марина: Родена съм в семейство на музиканти и още от ранна детска възраст обожавам класическата музика. Вкъщи от всяка стая звучеше някакъв инструмент. Не съм си и помисляла да се занимавам с нещо друго.

- Кое е най-голямото предизвикателство във вашата кариера?

Бистра: В нашата професия продължаваш да учиш цял живот, да надграждаш себе си, да оправдаеш очакванията на публиката, да не се отказваш нито за момент.

- Какво се промени, когато станахте част от "Хипнотик"?

Мария: Отвориха се страшно много врати пред мен. Намерих мястото си и средата, в която мога да се развивам така, както винаги съм си мечтала.

Бистра: Сбъднах една мечта.

Марина: Започнах по-често да се усмихвам. Имам възможността да деля сцена с различни и прекрасни музиканти, от които мога да черпя опит и идеи.

- Наричат триото ви "една от най-успешните и популярни струнни формации у нас". Как приемате подобни определения?

Мария: Като заслужена награда за огромния положен труд и като отговорност да го доказваме на всяка следваща сцена. 

Бистра: Това е тежко и отговорно призвание. Име и репутация се градят дълго. Ние вече стигнахме до момента, в който хората да ни разпознават като най-успешната струнна група у нас. Оттук нататък е по-трудното - трябва всеки ден да доказваш себе си.

Марина: Определено тези думи носят огромна отговорност. Смятам, че човек не трябва да се задоволява и успокоява от постигнатото, а да продължава да надгражда себе си, да търси, да твори и да гледа напред и нагоре.

- Работа или удоволствие е да свирите в група?

Мария: Работа е всичко около групата до момента, в който излезеш на сцената. Тогава е не само удоволствие, тогава усещаш смисъла на всичко, което сте постигнали заедно.

Бистра: Винаги съм обичала да свиря в състави. Групата дава възможност на всяка от нас да покаже своята индивидуалност и талант, а в същото време да съумяваш да бъдеш част от цялото. Никога обаче, излизайки на сцената, не съм си представяла, че излизат три отделни личности. Излиза "Хипнотик" и ние сме едно цяло. Няма по-прекрасно чувство от това!

Марина: За мен няма нищо по-хубаво от това работата да ти носи удоволствие.

- Колко често репетирате? Мит ли е, че дори успешните музиканти трябва да свирят по няколко часа дневно, за да поддържат формата си?

Бистра: Няма никакъв мит. Добрата форма и цялата тази симбиоза между нас е плод на много, много репетиции.

Мария: И на повече от 10-годишен опит с "Хипнотик".

Марина: Не е мит, форма се поддържа всеки ден! Доста често малките деца, които искат да започнат да свирят на даден инструмент, ги плашат, че няма да имат време за игра от свирене. В което има доза истина (усмихва се). С "Хипнотик" нямаме строг график за репетиции, който да спазваме. Планираме ги спрямо предстоящите ангажименти и концерти.

- Кое произведение изпълнявате с най-голямо удоволствие?

И трите (единодушно): "Либертанго".

- В репертоара ви присъства "Петата симфония" на Бетовен. Как и защо решихте да представите това световноизвестно произведение в диско версия от 70-те?

Мария: Вдъхновихме се от звученето на Robin Thicke - When i get you alone, и направихме наша интерпретация.

Бистра: Това е едно от първите произведения в репертоара ни. До днес обичаме да откриваме сцената с него. То е емблематично и съдбовно - заради главната тема, в която "съдбата чука на вратата".

- Какво е мнението ви за размиването на границата между автентичната класическа музика и комерсиалната?

Мария: Не мога да кажа, че границите се размиват, защото днес класическата музика е твърде различна от комерсиалната. Класическата музика е широко заимствана в съвременната поп култура. Това води до засилен интерес към класическите жанрове и спомага за увеличаване на публиката на класически концерти. 

Бистра: Не мисля, че границата е "размита". В нашата музика например ние интерпретираме теми от известни класически произведения, но ги превръщаме в нови творби със съвременно звучене.

Марина: Нашата музика също привлича интереса на публиката към класическите произведения.

- Защо за първите си аранжименти се доверявате именно на италианския композитор Маурицио Абени, известен с работата си за Андреа Бочели?

Марина: Точно бяхме стартирали с "Хипнотик", когато Абени, силно впечатлен от проекта ни, изяви желание да работи за нас.

Мария: Бяхме наивно доверчиви. Останахме излъгани в доверието си и оплетени в користни цели. Сега работим с истински ценен за нас екип, с едни от най-признатите професионалисти от България и Щатите. Музиката ни се мастерира в легендарното Mastering Palace studio от Дейв Кътч, който работи със световни имена като Бионсе, Джъстин Тимбърлейк и Бруно Марс.

Бистра: Щастливи сме, че имаме възможността да работим и с един от най-продуктивните и успешни композитори у нас - Румен Бояджиев-син, а за модерното ни звучене се грижи човекът, създаващ хит след хит, Светлин Къслев. Късметлийки сме затова, че не само са в екипа ни, но са и наши близки приятели!

- Почитателите ви знаят, че сте се изявявали в "Dancing Stars", "VIP Brother", "X Factor", "България търси талант"... Какво е отношението ви към подобни формати? Нужни ли са? Може ли и без тях?

Марина: Освен като гост музикант с "Хипнотик", не съм запозната с тези формати, за добро или лошо (усмихва се).

Мария: Тези формати са още една сцена и то сериозна, която отваря много врати пред теб. Не зад всички врати обаче те очаква нещо хубаво и трябва да си добре информиран и подготвен, преди да се решиш да участваш. Един от форматите, който особено много ме радва в последно време, е "Гласът на България". В него талантът и качествената музика наистина са на първо място. Ще се радвам повече предавания да последват този пример.

Бистра: И без телевизия може, даже е много хубаво (усмихва се). Според мен тези формати са по-скоро забавни, отколкото полезни. В тях се залага много повече на "печелене на рейтинг", отколкото показване на талант. Малко са имената на победители, които мога да изброя от всеки формат за всички тези години.

- Концертирали сте и на международни сцени. По-различна ли е публиката в чужбина? Къде са ви приемали най-добре досега?  

Марина: Публиката навсякъде е различна, тъй като хората и културата им са различни. За мен най-ценно е, когато чрез изпълнението си успееш да предадеш на публиката това, което чувстваш. Тогава се получава магия! Иначе много топло ни приемат навсякъде, може би най-въодушевената и емоционална публика е азиатската. 

Бистра: Публиката си е публика и тя е еднакво ценна за нас както в България, така и навън. Фестивалът в Китай си остава едно от най-незабравимите преживявания. Там публиката дишаше с нас, беше в синхрон с всяко наше движение. Беше велико, наистина.

Мария: Извън България сме още по-интересни на публиката, защото в репертоара си имаме произведения като българската фолклорна песен "Лудо младо" и балканската "Едерлези", които са много различни и интересни за хората в чужбина. Едно от големите признания за нас беше поканата от Европейския парламент в Брюксел да изнесем едночасов концерт по случай националния празник на България 3 март.

- Кое е най-необичайното място, на което сте свирили? 

Бистра: Музеят на порцелана в Швейцария.

Марина: Ледена пързалка. Беше доста студено и... хлъзгаво (усмихва се).

- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава един музикант, за да бъде успешен?

Марина: Освен талант, определено трябва да е въоръжен с търпение, упоритост и, най-важното, да обича музиката!

Мария: Всеки влага собствен смисъл в понятието "успешен", но бих добавила към горното амбиция и бизнес нюх. Без тях може да си останеш един гениално талантлив изпълнител, чиято публика са само близки и познати.

Бистра: Упоритост, постоянство, много труд и, разбира се, талант.

- Налага ли ви се да потискате егото си в името на развитието и успеха на групата ви?

Мария: в нашата група има само едно его - на "Хипнотик".

Марина: Не.

Бистра: Постигането на цели става по-лесно, когато се ръководим от духовността си, а не от егото.

- Посрещнахте есента, вдъхновени от Пиацола и неговите знаменити "две напред и една назад". Трудно ли стигнахте до това танго и какво си мислите, когато изпълнявате такова прочуто произведение?

Марина: "Либертанго" е любимо произведение и на трите ни! Винаги сме искали да звучи точно по този начин. Аранжимента за нас направи Светлин Къслев, а оркестрацията е на Мария Новева. Всеки път, когато го изпълняваме, си казвам: "Еххх, а вие двамата колко сте талантливи!"

Мария: Съвсем естествено стигнахме до тангото, защото обожаваме Пиацола. Когато го изпълняваме, си мисля, че сме превърнали "две напред и една назад" в поне "3 напред".

Бистра: Има толкова много интерпретации на това танго... Нашата ми е най-въздействаща, защото в нея разкриваме себе си. След представянето на "Либертанго" стъпките промениха движението си само напред.

- С елегантен стайлинг и ефектно присъствие застанахте пред обектива на Диляна Флорентин. Кое бе най-трудното и най-забавното, докато ви снимаше?

Мария: Имаше много забавни моменти, особено когато много ръце нагласяха цигулка, чело и виола около нас. А най-трудни бяха кадрите с пушека. Диляна трябваше дълго да дебне, за да ни хване и трите с отворени очи (усмихва се).

Бистра: Много е трудно да не губиш концентрация нито за миг. Снимахме няколко визии, много различни една от друга. Всяко разколебаване или разсейване те връща отначало. Тежко си беше позирането на токчета.

- Във визията ви липсват тонове грим, няма изкуствени мигли, не се забелязва нищо излишно... Явно и по този начин отправяте определено послание към публиката. Какво всъщност е то?

Марина: Искаме да напомним, че най-важно е да бъдеш себе си!

Мария: Че нямаме нужда от маски, нито от стереотипи. Те ни правят безлични, едно клише от многото.

Бистра: Винаги съм смятала, че няма нищо по-прекрасно от естествената красота. Решихме да заснемем една "beauty" сесия, така си я наричаме, за да покажем какви сме извън сценичната визия. Получиха се много автентични кадри, показващи не само истинските нас, а и близостта помежду ни.

- Защо решихте да споделите и непубликувани кадри от фотосесията?

Мария: Харесваме бекстейдж кадрите не по-малко от самата сесия и решихме, че не можем да лишим публиката от тях.

- Когато не свирите, какво обичате да правите?

Мария: Да уча нови неща, да композирам, да изпия чаша хубаво вино с приятна компания, да пътувам.

Бистра: Когато не свиря, съм в офиса и работя по организирането на няколко събития (усмихва се).

Марина: Да прекарвам време със скъпите за мен хора.

- Как ще коментирате поговорката "Музикант къща не храни"? Все още ли е валидна?

Марина: Хаха... Ами зависи от музиканта (усмихва се).

Мария: Дали ще се реализираш успешно като музикант или като какъвто и да било, зависи само и единствено от теб, от твоите амбиции, от твоята упоритост и от труда, който си готов да положиш като инвестиция за бъдещето си.

Бистра: "Хипнотик" е пример за това, че когато си талантлив, трудолюбив и постоянен в действията си, резултатите са налице. Ние вече 10 години съумяваме да разбиваме митове, сред които определено е и този, че "музикант къща не храни".

 

Галерия

Правителството продължи да раздава милиони по свое усмотрение

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 222

Велинград иска доброволни отряди срещу престъпността

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 222

Пловдивчани недоволстват от ремонта на Бунарджика

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 222

ГЕРБ шикалкавят за пакта за миграцията

автор:Дума

visibility 56

Икономическият растеж рязко се забавя

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 222

Данъкът за "Порше" става 420 лв., за "пернишки" голф скача с 13 лв.

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 222

Откриваме нов ГКПП с Румъния

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 222

Закриват БДЖ холдинг

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 222

Италия се опъна на ЕС за бюджета

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 222

Сделката за "Брекзит" е на финалната права

автор:Дума

visibility 3

/ брой: 222

Оневинен е руският шпионин в Австрия

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 222

Вашингтон се обяви срещу "Турски поток"

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 222

Властта в кръгова отбрана

автор:Валентин Георгиев

visibility 7

/ брой: 222

Девети септември е могъл да се случи още през 1938 г.

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 222

Нагоре по стълбата, която води надолу

visibility 5

/ брой: 222