Театърът на Де Филипо е актуален и днес

Лаура Тибалди де Филипо, вдовицата на известния италиански театрал Луиджи де Филипо, пристигна в София за представлението в Сатиричния театър на пиесата на нейния свекър Пепино де Филипо "Не е вярно, но аз вярвам". Комедията е втората премиера за сезона на ДТ "Невена Коканова" в Ямбол и първа постановка на творба от този автор в България. Г-жа Де Филипо, която се занимава с организационното и административното ръководство на театър "Париоли Пепино де Филипо" в Рим, е ексклузивен представител на италианския драматург. По време на краткия си престой в столицата тя проведе срещи в Министерството на културата, в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", Италианския културен институт и даде интервю единствено за в. ДУМА.

- Госпожо Де Филипо, гледахте спектакъла на ямболския театър "Не е вярно, но аз вярвам" от Пепино де Филипо. Българската постановка с какво е различна от тази във вашия театър?

- Разликата е в символа на комедията и на смешното, който в Италия е червеният рог - талисман против уроки, лоши очи, типично неаполитански и за цяла Южна Италия. Липсата на този рог е обяснима тук, защото в България той не означава същото. И друго: идеята от три действия да се направи едно е много съвременна. Знаем, че вниманието на публиката не може да се задържи повече от два часа. Така че режисьорът Владлен Александров е свършил добра работа. Много сполучлива е и сценографията - позволява да се вместят в едно действие трите сцени: в офиса, в дома и по време на сватбата. Eдин съвременен актьор не може да направи творбите на Де Филипо така, както са ги представяли в миналото. Публиката очаква да види нещо различно, но запазвайки непроменен смисъла, тънките внушения, фокусирането върху живота на семейството. Защото Де Филипо са направили от своето семейство театър. Спектаклите им носят радостите и мъките, които те са изживели. Предизвикват у зрителите искрен смях, който не е вулгарен или горчив. Тяхната ирония, начин на игра, жестовете им разсмиваха публиката. 

- Съпругът ви е изпълнявал ролята на Савастано. Върху какво акцентираше той?

- Главният герой е баща, много загрижен за семейството си, който се труди здраво, но е напълно подвластен от суеверието. Обаче в един момент се проявява любовта на бащата към дъщерята и безпокойството му, че я подтиква да се омъжи за човек с недъг - той му е важен, защото според него недъгът му успява да неутрализира фаталните случки във всекидневието (според вярването, че човек с гърбица носи щастие - б.а.). Персонажът на гърбавия Самария има за прототип поета Джакомо Леопарди, който умира много млад. Имал е гърбица и е възпявал любовта, която за него е била недостижима. В комедията бащата дава пример с Леопарди - кое момиче би отказало да се омъжи за гениален поет, независимо че има физически дефект?! В момента, в който Самария влиза в семейството, много неща се оправят и бизнесът върви добре... Но Савастано започва да се чувства гузен по отношение на дъщеря си. Съпругът ми Луиджи представяше много добре цинизма на Савастано, за да премине впоследствие към угризенията, че е накарал дъщеря си да се омъжи за човек, когото не обича.

- А кое ви допадна в образа, претворен от Вълчо Янев?

- Това е елегантен човек. Малък предприемач, осигурил благополучие на семейството си, честен, даже на моменти простодушен. Образът беше пресъздаден с много мярка и наистина с голяма елегантност.

- Фамилията Де Филипо е знакова за италианския театър на ХХ век. Драматургичното й наследство и сега се радва на голям интерес. Защо пиесите им са толкова съвременни?

- Моят съпруг щеше да ви отговори, че с времето комедиите на Де Филипо не се покриват с прах, защото разказват епизоди от истинския живот. Проникват в човешката душа, но без излишен драматизъм, правят го по лек и елегантен начин. Пепино, Едуардо и Титина де Филипо произхождат от семейство, което моят свекър наричаше трудно. Те са незаконни деца на големия артист Едуардо Скарпета и понеже не е можело да бъдат признати като негови законни наследници, цял живот са носили клеймото да са деца на неизвестен баща. Макар че официално всички са знаели. Техните комедии не са старомодни. Въпрос на режисьорско майсторство е да бъдат актуализирани, за да станат приемливи за съвременната публика, най-вече начинът на поставяне и осъвременяването на езика. Днес сме свикнали с телевизия и интернет, с динамиката на живота, а Де Филипо са основали театъра във времена, когато за публиката той е бил голямо преживяване и тя е можела да прекара часове в салона. Сега трябва да се опитаме да приобщим най-вече младите хора към театъра.

- Съпругът ви и неговите предшественици са били много ярки творци. Каква е тяхната "запазена марка"?

- Никога не повишавай глас на сцената, недей да театралничиш, не бъди академичен - това са част от техните творчески принципи. В Италия имаме много диалекти, но неаполитанският винаги е съществувал като отделен език. Фашисткият режим и Мусолини налагат официалния книжовен италиански. Независимо от това театърът на Де Филипо има успех и през този период, играейки представленията си на неаполитански. Режимът не ги е притеснявал - били са му нужни, за да забавляват народа. От друга страна, театралите на Де Филипо са били негови противници и по време на спектаклите в Рим не са пропускали възможност да разказват анекдоти срещу управляващите. Това е било съобщавано на Мусолини, обаче той е предпочитал да не ги санкционира, за да не настройва народа срещу себе си. В репертоара им от онзи период има една пиеса - "Отговаряйте му винаги с "да", насочена срещу Дучето, за народа, който е длъжен да е послушен.

- Вие сте юрист по образование, а също така финансист и театрал. Това съчетание от знания и опит ли е в основата на успешното ръководство на театъра?

- Произхождам от семейство на адвокати, завършила съм право, но съм работила дълго време в банка. След първия си, доста кратък и неуспешен, брак, от който имам син, срещнах Луиджи. Де Филипо бяха смятани за изключителни артисти, познати навсякъде. Още когато бях малко момиче и проявявах гордост, че съм дъщеря на еди кого си, баща ми ми казваше, че да се родиш в дадено семейство е случайност. "Виж Де Филипо - водят се деца на неизвестен баща, но вече ги знаят по целия свят. Това, което можеш да имаш в живота, не ти го осигурява средата, в която си се родил, а образованието и твоята подготовка. Ако учиш, ще го получиш." И беше прав. Той ми даде страхотни уроци в живота. Луиджи искаше да отстоява неаполитанския театър и диалект. Когато двамата братя - Едуардо и Пепино, са се разделили като артисти, Пепино е решил да промени комедиите си на италиански. Синът му Луиджи не беше съгласен и последните години от живота си посвети на това, да запази наследството на баща си на неаполитански. Винаги ми е харесвало да бъда зрител, никога не съм мечтала да бъда актриса. Но един добър зрител може да забележи, ако в постановката има някакъв недостатък, нещо неизпипано. Съпругът ми ме канеше в последните дни, когато спектакълът беше сглобен, и ми казваше: "Сядай и гледай репетицията." А той наблюдаваше мен и моите реакции. След това ме питаше какво мисля и аз му казвах искреното си мнение. Нашите отношения бяха много хубави и ползотворни, никога не съм имала задръжки да му споделям точно какво мисля, защото неговият успех беше радост за мен. Именно заради обичта си към него и творчеството му изоставих своята работа и се посветих на неговата. Той ме привлече в този път и ме научи на много неща.

- В България се провеждат различни международни театрални фестивали. Бихте ли довели вашата трупа да се представи тук и с какво заглавие?

- Да, с удоволствие бих ги довела тук. Това са актьори, които са работили със съпруга ми в Театралната работилница на Луиджи де Филипо. Бихме представили пиесата на Пепино де Филипо "Селско момче". Играем я в Неапол, в някои градове от област Кампания, във Флоренция. Иска ми се да изведа трупата извън Италия - хубаво е богатото наследство на Де Филипо да не се губи и други народи и публика да може да се запознаят с тази ценност, която притежаваме. България е страна със солидни културни основи - това много ме впечатли. Мисля, че е добре за нас да покажем извън страната културните си достояния. Трябва да помним, че културата е в основата на развитието на всеки народ и не бива в никакъв случай да допускаме това наследство да се руши.