Татяна Станева: Нека паметта закрещи към нас

Татяна Станева е родена в бесарабското село Чушмелий (Криничное), което се намира в Болградски район, Одеска област, Украйна. След като завършва средното си образование, учи теология в столицата на страната, а след това се дипломира с отличие в специалността фолклорист, филолог по украински език и литература в Киевския национален университет "Тарас Шевченко". Наскоро приключи снимките на първия си голям кинопроект - дебютния пълнометражен документален филм "Място на силата", чиято премиера предстои след няколко седмици и в София.

"Най-разтърсващо бе преживяването в самото "Място на силата"

- Как се роди идеята за филма, Татяна?

- Бях на 13 години, когато почина баба ми. И от стотина български песни, които тя знаеше, в паметта ми остана само една. Никой не ми каза тогава колко е важно да седна край баба и да запиша нещо от нея. Как всичко това ще ми е нужно, когато отида в голям град, сред чужди хора. Преди време не можех дори да помисля как е възможно да се изгубиш в мегаполис и колко ще съжалявам, че не запазих паметта на моята безценна (каквито са всички възрастни хора) баба. В столицата на Украйна, далеч от бащината къща, по време на обучението, което ме откъсна от родната земя и корените ми, започнах дълбоко да усещам липсата на българското. Оттогава винаги и навсякъде казвах, че съм от прекрасното село Чушмелий, че съм българка. Правех го повече заради себе си, за да се утвърдя и да не загубя самосъзнанието и лицето си. Моята дипломна работа в катедрата по фолклористика в Киевския национален университет беше посветена на "Особеностите на функционирането на календарно-обредния фолклор на българите в Украйна". Избрах тази тема, поради желанието ми да вникна по-дълбоко в нашите традиции, да ги проуча, да ги осмисля и да ги запазя. А филмът е своеобразно продължение на всички тези мои размисли и действия. Исках да покажа уникалността на моето село. Преди повече от две години се запознах с тънкостите на видеопроизводството и с приятели направихме свой канал в YouTube. Така събрах смелост и сили за филма.

- Колко време ви отне създаването на документалната лента?

- Споделих мечтата си за филма, намерих спонсор и започнах да събирам материал и екип през май 2018 г. Същинската работа върху лентата продължи четири месеца и половина: през август направихме първите снимки, които приключиха в средата на декември - ден преди първата премиера. Бяхме много запалени, работихме денонощно.

- Защо го кръстихте "Място на силата"?

- В това, както и в целия процес от създаването на филма, имаше някакво напътствие отгоре. Направих голям списък с възможни имена. Премислях всяко от тях, защото са много дълбоки и съдържаха смисъла на лентата. Но между две заглавия се мъчих най-силно, защото и двете най-уйдисваха, но отразяваха различни страни на филма. Дълго време не можех да реша кое от тях натежава повече. Представих ги на спонсора - Виктор Куртев, който също е от Чушмелий, но не видя нито минута от филма преди премиерата (заедно с всички за първи път го гледаше в киното). Той се засмя, поклати глава и със сълзи в очите рече: Това е! "Място на силата"!

И Виктор, и аз така го усетихме. Чушмелий е много особено село на таз планета - свято място, в което са твоите корени, бащината къща, където се съхранява паметта и душата. Там, където черпиш сили за живот.

- Какво остава скрито за зрителите?

- Всичко, което можех, поех на плещите си. Аз съм и автор на идеята, и сценарист, и режисьор, и продуцент, и глас зад кадър, и преводач, и дори една от героините. Молех за помощ само тогава, когато нещо не знаех. Затова се получи много личен проект. Исках това да е инвестицията ми в моето село Чушмелий. Честно казано, вложих не само цялата си душа, а и оголих кожата си в този филм.

- Кой ви помогна за създаването на лентата? Как осигурихте финансирането?

- През пролетта, когато се срещнахме с Виктор Куртев на едно от чушмелийските партита, знаех за него само, че е роден в селото, работи в Киев, много е успешен и помага за реализирането на различни проекти в цяла Бесарабия. Като чу идеята ми за филма, му бяха нужни 3 секунди, за да вземе решение и да инициира финансирането. Мисля, че го направи поради неговата безкрайна любов към Чушмелий, която усети и в моите очи. После, когато поради различни неочаквани причини сумите нарастваха, Виктор само питаше: "какво е нужно?", "колко?"... И харчеше за това, станало и на него родно "дете", така, както е способен само истински мъж, който е готов да хвърли целия свят пред нозете на онзи, когото много силно обича. Бих искала да отбележа също, че той ми даде пълна свобода. Въпреки съветите да включа в снимачния екип опитни документалисти, имах повече доверие на запалени от проекта хора - ентусиасти, готови да работят безплатно, ако не намеря финансиране. Това беше определящ фактор за мен и най-главната мотивация за тях - моите момчета (операторите Дмитрий Богач и Ян Лелюк, който също е и режисьор на монтажа, и българският етнофотограф Александър Барон) бяха запалени от идеята. Не сгреших - те се справиха блестящо. И за по-малко от 5 месеца от приятели ми станаха братя. Всеки от тях е креативен и творчески човек, който ми помагаше с реализацията на проекта. Разбира се, много се съветвах по кинематографски въпроси с по-опитни режисьори - Зарина Арчакова, която с огромна отдаденост ми даваше насоки да не се подхлъзна. Нейните сълзи по време на прегледа на суровия материал бяха за мен индикатор дали съм на верен път. Филологът Татяна Доценко ми помагаше да превеждам и редактирам тонове текстове на български и украински език. Чушмелийският диалект е много специфичен и за някои думи по половин нощ обсъждахме как е по-добре да ги тълкуваме. Голямото българско сърце - Льошо Маковский от фолк групата "Фа-диез", единственият в Бесарабия гайдар на ниво, написа музиката към филма. Всички чушмелийци се запалиха и помагаха - и с героите, и с реквизита, и с подсказки, и с топла дума...

- Казват, че селото ви е сред най-колоритните места в Бесарабия. Съгласна ли сте с подобно определение?

- За мен Чушмелий не само е най-колоритното, а е и най-красивото място. Какво струва само най-голямото езеро в Украйна, на чийто бряг е разположено селото?! Не съм обективна. Но със сигурност зная кое отличава чушмелийците от всички други българи в селата наоколо - голяма, силна, граничеща с безумие обич към родното си място. Даже имаме шега: българите в Бесарабия се делят на два вида - чушмелийци и тези, които искат да станат чушмелийци (усмихва се). В тази връзка по-добре е да цитирам Державин Н.С., който в своя "Сборникъ за народни умотворения и народописъ" отбелязва: "Това село ми даде най-пълен етнографски материал, толкова пълен, че в другите села намирах само част от бита, който беше записан само в това село. Причините са в езика на чушмелийците. Чушмелийският говор, шуменски по произход, толкова рязко се отличава фонетически, морфологически и лексически от другите в Бесарабия, че чушмелийците са станали мишена за присмех на всички в района. Тази специфичност се крие в това, че живеят обособено, само в собствения си свят, със своя национален запас. Особеностите на говора са станали спасение за диалекта, запазил своята автентичност."

- А днес пазят ли се българските традиции в селото? Изучава ли се езикът?

- Това е един от феномените и чудесата на бесарабските села: те са запазили традициите в продължение на над 200 години същите, както ги изнесоха от България в началото на ХIХ век. През това време са се сменили 9 власти(!), а бесарабските българи са оцелели. В СССР не се учеше български в училищата и родителите ми например говорят на чушмелийски диалект, обаче не пишат и не четат на български. Но когато Украйна стана независима, отвориха се границите, появиха се нови възможности за контакти и общуване, зажаднелите за всичко българско чушмелийци започнаха да се възраждат по малко. И вече българският език се преподава в общообразователното школо. Освен това е отворено и неделно училище.

- Зная, че в Чушмелий има табелка "Добре дошли" и други надписи на български. Включихте ли ги във филма?

- Разбира се, нали исках да покажа на всички уникалността на селото, а тя е и в това също.

- Как си представяте публиката на филма? Какви хора според вас ще дойдат да го гледат в България? Ще бъде ли ясно и разбираемо посланието на творбата ви за широк кръг от хора?

- Не преследвам някакви определени цели и публика. С филма се стремя да се изразя, да съхраня и покажа българското в Чушмелий и с това да представя цяла философия. Много ме беше страх как ще го приемат зрителите, ще ме разберат ли другите, които не са родени в Бесарабия? Бях много изненадана от украинци, присъстващи на премиерата в Киев, които плакаха и намираха себе си. Казваха, че филмът не е само за едно българско село, а е за историята, съдбата и днешното положение на цяла Украйна. Представители от България бяха учудени от колорита и силния български дух, от запазването му и феномена на бесарабските българи. Мисля, че филма ще дойдат да гледат най-първо родолюбци, независимо от възрастта и положението, и всички, които имат бащина къща, но са забравили пътя към дома си, загубили са себе си...

- Къде вече е бил показван филмът преди премиерата в София през март? Как реагираха първите зрители? Къде бяха най-емоционални? Какви са първите отзиви?

- Представихме го в Киев, в Одеса и в Чушмелий. Няма дълго да разказвам за това - може да потърсите видео от прожекциите в YouTube, там са всички най-свежи и първи емоции от филма. Ще споделя само едно: накрая навсякъде хората се изправяха и плакаха. Сълзи се стичаха по лицата на мъжете, което за мен е най-голямата оценка и награда за работата ми. И това показва категорично, че повдигнатата тема е болезнена не само за мен.

Най-разтърсващо бе преживяването в самото "Място на силата". Донесох моето "дете" на съд... Там, където всички ме знаят. Вълнението ми започна да се надига още от табелката "Криничне" на влизане в селото. Това беше третата прожекция, хората бяха разгорещени от станалото в Киев и Одеса и чакаха. Свикнали винаги да закъсняват, този път чушмелийците дойдоха по-рано да заемат местата си. Като пристигнах, залата бе вече препълнена, на входа имаше правостоящи. Кметът каза, че Домът на културата не помни толкова хора от създаването си и толкова сълзи за цялата история на селото. В нощта преди премиерата умира един от героите, който бе репресиран със семейството си в Сибир, и като се завърна оттам, не можеше да живее в родното село, затова се установи в Молдова, в Мирное, недалеч от Чушмелий. Това подсили и емоциите, и значението на моята работа. В речта си преди прожекцията не можех да говоря от ридания и чувства... Завинаги ще запомня този ден. Той ще ми стане един вид изкупление на вината пред баба, общината ми, децата ни и самата себе си.

- Имате ли планове да представите "Място на силата" и в други градове и държави?

- Разбира се. Искаме да участваме с филма на международни кинофестивали. Сега подготвяме английски субтитри. Много бих искала "Място на силата" да видят и други българи, извън България. Възможно е филмът да се превърне за тях в зов към вкъщи.

- Какво е основното послание на филма ви?

- Да пазим българското в нас, където и да сме, да съхраним лицето си, корените и паметта, която безследно изчезва с всеки възрастен. Нека чрез "Място на силата" паметта да закрещи към нас...

- Имате ли идеи за други подобни проекти?

- Имаме много идеи, желание и дори вече запалени хора, който ще скочат в нов проект с голямо удоволствие. Само ми трябва малко време да направя проучване и да подготвя сценария. Живот и здраве, ще правим още много различни и интересни проекти. Филмът вдъхнови и породи редица нови хрумки, свързани с темата, които също трябва да успеем да реализираме. Много се радвам, че филмът работи като инструмент на будителството.