20 Октомври 2019неделя19:22 ч.

Сто години от рождението на "Първия"

Тодор Живков - на две жени подвластен

Съпругата д-р Мара Малеева и дъщерята Людмила оставят траен отпечатък върху характера и поведението на дългогодишния управник, след смъртта им неговото равновесие се нарушава

/ брой: 204

visibility 3048

Доц. д-р Боян КАСТЕЛОВ

В еуфорията на хулене след падането му от власт, верен на стила си, Тодор Живков заявява за печата: "Какъв ли не ме изкараха - агент на Гешев, милиардер, престъпник... Само дето в битово разложение не ме обвиниха. Поне това да беше, за да ми повдигнат самочувствието."
Не че той е нямал семейни забежки ("Жените сами идваха при него - и то какви жени!" - д-р Борис Джибров, дългогодишен директор на Единния държавен протокол). Но Живков е

държал на семейството и особено на д-р Мара Малеева и дъщеря им

Людмила. Те всъщност са най-влиятелните жени, оставили траен отпечатък върху характера и поведението му - по различно време от живота му, по своеобразен начин и с противоположни знаци.
 Съпругата му д-р Малеева внася у него повече човечност и някаква приземеност, възпира амбициите му да бъде навсякъде и във всичко пръв. Людмила пък поощрява баща си, заставя го да цени по достойнство ролята на културата и изкуството в общественото развитие. Тя успешно обединява голяма група интелектуалци около водената от него политика.
Писатели, художници, историци, журналисти, ще отбележи Иван Абаджиев, кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, стават неин антураж, на който тя щедро и широко се отплаща.
По произход, образование, манталитет и възможности д-р Малеева и Живков са твърде различни, да не кажем - противоположни. Когато се запознават и сближават, тя е студентка по медицина, а той - неизвестен партиен функционер. Нейната образованост и интелигентност впечатляват силно печатарския работник. Тези й качества като че ли го амбицират, но и пораждат у него комплекс на недообразован младеж.
У Живков

студентката пък съзира идеен съмишленик,

за което по-късно той публично ще й благодари: "Хубаво е да имаш до себе си предан и умен другар - ще те подкрепи или... отрезви, когато трябва."
Но и да не забравя мястото си - винаги от лявата му страна, внасяйки определен порядък във все още неуравновесения за семеен живот избраник. А младата лекарка бързо усеща неподозираните му ресурси на практичност и амбиции, та ги дооформя и стимулира в определена насока: довършване на средно образование, разширяване кръга на съидейници, сближаване с хората и пр.
И в никакъв случай надценяване на неговата интелектуалност. По време на някакъв разговор за Речника на Найден Геров акад. Пантелей Зарев си позволява сравнение на съпруга й с Георги Димитров. Д-р Малеева направо прекъсва възхвалителя: "Съпоставката е неточна!"
Респектиран от бързата й реакция, в бъдещите си мемоари академикът ще отбележи: "Тя имаше в известна мяра критично отношение към делото на Живков и докато беше жива, струваше ми се, го предпазваше от някои неверни стъпки."
По-друго е въздействието от страна на дъщерята. Още приживе на д-р Малеева, но най-вече след нейната кончина,

Людмила заживява с чувството за отредена й мисия.

Изглежда това допада на бащата. И започва да я лансира пред управленския елит, а тя, твърди приближената й художничка Дора Бонева, не възразява срещу започналото издигане в управленската йерархия. И предимно в нейните ангажименти по общонационални културни проблеми.
- Каквото не може бащата - тя го може! - чува се възглас след едно нейно слово пред културни дейци от януари 1972 г. И особено за знаковата й реплика:
- Пиринският край е наш революционен и легендарен български край!
А тогава тя все още е заместник в културното ни ведомство, не е дори член на ЦК на партията.
Вече като оглавява Комитета за култура и особено след като е издигната за член на Политбюро на ЦК на БКП, Людмила изцяло се вживява в ролята на пълновластен лидер на националната ни култура. Успява да скъси съществуващата дотогава дистанция между творците и баща й. С негово мълчаливо съгласие тя започва да налага

политика на "отваряне към Запада",

което предизвиква негодуванието на Кремъл.
И заради това съм викан три пъти в Москва, за да бъда предупреждаван, ще се оплаче по-късно Живков. С времето нейната роля в областта на културата надминава тази на баща й. Като отчетем и нескритата родителска обич ("От всички жени - ще отбележи за печата д-р Б. Джибров - най-много обичаше дъщеря си."), обяснимо е въздействието й върху него. Уж на шега и Живков ще го каже пред акад. А. Балевски:
- Ей, само срещу две неща в този свят не мога да се противопоставя: срещу решенията на Политбюро и срещу дъщеря ми!
За това време се отнасят и бележките на писателя Г. Джагаров, съзрял преотстъпения контрол на дъщерята върху творците и създадения властови "екип в сянка", т.е. бъдещо Политбюро воглаве с Нея.
Настанила се здраво във висшата власт ("Людмила де факто беше вторият човек в България" - Петър Младенов), тя започва коренно да променя своето поведение в личен и обществен план: затваря се в себе си, увлича се по индийската философия, медитира, става подвластна на парапсихологията. Не без нейно въздействие баща й прибягва до услугите на пророчицата Ванга.
Москва е силно раздразнена, че Людмила започва да "кръшка" идеологически, т.е. че

отстъпва от марксизма-ленинизма и съветското настойничество.

Чувал съм да спори с баща си на тази тема, ще напише в мемоарите си бодигардът й подп. Димитър Мурджев. Позволява си открито да критикува слабостите на социализма и да прави "почти антипартийни изказвания".
Когато именитият скулптор Любомир Далчев напуска страната, а след това емигрира и талантливото семейство цигулари проф. Емил Камиларов и Дина Шнайдерман, Людмила се противопоставя на яростния вой срещу невъзвращенците.
Това са хора на изкуството. Те принадлежат на целия свят и ние нямаме право да ги съдим!, мотивира се тя. А на посланиците ни в чужбина се разпорежда:
- Не ги изолирайте, помагайте им, търсете ги - това са българи!
Нейното

лидерство, противоположно на установеното съветско статукво,

несъмнено изисква, освен власт, и силен дух и воля. И дори мъжество, неподлежащо на дефиниция, като се има предвид, че го упражнява една крехка жена. Макар и със закъснение - 20 години след смъртта й - проф. Богомил Райнов ще напише, че в многостранната й дейност тя се е ръководела от "един цялостен замисъл, насочен към подриване, а в по-далечен план и сриване на господстващата партийна идеология".
И още: "Без всякаква уговорка отричаше и теорията, и практиката на социалистическата революция. Убедена бе, че макар и постепенно и в рамките на възможното, трябва да се отървем от съветското влияние." ("Людмила - мечти и дела", С., 2001)
Затова е трудно да се каже кой на кого повече повлиява: бащата на дъщерята, или обратното. И по какъв начин. В късните си спомени Живков твърди, че е съзрял порочността на системата още в началото, а тя, преди да почине,

изрича гласно нечуваната дотогава прогноза

- комунизмът в Източна Европа си отива!
Сигурно обаче е друго: относителното равновесие в поведението на човека и политика Живков, поддържано от двете най-влиятелни жени в живота му, се нарушава след тяхната смърт. С кончината на д-р Малеева изчезва единственият реален коректив върху него, а със смъртта на Людмила намалява обкръжението му от интелектуалци.



Наследниците на Тодор Живков проявяват разбиране към желанието на музея в Правец да се грижи за цялата колекция от подаръци на някогашния държавен глава, много от които - от бившия СССР


Историческият музей в Правец посвети преди години специална галерия на Тодор Живков. На  фотосите някогашният пръв партиен и държавен ръководител може да бъде видян заснет с част и от днешния политически елит


Според Баба Ванга, България ще разбере и оцени едва след дълги години какво национално богатство е била Живкова, твърди треньорката на златното ни поколение гимнастички Нешка Робева

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1876

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 603

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 444

/ брой: 200

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2493

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ