Трамвай до спасителния остров

Вероника Делибалтова


Чакам на спирката за трамвай №20  на старите бани. Часът е някъде около осем и нещо. Оглеждам се, станала съм подозрителна. Само на два метра от мен в градинката почти всички пейки са заети с хора..., за тях пейката се е превърнала в спалнята им. Навсякъде около тях са разпилени хартии, картони, торбички, бутилки. Преди пет минути минах покрай тях, но все още усещам миризмата, която се е пропила в кожите им, косите им, дрехите. Бездомници. В далечината четири тъмни фигури на млади момчета се движат. Остават ми още пет минути, докато дойде трамваят. Чакам. Наблюдавам. Мисля. Нима е възможно всички пейки да са заети (те са повече от десет). 21-ви век, 2013 г., 11 март. Векът на информационните технологии и информационното общество, поне така казват. До мен едно младо момиче слуша музика през телефона си (смартфон - умен телефон). Качих се в трамвая. Ще пътувам 30 минути.
Вече се возя и гледам през прозореца. Трамваят е почти празен. По улиците няма хора. Почти няма коли, а е осем и нещо. Къде са хората през месец март. Пропускам събития. Хора протестират. Правителството подаде оставка. България е най-бедната държава в Европейския съюз. Живеем с по 200-300 евро (между 400 и 600 лв.) на месец. Плащаме данъци, сметки. Родители издържат децата си. Децата им са вече на 20-ина години. Пак усещам миризмата. Някой отваря прозорец. Миризмата не излиза, тя натрапчиво ми напомня за онези хора... Бездомници. Има ли за тях място в обществото ни. Какви са те? Кои са те? Имат празни очи, едвам говорят, не можеш да ги разбереш, когато си общуват. Има ли за тях място в 21-ви век или векът ще ги забрави?
По какъв път сме тръгнали? Преди един час приятел ми каза "свободният избор не съществува". Бездомниците не се интересуват от социалните помощи, не се интересуват от политика, не се интересуват от икономика и финанси. Не търсят помощ. Не се интересуват кога ще приватизират БДЖ. Утре България ще има ново правителство. Росен Плевнелиев обяви мотото "За Европа, за демокрацията". Онези... хора не се интересуват. Те са на дъното, човешкото у тях е пропито с миризмата на кофите за боклук, където всяка сутрин хвърляме отпадъци. Дали са здрави, щастливи, усмихват ли се? Как един човек може да живее на пейка. Дали сам избира тази съдба, а ако наистина няма свободен избор, тогава какво?
До 19-и февруари протестирах. В мен се е насъбрал гняв срещу онези... хора, които миришат на скъпи парфюми, возят се в коли за стотици хиляди левове, заплатите им са хиляди левове и повечето отдавна са загубили чувствителността си. Не усещат болките на обществото. Протестирах срещу несправедливостта, в която живеем, срещу мизерията и мръсотията. После спрях. Появиха се познати и непознати лица. Обявиха се за говорители, използваха ги, разцепиха се. Казаха, че искат нова конституция, нов модел. Каквоо? Казаха, че всички са едни и същи. Горяха портрети. Псуваше се. Сещам се за миризмата на онези хора... Бездомните. Затварям си очите и се опитвам да си представя света след 20 години. Тогава ще бъда на 44. Около мен е тъмнина. Знам какво искам. Мога да го постигна. Около мен е мрак. Европейски съюз? България? Европейски съединени щати или няма да има повече Обединена Европа? Какви ще бъдат съдбите им?
Опитвам се да разбера. Започнах ли да не им обръщам внимание на онези хора... Бездомните. Те са потънали в своето спокойствие върху пейките. Отдавна са загубили усещането си, че са част от някакво общество със стремежи и очаквания. Веднъж опитах да разбера и не успях.
Какво се случва с България? Нима пейките ще се превърнат в последния спасителен остров. Те се извисяват като колос над разрухата и безпътицата. НЕ искам да акостирам на такъв остров, не искам мечтите и желанията ми да се удавят в нищетата. Мизерията на бита ражда мизерия на духа и обратно. Това ли ни очаква? Толкова ли сме некадърни всички ние, които се наричаме българи, и какви управници избираме, какви спасители, които все ни лъжат?! Огледайте се!
Има точно една българска банка от общо 31 регистрирани банки и клонове на банки. През т.нар. преход са приватизирани "Булгартабак Холдинг" АД, "Нефтохим" ЕАД, "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, "БТК" ЕАД, "Параходство БМФ" ЕАД, "Соди-Девня" ЕАД, "Кремиковци" ЕАД  и т.н., и т.н. Топлофикационните дружества са приватизирани. През 2011 г. приключи участието на България в капиталите на "ЕВН България Енергоснабдяване" АД - гр. Пловдив, и "Енерго Про Мрежи" АД - гр. Варна. Съвсем не останаха квартални магазинчета. Почти всички чисти печалби от големите хранителни магазини и вериги заведения не остават в България. Конкуренцията убива българските земеделски производители. Не се сещам каква сериозна промишленост е останала в България.  Ние сме член на ЕС от 2007 г. и за периода 2007-2012 сме платили близо 5 млрд. лв. вноска в бюджета на ЕС, а сме усвоили до края на 2012 г. близо 4 млрд. лв. от предвидените над 12 млрд. лв. от структурните фондове на Съюза. Това са точно 36,19%. 
Трябва да слизам от трамвая и малко се страхувам. Бързо се прибирам вкъщи. Звъня на звънеца, за да не ровя в чантата.
Отварят ми.