Портрет
Танцуващият с поезия
70-годишният Михаил Баришников за първи път представя в София спектакъла си, посветен на поета Йосиф Бродски
/ брой: 12
Именитият хореограф с руски произход Михаил Баришников ще зарадва ценители в българската столица с представление, посветено на Нобеловия лауреат за литература - поета Йосиф Бродски. Спектакълът ще гостува на 19 и 20 януари на сцената на Софийската опера и балет. И за двете дати билетите са почти изцяло разпродадени.
Може ли днес, в която и да било страна по света, да се открие човек, който да не е чувал фамилията Баришников? Едва ли.
Наричат го легенда, феномен, гений... И всички тези определения не са помрачени нито от скандални публични неуместни постъпки, нито от безумни изказвания, още по-малко от таен алкохолизъм или измислена ексцентричност.
Баришников приживе оставя такава следа в историята на изкуството, че твърденията от типа "той е най-великият балетист" и "най-харизматичната личност сред танцьорите" изглеждат като нищо незначещи думи.
Защото момчето, родено в Рига на 27 януари 1948 г. в семейството на руски офицер, успява не само да представи на света чудесата на физиката на човешкото тяло. Баришников извежда и американския балет на абсолютно ново качествено ниво. А също така предизвиква неподправен интерес у широката публика към класическата хореография, същевременно внасяйки свеж полъх в модерния танц. И не просто се превръща в най-успешния руснак в Щатите, доказвайки, че мечтите понякога се сбъдват, а става най-разпознаваемият артист в цял свят.
Казват, че влюбването в Баришников е неизбежно - от пръв поглед, с всички сетива, завинаги. Най-вече заради начина, по който се движи на сцената, говори, гледа, чете стихотворения, полита... Иде реч за онова мъжко, човешко и артистично обаяние, което независимо от годините и разстоянията излиза извън екраните на телевизорите, мониторите и други електронни устройства.
За Михаил Баришников всеки иска да каже и да напише нещо ново, невиждано, разтърсващо дори. Но рано или късно става ясно, че вече някой, някъде го е сторил. А и винаги има риск от неделикатност и липса на обективност. Но все пак.
Не тайна, че безброй умове (талантливи глави, ръце и крака) напускат Русия в рамките на 70-годишната съветска история. Минават граници, преплават морета и океани, искат политическо убежище. Спасяват се тайно и открито, доброволно и принудително. Защото не се вписват в системата. Бягството им се превръща в легенда - игри с преобличането, скачане през огради, маневри с автомобили. Всеки има причина да напусне и няма възможност да остане. Но какво е подтикнало към подобна стъпка младия Михаил Баришников - любимеца на публиката, солиста на Кировския театър, победителя от международни балетни конкурси във Варна (1969) и Москва (1969)?! Именно на него Мая Плисецкая като член на журито дава 13 точки от максималните 12.
В СССР Баришников като че ли има всичко, за да е щастлив: апартамент в центъра на Ленинград, годеница - красавица балерина, куче, почивки, пиано и дори автомобил волга. Не може да бъде наречен дисидент или скандалджия, не е и политически активист. А е образцов съветски балетист, изпълняващ всички водещи партии от забележителния репертоар. През 1973 г. получава званието Заслужил артист на РСФСР и позволението за собствена творческа вечер. А е само на 25. Отказва се от класическите вариации и залага на млади хореографи, с което явно хвърля ръкавица на съветския академизъм.
След по-малко от година завинаги се сбогува с Кировския театър, с Ленинград и със съюза - не се връща от гастрола в Канада. Иска по-голяма творческа свобода, изследва нови възможности, търси себе си. Постига всичко това и много повече.
В емиграция се сприятелява с Йосиф Бродски: двама американци с руски произход - геният на танца и геният на словото. Поетът не просто е възхитен от балетиста. Пише за Баришников следното: "Човек с разтърсващ ум и интуиция. Освен всичко друго, знае наизуст повече стихотворения от мен. Много е странно, обаче не мога да си спомня как се запознахме с Миша. Но той ме впечатли и продължава да ме учудва. И не с качествата му на танцьор, още повече че не съм специалист в тази област. А най-напред с неговия невероятен природен интелект."
Нобеловият лауреат за литература посвещава на Баришников няколко стихотворения. И духовито отбелязва: "Когато го гледам на сцената, чувството е невероятно. Дори мисля, че онова, което прави, не е обикновен балет. Според мен става дума за чиста метафизика на тялото. Нещо, което излиза отвъд рамките на танца. Михаил е въплъщение на вид интелигентна снага, която е олицетворение на целия свят."
Баришников пък снима Бродски с фотокамерата си по такъв начин, като че ли се опитва да улови с обектива душата на поета. В средата на 80-те двамата заедно с Роман Каплан (прочут изкуствовед и преводач) отварят "Руски самовар" - легендарен ресторант на картата на Ню Йорк, където често се отбиват прочутият виолончелист и диригент Мстислав Ростропович, бардът Булат Окуджава, кинозвездите Жерар Депардийо и Лайза Минели, както и мн.др.
Бродски напуска този свят на 28 януари 1996 г., като предишната вечер успява да звънне на Баришников и да му честити рождения ден. Балетистът е сред последните, с когото великият поет разговаря.
Моноспектакъл, посветен на скъпия му приятел, излиза през 2015 г. Баришников танцува и чете поезия на Нобеловия лауреат и на юбилея си в Торонто - на място, където някога е намерил свободата и себе си.