Театърът може да каже всичко

Напоследък много се говори за смъртта на театъра, за това, че най-старото сценично изкуство може да загуби битката с по-младите си, но силни и агресивни екранни събратя, че музата, покровителка на театъра, Мелпомена ще загуби магическата си власт над сърцата и умовете на съвременните хора, уморени и преситени от информация и образи. Това обаче със сигурност няма да се случи, и то не само защото повече от 2500-годишната история на театъра безспорно го доказва, но и защото независимо от тъгата около днешната му съдба, театърът и до днес е единственото място, където се срещат на живо играещият човек и гледащият човек. А в матрицата на технологичното ни общество такива срещи могат да станат единствено в магичното пространство на театъра.
Мисията на театъра е да събира в едно хората, идеите, чувствата, и международният ден на театъра 27 март е една от най-значителните прояви на тази мисия. Това е една възможност за хората на театъра да си зададат важни за творчеството им въпроси, да се запитат нужно ли е тяхното изкуство и на кого, да споделят със своята публика тревогите и надеждите си. Датата е свързана с откриването на първия сезон на Театъра на нациите в Париж през 1962 г., когато Международният театрален институт към ЮНЕСКО решава това да бъде международният ден на театъра. Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театралното изкуство. Всяка година една значима личност от театралния свят е поканена да сподели своите размисли по голямата тема за театъра и общуването, за живота на театъра в съвременния свят, в своеобразно послание, което се чете преди представленията в стотици зали пред хиляди зрители.
Тази година посланието, белязано от тревога, но и от надежда, е написал известният руски режисьор Анатолий Василиев, който задава тревожния въпрос - Нужен ли е театърът? "Това се питат хиляди разочаровани от театъра професионалисти и милиони уморени от театъра хора, продължава режисьорът. За какво ни е той? Във времена, когато сцената е толкова нищожна в сравнение с площадите на градовете и териториите на държавите, на които се разиграват истинските трагедии на реалния живот. Какво представлява театърът за нас? Позлатени балкони, кадифени кресла, прашни кулиси и добре обработените гласове на актьорите, или обратното - заляна с кал и мръсотия "черна кутия", в която се гърчат купища побеснели голи тела. Какво може да ни каже театърът?"
След привидно песимистичните въпроси обаче следва категоричният и изпълнен с творческа и чисто човешка надежда и увереност отговор на Анатолий Василиев: "Всичко! Театърът може да ни каже всичко! Как живеят боговете на небесата и как се мъчат затворниците, свити в подземни пещери, как страстта възвисява и как любовта погубва, как добрият човек се оказва ненужен и как се възцарява лъжата, как някои хора живеят в светли домове, а деца - в лагери за бежанци и трябва да се върнат в пустинята, как ден след ден сме принудени да се разделяме с любимите си хора. Театърът може да каже всичко. Театърът винаги е съществувал и ще съществува завинаги. А през последните петдесет-седемдесет години той е особено необходим. Защото от всички публични изкуства единствено театърът е способен да предава: една дума от уста на уста, един поглед от очи в очи, един жест от ръка в ръце, от тяло в тяло. На него не му е необходим посредник, за да общува с всички хора. Той е най-прозрачната страна на светлината и не принадлежи нито на юга, нито севера, нито на изтока, нито на запада, а е самата същност на светлината, извираща от четирите страни на света, която всеки човек, враждебно или приятелски настроен към него, може да разпознае веднага.
Необходим ни е разнообразен и различен театър. И според мен от всички възможни форми на театър преди всичко ще бъдат необходими и търсени архаичните му форми. Театърът на ритуалните форми не бива да бъде противопоставян на театъра на цивилизованите народи. Светската култура се "скопява" и така наречената "културна информация" постепенно измества простите същности, както и надеждата ни един ден да ги срещнем. Театърът е отворен. Входът е свободен за всички. По дяволите гаджетите и компютрите - ходете на театър! Заемайте местата си в партера или на балкона, вслушайте се в живото слово и се вгледайте в живите образи - пред вас е театърът, не го пренебрегвайте и не го пропускайте в забързания си живот. Нужни са ни всички форми на театър. Само една форма на театър не е нужна никому и това е театърът на политическите игри - театър на политически капани, театър на политици, театър на суетна политика. Дали в личен или в колективен план, със сигурност не ни е нужен и театърът на всекидневния терор - гледката на трупове и кръв по улиците и по площадите, в столиците или в провинцията, противопоставянето между религиите или между етносите", заключава Анатолий Василиев.


"Весела душа" - така наричали себе си актьорите от италианската комедия дел арте