Техните правила

Великобритания тръгна да затваря устата на непослушната руска англоезична телевизия РТ - "Раша тудей" ("Русия днес"). Преди трийсетина години омразният на британците СССР заглушаваше "вражите гласове". Сега май ролите се размениха. Това не е ирония, а предупреждение.
"Да живее свободата на словото", написа по този повод главната редакторка на РТ Маргарита Симонян, а пък говорителката на руското МВнР Мария Захарова добави: "Изглежда, като си е затръгвал от ЕС, Лондон е оставил в Европа всичките си задължения относно свободата на словото".
Двете мили дами обаче дали от политкоректност или от нещо друго не са споменали, че правилата на западните държави, не само за свободата на словото, важат само, когато обслужват самите тях. Когато правилата заработят срещу западния интерес, те мигом се забравят, подменят се, правят се, че никога не ги е имало и дори нагло ще ти се усмихват, когато посмееш да повдигнеш въпроса.
Това е реалността и трябва да се работи с нея, а не с някакви фантазии за западния свят. Ако имате "бухалка", с която да го биете по главата, западният свят ще разбере какво искате да му кажете. Дори може да сключите някаква сделка за мирно съвместно съществуване. Временно. Ако нямате "бухалка", ще трябва да се преструвате, че двойните стандарти са нещо, така да се каже, стандартно, обичайно и дори ви харесва да се гаврят с вас. Някои хора са развили страхотни способности да изпитват удоволствие от гаврата.
Сега някои ще кажат: ама това е срещу руснаците. Тях може да ги маризят. Други ще добавят, че руснаците дори не са хора. Или поне са полухора. Даже един тип, казвал се е Алфред Розенберг, ги наричал преди време "унтерменши". Вярно, Алфред после го обесили, но нали историята е за това - да ни учи, че не се учим от нея.