26 Август 2019понеделник01:14 ч.

Снимки Емилия Костадинова и личен архив

Срещи

Таня Танасова: Обичта овладява болката и пак е жива!

България е като скъпоценен камък, който е занемарен, захвърлен, пренебрегван, а трябва само да се избърше и постави на заслуженото място, за да заблести, убедена е поетесата от Бесарабия

/ брой: 152

автор:Альона Нейкова

visibility 722

ТАНЯ ТАНАСОВА е родена в семейство на бесарабски българи в Република Молдова. Пише стихове от ученичка. Завършила е журналистика в Кишиневския държавен университет. За първи път в България нейното творчество е представено във вестник "Сливенско дело", следват "Литературен фронт", "Модерен свят" и др. Работила е в български издания в Бесарабия - "Родно слово" (Кишинев) и "Камбана" (Болград, Украйна). Първата й стихосбирка е "Това съм аз" (1990), а втората - "Нежни листа" (1994). През 1995 г. заедно със семейството си се премества в България. В Габрово, където живее първоначално, благодарение на издателство "Луна" стават факт книгите "Полет от Онгъла" (1999) и "Ще ме харесаш после" (2004). През 2009-2010 г. редактира в Стара Загора вестника "Корени български", чийто първи брой е отпечатан, а останалите 12 излизат само в електронен вид. Стихосбирката й за деца "Чудни хора" е сред наградените в националния конкурс "Да върнем книгите в ръцете на децата" (2018, Гоце Делчев). Член е на културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". Омъжена, майка е на четирима синове.

"Важни са и темите, и римите"

"Сега не е модерно да се говори за хубавото, за нормалното, за стойностното"

"Старая се да се впечатлявам само от доброто"

- Спомняте ли си момента, когато прописахте, Таня? Кое бе първо - стихотворение или проза?

- Започнах със стихове някъде в четвърти клас, от седми пишех и материали за районния вестник. Подготвях се да кандидатствам журналистика в Кишинев. Това беше на руски език. По-късно, от 16-годишна, опитах и прописах стихове на български и се почувствах в свои води!

- Пишете с обич и болка за България. Кое обаче преобладава?

- Болката идва от обичта. Затова ме боли, защото България е като скъпоценен камък, който е занемарен, захвърлен, пренебрегван, а трябва само да се избърше и постави на заслуженото място, за да заблести. Обичта е повече, разбира се, за да овладее болката и пак да е жива! Стихосбирката ми, в която има много тъжни редове за страната ни, се казва все пак "За България с любов"!

- Какво място заема Бесарабия в сърцето и в поезията ви?

- Значимо, но е след България. Стихотворението за дюлята, която ме чака в Буджака, "Заминаване" - за първото ми ходене там на гости, посвещението на сина ми, роден в България, и др. са написани в първите години, когато вече живеех тук. В тях се виждат и тъгата, и любовта ми към Бесарабия. Няма как да не се срещат тези две болки (за България и Бесарабия) в душата ми. Но пък си е и богатство да има човек две родни страни. Имам неиздадени стихове за Бесарабия, един ден надявам се да ги събера в книга.

- Кое ви вдъхновява? Къде намирате източници за вашето творчество? Кога пишете? Бързо и лесно ли се ражда поезията ви, или стихотворенията ви идват бавно и ги оставяте да отлежат?

- Различно. Някои стихотворения възникват първо като тема, която развивам постепенно. Други ме връхлитат сега и веднага. Пиша, когато имам вдъхновение, а то може да дойде от най-различни неща, неочаквано. Когато го няма - чета. Обичам поезия, не избирам авторите, достатъчно е да ме привлича текстът.

- Какво според вас е нужно, за да се получи стихотворението, да стане хубаво? Коя е тайната съставка на добрата поезия?

- Главната мисъл трябва да е ясна, разпознаваема за читателите, езикът - добър, формата лека и елегантна и не на последно място - необходимо е авторът да е добронамерен.

- Важни ли са темите, на които пише поетът? Или словото, думите и римите са от по-голямо значение?

- Важни са темите, разбира се. Може да се напише красиво (ритмично, римувано, с добра лексика) стихотворение, но безсмислено или просташко; има ли нужда от такова!? Все пак поезията не е игра, не е развлечение. Тя може да бъде лирична, лека, както и в музиката има различни жанрове, но при всички случаи трябва да е смислена. Поезията според мен има задачата да преосмисля и поднася на хората вълнуващи и важни неща от живота в по-кратка, стегната и по-въздействаща форма. Няколко талантливи реда понякога свършват повече работа от дебели романи, лекции, доклади и пр. Химнът например е символ - наред със знамето, герба, а той преди всичко е стихотворение. Така че важни са и темите, и римите...

- Преди време бяха много популярни литературни кръжоци, поетични сбирки, школи за творческо писане и т.н. Защо в съвременния свят на "умните" технологии все по-рядко се говори за хубавото слово и вдъхновяващите думи?

- И сега ги има, макар и по-малко. Но те се изгубват в потока на многото възможности, разтварят се в огромния океан на достъпността на всеки към всичко. Хората изведнъж се оказахме все едно сред огромен панаир, където има от всичко по много. Често се изкушаваме да пипаме и да опитваме всичко подред. От една страна - почти липсва цензура, често се приветства различното, точно обратното, дори то и да е неграмотно, некадърно, пошло - за да покажем колко сме "лоялни, либерални и напреднали". От друга - самият автор често няма вкус, представа или може би желание, воля да осмисля, да преценява. И това не е само в литературата, а по-принцип - сега не е модерно да се говори за хубавото, за нормалното, за стойностното. Заливат ни отвсякъде с каква ли не информация и новини, една от друга по-зловещи и по-стряскащи, част от тях - лъжливи, както се разбира после. Все едно, че нищо хубаво не се случва. Мнозина се възмущават от тази ситуация, но явно не можем лесно да се преборим. Това е болест на времето, която, надявам се, обществото ни да преболедува без сериозни последици.

- Авторка сте на шест стихосбирки. Коя от тях ви е най-скъпа и защо?

- Няма такава. Всяка си има своя роля и значение. Стихосбирката "Чудни хора" е по-специална, защото ми е единствена засега за деца. Тя беше отличена през 2018 г. в националния конкурс "Да върнем книгите в ръцете на децата". Но и "За България с любов", която излезе през 2014 г. в София, е много емблематична за моето творчество.

- Защо нарекохте детската стихосбирка "Чудни хора"? Имало ли е момент във вашия живот, когато сте се чудили на хората - защо са толкова мили или обратното?

- Мислех върху няколко варианта за название, но се спрях на това, защото е по-общо. Така се казва едно от стихотворенията в нея. Думата "чуден" по-принцип има две различни значения. В единия случай - когато буди недоумение, в другия - възхищение. При мен тези две окраски може би се съчетават, сливат се, защото са насочени от дете към възрастни - то хем не ги разбира, хем уважава тяхното мнение.

Срещала съм различни хора, била съм в ситуации, когато са ме учудвали с добро. И обратното също се е случвало, за съжаление. Но се старая да се впечатлявам само от доброто, а другото да си го обяснявам по някакъв начин.

- Какво е мнението ви за съвременната българска поезия? Следите ли как се развива тя в родната ви Молдова?

- С радост се убеждавам, че има много добра и силна съвременна българска поезия. С удоволствие се потапям в поетичния свят например на Георги Константинов, Ивайло Балабанов, Никола Инджов, Филип Марински, Ники Комедвенска, Мария Донева и още много други.

Да, интересувам се от този процес и в Бесарабия. В Молдова излиза напоследък алманах "Бесарабски гердан", в Украйна е издаден поетичен сборник с творби от млади автори "Сърца на кръстопът". С някои от тях съм се срещала. Радвам им се! Макар че усещам как им се затруднява "плуването в морето на поезията" заради недостатъчното владеене на езика. Много ме боли за тези наши младежи, които не пишат на български, а на други езици, които явно чувстват по-родни. Някои от тях са много талантливи и биха имали голям принос към българската литература.

- Майка сте на трима синове, когато със съпруга ви се преселвате в България. Защо го направихте? Как стигнахте до тази стъпка? Оправдаха ли се очакванията ви, когато заживяхте тук? Как се решихте да родите и четвъртото си дете?

- След разпадането на Съветския съюз много неща започнаха да се променят в Бесарабия, нашето поколение пострада може би най-чувствително. Миграцията вече никого не учудваше, та и досега е така. Въпрос на избор беше - накъде?... Не е ли логично едни българи да се завърнат в България?! За нас беше някак естествено това. И България тогава вече беше започнала да ни припознава като свои чеда. Ако бяхме отишли другаде, тогава да е чудно. Мисля дори, че щеше да се случи и без тласък оттам, родолюбивите чувства узряваха все повече в нас с всеки допир до прародината, притегателната сила на Отечеството се увеличаваше.

Скоро се разрових в архивни материали, по-точно в "Ревизские сказки" (преброяването на населението в Руската империя от онези времена), и намерих информация за моите предци. Основателят на нашия род там е Яков Стойчев Танасов. Знаех от баща ми, че в България са ги казвали Георгистойчовите, само че той не знаеше откъде са по-точно. (По майчина линия си знам корена и той ме води в село Ботево (Чумлекьой), Ямболско.) Потвърждава се и фактът, че е дошъл със синовете си. За първи път видях черно на бяло, че е пристигнал във Валя-Пержей с трима синове и четвъртият се е родил там. Този, четвъртият, се казва Михаил (Михал) и е дядо на баща ми. Направих подобен паралел - и аз дойдох в България с трима синове и четвъртия го родих тук. Може би това е справедливо, може би това е отговор! Сигурно така е трябвало да стане!

Дали се оправдаха очакванията ми?... И да, и не... Срещнахме много добри хора, които се опитват да ни помогнат - кой с каквото може. И най-важното - радват ни се, приемат ни като братя, като свои. Имахме и имаме и много трудности, някои естествени, други - не. Опитвам се да приема всичко като необходимост от жертва, за да бъдат по-добре тук децата ни, техните потомци.

- Има ли някое от децата ви афинитет към поезията или прозата?

- Да, определено. И четиримата са привлечени от словото, от езиците. Някои от тях са изкушени от поезията още от малки и сега. Най-големият ми син Александър, който е музикант, има и доста сполучливи стихотворения.

- На какво или кого е посветено най-новото ви стихотворение?

- Текущата ми творческа година е белязана с прекрасно събитие в семейството: раждането на първото ми внуче - Александър. Две от стихотворенията, посветени на него, влязоха в алманаха на фондация "Буквите" - "Нова българска литература. Детски истории 2019".

- За какво мечтае поетесата Таня Танасова?

- В света около мен да има по-силна вяра и повече духовност. Лично за мен - повече внуци, подходяща работа и реализация.

Година след катастрофата край Своге пътят остава опасен

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 163

Горанов уверява, че НАП има пари да си плати глобата

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 163

Двама молдовци избягаха от затвор в Стара Загора

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 163

Протести за боклука нервираха властта

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 163

КЗК шикалкави за Ковачки, правела секторен анализ

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 163

Очакват 21 тона злато от "Ада тепе" за 8 г.

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 163

Могат да се подават искове срещу фалиралата "Олимпик"

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 163

Пчеларите се оплакаха от слаби добиви и ниски изкупни цени

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 163

Огън бушува по цялата Земя

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 163

"Союз МС-14" пак ще пробва да се скачи с МКС

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 163

Ким се хвали с нова ракетна установка

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 163

НАСА разследва първото престъпление от Космоса

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 163

Законът "Анти-Нинова" няма да спре БСП!

visibility 133

/ брой: 163

Бухалка по сървъра

автор:Валентин Георгиев

visibility 110

/ брой: 163

Поуката

автор:Деси Велева

visibility 85

/ брой: 163

Еленко Божков: ЕС може да забави процедурата за "Белене"

автор:Мая Йовановска

visibility 82

/ брой: 163

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ