Тази реформа е абсурдна!

Магдалена Манолова

Преди година разговаряхме с Тома Даян - главен секретар на ФИМ (Международната федерация на музикантите), за социалния диалог в живите изкуства, за ролята на културния туризъм като важен сектор в макроикономиката на ЕС, за условията на труд на работещите в сектора. Този път разговаряме за горещата тема - реформата в културата по време на икономическа криза. Тома Даян сподели, че това, което се случва в България с културната реформа, е нещо, което не е срещал никъде другаде в Европа...

- Какво е най-шокиращото в тази действителност?
- Запознат съм с реформите в най-новите страни-членки на ЕС. Ще дам пример с Румъния и Полша. Сега най-голямото предизвикателство там е за промяната на статута на членовете на оркестрите. Досега работят на дългосрочни договори, с реформата трябва да преминат на временни, краткосрочни, което всъщност е нарушаване на европейските закони. Повече или по-малко такава е ситуацията и в Сърбия, въпреки че тя не е още член на ЕС, но ние имаме много добри контакти. Това обаче, което се случва в България, е извън всякакви норми. С тази реформа ще се осакатят оркестрите, които няма да могат да изпълняват класическия репертоар. България е известна като страна на отлични музиканти и това, което сега се прави, е абсурдно, некомпетентно. Разбираме, че икономическата криза налага някои ограничения. Това обаче не означава да се наруши една традиция, изграждана години наред. Не вярвам, че с тази реформа ще се решат проблемите на кризата. Информираха ме, че с парите от тези съкращения би могло да се построи 2 км магистрала. Невероятно! Да се унищожи нещо, което се създава трудно във времето, и да пострада заради недомислие... Това е голям проблем, който има много аспекти за бъдещето. Младите няма да искат да стават музиканти, никой няма да иска тази работа. Това е въпрос за нещо по-дълбоко, за хуманността, която е обречена на изчезване. Това е недопустимо! Не трябва да се мисли само за момента. Трябва да има визия, стратегия за бъдещето, отговорност на правителството за културния живот, който е изключително важен за развитието на всяка страна. Той трябва да се подкрепя и закриля. Трябва да се мисли за стратегия за бъдещето на тази страна.
- Днес непрекъснато говорим за икономическата криза и почти нищо за духовната. В това трудно време какъв е опитът на Франция?
- Разбира се, че навсякъде кризата налага ограничения. Живото изкуство изживява трудно време, както навсякъде. Въпреки проблемите правителството във Франция се стреми да замрази бюджета за културата. Това означава, че е стабилен - нито се увеличава, нито намалява. Във Франция държавният бюджет за култура е 0.7%, но имаме 1.4%, които се покриват от регионите. Това значи, че общият бюджет за култура е повече от 2 процента. Разбрах, че в България той е 0.4%. Ясно е, че има огромна разлика в държавния бюджет за култура тук и у нас. Правителството във Франция често е атакувано заради липсата на социален диалог. Но то разбира, че трябва да закриля културата. Това е важно и за имиджа на страната. Затова съм убеден, че е необходима отговорност на държавата за това, което прави в тази реформа. Вие имате г-жа Ирина Бокова - важна личност в ЮНЕСКО, а България убива своя културен живот. Трудно е да се обясни... Живото изкуство трябва да се защити. Това е духовността, без която не можем да говорим за принадлежност към европейската цивилизация, изобщо към цивилизования свят.
- Какво ще направите като международна организация, за да се помогне в този критичен момент на българската култура?
- Ние искаме да помогнем на местните синдикати в борбата и да осведомим международните синдикати какво се случва тук. Често организираме срещи на синдикатите, обсъждали сме много пъти проблемите, но това, което се случва в България, е ужасно. С тази реформа става невъзможен животът на симфоничните оркестри, на музикалните институции, на музикантите, които реално остават без работа. Това се случва за първи път в историята. Трябва да се осъзнаят хората, които извършват този акт, че вървят в грешна посока. Това означава незачитане моралното право да упражняваш исканата от теб професия. Нарушени са човешки права, творците са оставени на доизживяване.
- Какво всъщност означава да се направи истинска реформа? Това, което би дало нови сили за едно реално бъдеще, а не орязване на бюджети и съкращения, без мисъл за бъдещето.
- Системата трябва да се промени. Трябва да се насърчава и променя мениджмънтът на съставите, да се прави по-добър бизнес. Трябва да се отиде при публиката, сред младите, да се намери успешната формула за привличане интереса на младите към класиката. Да се създадат механизми, да се възпита отношение към това изкуство, да се заразят младите и да пожелаят да я възприемат. Оркестрите трябва да се опитат да възпитават този вкус, да отиват сред хората, не само в концертната зала. Има необходимост днес от образоване на публиката - времето го изисква, промените в ценностите. Трябва да се промени не само начинът на общуване с публиката, но да се привлекат спонсори, да се създаде партньорство с бизнеса и т.н. Да се черпи от опита на другите страни. Всичко, което означава живот за оркестрите. Това е реформа! Например в Германия има най-много оркестри, музикантите също изпитват кризата на гърба си, но погледнете големите оркестри как плащат! Дори и музикантите от най-малките оркестри са уважавани - те означават престиж за страната. Тук музикантите са унижавани, няма никакво отношение към тях, имат най-ниските заплати. А като си помислите какво означава да станеш музикант, т.е. от най-малка възраст да започнеш обучението си, да се усъвършенстваш... и какво получаваш срещу това? Професията музикант не може да се сравни с никоя друга. И накрая ти не си уважен по никакъв начин от обществото. Какво означава това? Означава, че това правителство не иска музиканти в обществото си, не искат живо изкуство в тази страна. Те би трябвало да предизвикат една кръгла маса, среща със синдикатите - да разберат истинските проблеми, да има социален диалог. Трябва да има дългосрочна стратегия, да се вижда в бъдещето най-малко до 10 години напред. Ако това не се направи, ще ви кажа какво ще стане: След 10 години няма да има оркестри, може би ще останат само един или два. България ще бъде културна пустиня. Ако искат това, нека го кажат. Но в такъв случай не би трябвало да подписват конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие. А това означава, че трябва да отговарят пред международното общество.
- Какво ще направите, за да помогнете в трудната ситуация?
- Ще опитаме всичко: ще говорим с ЮНЕСКО, в Европейската комисия с други международни организации... Искаме да обърнем вниманието към нещата, които се случват тук. Трябва нещо да се направи. Иначе декларациите за ценностите на културата са нищо. Време е да се докаже, че е необходима промяна. Същото се отнася и за човешките права. Културата означава много за човешката цивилизация и хуманизма и това, което се прави сега, е против конвенцията за хуманизма на Европейския съюз. Трябва да се спаси културата на тази страна!

Епилог

Известно е, че в много европейски страни се намалява броят на оркестри и театри. Разликата е, че това са култури с вековна традиция, докато у нас професионалната музика, живото изкуство е младо - само на един век. Създадено е в трудни времена от нищото след Освобождението, но отглеждано като важна европейска традиция, с която във времето извисихме българските върхове в европейските. Защото българите са надарени от Бог с музикален талант. Една даденост, подобно на природната. Красотата на страната ни, без духовността, какво ще бъде? Какво бъдеще ще има България в ЕС? Как ще отговаря на изискванията за културна принадлежност без класическата музика?
Стефан Цвайг е казал, че Европа свършва там, където няма класческа музика. Вместо да се обърне внимание на образованието, в което все повече липсва изкуството, музиката, искаме да обезлюдим страната от музиканти и институции, създавани в най-тежки условия, да лишим бъдещото поколение от богатството на европейската цивилизация. Може би чалгата тогава напълно ще залее пространството, вместо да се отглежда духовността, като се мисли за бъдещето.