Траур

Кога животът у нас така се обезцени? Защо смъртта не трогва почти никого вече? Тя стана толкова обичайна, традиционен спътник на оцеляващите, че никакви числа не правят впечатление. По 200-300 на ден умират у нас от заболяване, което е предотвратимо, а единственото, което се прави, е да се регистрира поредния черен рекорд и тревожното място на страната в разни европейски и световни класации. 

А всъщност отдавна е дошло време за национален траур. За онази официална форма за изразяване на скръб от загуба, която досега се обявяваше у нас основно при катастрофи по пътищата. Катастрофата в обществото, в здравеопазването и в политиката обаче също е факт. Тя доведе до модата да се обвиняваме едни други в тъпота, невежество, предизборни заигравки, слабохарактерност, мудност. В ширещата се безнаказаност, липса на твърда ръка, липсата на убеждение как трябва да се действа в ситуацията на дълбока криза, се оказва, че смъртта просто е по-евтина. Защо да спираме бизнеса с ресторанти, кръчми, дискотеки, молове, хотели? Защо да ограничаваме доходите на заетите в тези сектори? По-икономично е да си отиват анонимни болни, които не излизат на протест и не пречат на предизборната обстановка.

Този катастрофиращ "Титаник" също си има своя оркестър, който свири, докато държавата и нацията потъват. В нашия случай оркестърът се хваща за ръце, за да бъде увековечен в снимката на срама. Който вчера е чакал министърът на здравеопазването да обяви драстични, реални мерки, които да ограничат болните и умрелите, за пореден път жестоко се е самозалъгвал. В едно с ръководствата на медицински и пациентски организации Кацаров се замоли на отдавна разединеното, обезверено и изяждащо се общество да прояви самосъзнание, да събуди съвестта си и да бъде солидарно към всички. Събирането на групата експерти, чиито апели трябваше да нахъсат хората да се ваксинират и пазят, не само е закъсняла мярка, но се оказа и несъгласувано. На показната среща се чуха поредните противоречиви сигнали и нелепи сравнения. Ролята на Галилео Галилей се преплете със съвременността, на фона на изказването за идиота, който не би ваксинирал майка си, ако ваксината е опасна. Адвокат обяви, че сините медицински маски не предпазват, а самият министър ги обяви за "проклети". 

Слабо, Кацаров, слабо. Мина времето на сълзливи, импровизирани и зле изпълнени водевили с апел за доверие. Когато масовият девиз е станал "Всеки сам си преценява", е назрял моментът да се спасяват и тези, които не искат да участват в спасението си. Затова е и държавата - да оценява кога е време за защита на всички, вместо да се гледат частните интереси на различни индивиди или групи, които са по-гласовити. 

Още по-лошо е, че полето на тази лошо управлявана криза се заема от бивши управници, които отдавна трябваше да са се зазидали в мишите си дупки, вместо да пръскат обвинения за предизборни цели. Острата нападка на един екс - Бойко Борисов, към президента Румен Радев плаче за прокурор. Бившият много бързо забрави кашата, която забърка, а сега други се парят от нея. Ама и на него не му стиска да призове за задължителна ваксинация на определени сектори или за спешен, пълен локдаун. Защото се оказа, че накрая само те останаха. Правото на избор и на криво разбрана свобода доведе до тези две крайни стъпки. Та избор вече няма.