Танци и коли

Поредна порция бисери, примесени с лъжи - това Той успя да ни поднесе при посещението си в Южна Корея. Този път манджата бе гарнирана и с опити за демонстрация на възпитание и благоприличие. След като бе удостоен с девети дан по таекуондо, "репресираният" преди 10 ноември Борисов, който тогава не искал да напуска МВР, защото е трябвало да се деполитизира, се оплака, че комунистите не му давали да тренира бойни спортове. Налагало се да се маскира като танцьор, вероятно с бухалки, за да се занимава с подобна дейност. Като се има предвид следдесетоноемврийската биография на сегашния премиер, явно танците са били научени добре.  

Това не е първия път, когато Борисов получава подобен подарък. При посещението на японския министър-председател Шиндзо Абе у нас миналата година Той бе удостоен с шести дан по карате киокушин-кай. Има обаче една опасност. Деветият дан по таекуондо да остане единствения реален подарък от посещението Му в Сеул. А очакванията бяха за доста по-големи подаръци, завод на "Хюндай" в България например. След очертаващия се провал на завода на "Фолксваген" у нас управляващите заговориха много усилено за подобно развитие на събитията и пак представиха мечтите си за реалност.

"Ние дадохме офертата си на Хюндай, те казаха какво търсят и ако се харесаме, чакаме решение на борда на компанията дали ще инвестират в завод в България. Не е възпитано да се говори повече, преди да си реши фирмата. И никак не е добре да проявяваш лошо възпитание като някои политици в България - да се изтъкваш", коментира Бойко Борисов, явно визирайки президента Радев. От думите Му човек остава с усещането, че страната ни е заела позата на несгодена мома, която се надява на годеж и чака "Хюндай" да я хареса. Но както се видя от случая с "Фолксваген", автомобилните гиганти на сълзи не вярват. Те имат строги критерии при определянето на бъдещите си планове за развитие и всичко зависи от това дали дадена инвестиционна дестинация, в случая България, отговаря на тях. Наистина вече 5% от БВП на страната се падат на автосектора. Не може да се отрече, че този бранш е сред най-бързо развиващите се през последните години. Обаче върхът в тази индустрия, завод за цели автомобили, остава недостижим. Наистина - едно е да бълваш части на ишлеме, съвсем друго е да предлагаш цял завършен продукт. 

Трябва да разсеем създалото се схващане, че България е най-силната дестинация напоследък за автомобилната индустрия, казваше някогашният министър на икономиката Божидар Лукарски. Демографията и липсата на работна ръка, бюрокрацията, съдебната система и лошата инфраструктура плашат световните производители. Не са малко и оплакванията от липсата на стратегия за насърчаване на растежа в автомобилната индустрия - било чрез данъчни облекчения или чрез субсидии, които да изравнят България с нейните конкуренти. Влошават се и геополитическите условия. Страната ни е сравнително близо до най-конфликтните точки на света, а това не се нрави на крупните инвеститори в автомобилостроенето. Освен това те отчитат, че сме прекалено малък пазар с ниска покупателна способност. Затова и занапред със сигурност ще оставаме извън техните стратегически планове. Очевидно танците и автомобилите са съвсем различни неща.