Трън в петата

"Смелостта е най-важното от човешките качества, понеже е качеството, което гарантира всички останали."
Уинстън Чърчил (1874-1965 г.) - английски държавник


Беше писано доста обширно, аргументирано и задълбочено в публикувани във в. "Дума" коментари относно темата защо избухна този вулкан от претенциозен гняв, демонстриран от парламентарната група на ГЕРБ и присъединените й, представени в Народното събрание, партии, по повод декларацията на БСП, свързана с т. нар. Луков марш и артилерийската канонада върху едно изречение от нея, което квалифицира Народния съд като необходимо и неизбежно правосъдие.
В статиите, публикувани във в. "Дума", а и в някои други печатни издания, беше защитена тезата, че всъщност тази пропагандна шумотевица е елемент от един целенасочен процес за конвейерно имплантиране у младото поколение в България на    

чипове с програмирана историческа памет    

Всъщност тази идеологическа операция тече с различен интензитет вече почти три десетилетия. Като от брашнен чувал се изтръскват един по един, а по-често дузина по дузина, неудобните факти, които биха стърчали изпод дебелия слой черна боя, с която се покрива един цял период - от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Предвидливо преформатирането на историята се прилага и за времето преди свалянето на монархофашисткия режим, за да бъде замъглена социалната действителност в съзнанието на поколенията, които не са изучавали история преди 10 ноември 1989 г., доколкото се разглежда капиталистическата обществено-политическа система в България след Освобождението.
Целта е по този начин да бъде създадена предпоставката за набутване в информационния карцер под ключ на теорията на научния комунизъм, както и данните за постиженията на нечастнокапиталистическото развитие у нас в периода след 9. ІХ. 1944 г.
Това, което обаче остана извън фокуса на анализите, е същността на мотивацията на "рицарите" в античервените ескадрони (почти по поета Христо Смирненски, само че наобратно).
На повърхностно ниво тази мотивация е драпирана с един претенциозно манифестиран "копнеж" по личностните права на отделните хомосапиенси: свобода на информация, свобода на пътуване, свобода на политически избор в условия на многопартийна система и пр. Като агресивно насажданото внушение е, че на всичко това враг №1 е тоталитарният комунистически режим, антипод на либералната демокрация, по която логика е приравнен към фашизма и националсоциализма. Затова и целият спектър на теорията и политическите практики на научния комунизъм трябва да бъдат

тотално обругани, почернени, заклеймени

и жигосани със стигмата на радикалното отричане.
Когато стане въпрос за историята на Втората световна война и ролята на Българската комунистическа партия в антифашистката съпротива, мобилизираната словесна бесота изпълзява от дълбините на мрака. За да достигне до своето кресчендо, когато стъпи върху темата за Народния съд. Въоръжена с краниатомите (уред за разтваряне на черепа) за набиване в масовото съзнание на абсолютната "истина".
Тук не става въпрос само за реакция на изгоден екзистенциален антикомунизъм, нито дори единствено за профанизирано отричане на комунистическата идеология. Ключовото понятие за разширяване на този стигащ до социална психопатия негативизъм е, че при наличието на "екстремна историческа ситуация", то поради поведенческата импотентност на индивидите - критикари, те не биха били способни да играят активна роля в подобна ситуация, когато и да е, където и да е.
Ами, че да, кой възпрепятства понастоящем апологетите на либералната демокрация с българско гражданство, да се упътят, например, към Венецуела, на страната на опозицията, срещу "диктатурата" на Мадуро. Биха могли да участват дори във въоръжени акции. Нещо като "интернационална либерална бригада". Подобно на заминалите за Испания българи и българки - участнички в интернационалните бригади в защита на законното правителство срещу метежа през 1936 г. на генерал Франко.
Че каква по-екстремна историческа ситуация от войната като възможност за доказване на идеологическа принадлежност? Всъщност какво представляват военните действия? Верига от събития, които създават в живия исторически театър както ролята на агресора, така и ролята на нападната страна, ролята на победител, ролята на победен. И десетките милиони - доколкото се отнася до Втората световна война, - убити, осакатени, с деформирана психика, вследствие на преживените трагедии. Които по естествен начин пораждат желание за справедливо възмездие.
Четем из протоколите на открития на 3 май 1946 г. Международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от управлявалата в Япония милитаристична клика по време на Втората световна война, в чийто състав присъстват единадесет съдии - по един от държавите участнички във войната срещу Япония (САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Австралия, Холандия, Индия, Канада, Нова Зеландия, Филипините, Съветския съюз): "Военнопленниците и гражданските интернирани лица се изтезаваха в почти всички райони, където се разполагаха японските войски както на окупираните територии, така и в самата Япония.
Японците имаха подобна практика през целия период на Тихоокеанската война. Методите на изтезания, прилагани във всички райони, бяха толкова еднообразни, че сочат определена политика както при обучение, така и в ежедневната практика. Към тях спадаха изтезания с вода, причиняване на изгаряния по тялото чрез намазване с особени вещества, изтезания с електричество, разтягане на коленните стави, окачване с главата надолу, принуждаване да се стои на колене върху предмети и бой".

Присъдата на Международния военен трибунал    

констатира, че в резултат на гореописаното отношение 27 на сто от всички британски и американски пленници са загинали в лагерите. Хиляди други завинаги са останали инвалиди.
Стотици страници от присъдата и цели два обемисти тома приложения към нея са посветени само на описанието на конкретните факти на злодеянията, извършени от японските войски по време на Втората световна война. Извадки от присъдата и приложенията към нея дават представа за характера и садистичната рафинираност на тези чудовищни престъпления: "По време на клането в Хонконг японските войски завзеха военната болница в колежа "Свети Стефан", заклаха с щикове болните и ранените ... изнасилиха и избиха намиращите се на дежурство медицински сестри ...".
"Японските военни лекари практикуваха вивисекция (разрязване на жив организъм с научна цел - бел. авт.) на военнопленници от японци, които не бяха лекари...В Кадока с военнопленник, който се описва като "здрав, нямащ рани", постъпиха по следния начин. Привързаха човека към дърво. ... Около него застанаха японският лекар и четирима японски студенти - медици. Отначало те му изрязаха ноктите, след това разрязаха гръдния кош и извадиха сърцето. Поел сърцето в ръце, лекарят демонстрира неговата работа ...".
В заловения дневник на един японски офицер е описан следният случай на остров Гуадалканал: "26 септември. Откриха и заловиха двама военнопленници, които миналата нощ бяха избягали в джунглата. За да се предотврати друго тяхно бягство, стреляха в краката им с пистолет. Военният лекар Ямаджи отвори изцяло телата на тези двама военнопленници, докато бяха още живи, и им извади черния дроб. Аз за първи път видях вътрешните органи на човек. Това беше много поучително ...".
"Към края на Тихоокеанската война в японската армия и флота стигнаха до човекоядство и ядяха ... военнопленници, които те убиваха незаконно ... Един японски военнопленник по време на разпита заяви: "На 10 декември 1944 г. щабът на 16-а армия издаде заповед, с която на войските се разрешава да ядат месото на загинали граждани на съюзните държави, но те не трябва да ядат месото на своите съотечественици."
Ето какво е представлявала Втората световна война

извън европейския театър

на бойни действия. Ето защо и на Токийския процес има произнесени смъртни присъди.
Там, в квазиисторическата антикомунистическа догматика, се формират индивиди с поведенчески стереотип, който ги дисквалифицира като годни за военновременни действия в сферата на държавното управление. В суровата военна реалност те не притежават качества да се наредят между героите. Или поне да се стремят да бъдат подобни на тях. В ситуации "На живот и смърт!", когато биха се решавали бъднините на България като независима държава или дори изобщо за нейната териториална цялост и съществуване. Затова в мирно време не им остава нищо друго, освен да задействат компенсаторен механизъм чрез екзалтираните си публични изяви на тема "черното комунистическо минало на България". Белким изтръгнат тръна от петата. Психологическият трън на тяхната личностна посредственост.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България