"Локалите" - насилници без кауза

Те са момчета на възраст между 14 и 17. Винаги ходят в група. Облечени са от глава до пети в черно, с гола глава, остригана до кръв, с качулки и маски, с оголени под ластиците на анцуга глезени, стиснали дежурната енергийна напитка. Гледат лошо. Говорят еднакво, мислят еднакво. Агресивни са, но нямат кауза. Деца, които тормозят други деца. Можете да ги срещнете в мола, на спирката на метрото, в кварталната градинка, в училище. Да, това са т.нар. локали, новата мода в градската субкултура, които изявяват себе си като нападат, ритат и се подиграват с нищо неподозиращи хора. Те най-често започват разговор уж на шега, която преминава в термоз. Агресията се отприщва на публични места, по оживени спирки и осветени улици. Често пред очите на свидетели. Насилниците като че ли търсят да провокират вниманието на околните. 
Бандите на локалите през последните месеци тормозят столичани, а през последните дни и жителите на много градове в страната. Медиите се пълнят с новини за нападнати хора, които кой знае и как са предизвикали гнева на "черните" момчета с качулки. При задържането им 

полицията често намира палки, боксове 

спрейове, ножове, маски и др. Убедени са, че респект и уважение се печели с бой, насилие, вандализъм и неподчинение. В училище те са тези, които не спазват правилата, пушат трева, обличат се провокативно и не им пука от забележките на учители и родители. Смятат, че всеки им е виновен. 
"В основата на много агресивни прояви не стои омразата, нито злонамереност, а нуждата да бъдеш видян и чут. Когато не получат внимание у дома или в училище, някои млади хора го търсят чрез провокация, насилие, както и с участие в групи, които им дават усещане за сила", коментират психолози. Според тях по време на юношеството повод за напрежение могат да бъдат всякакъв вид различия - ръст, тегло, начин на обличане, пол, раса, различия във вкусовете, предпочитания за занимания. Те възприемат света и отношенията си с хората по полярен начин - или си с мен, или си против мен, или аз тях, или те мен. 
Понякога причината за подобно поведение може и да идва от външни фактори - съдържанието, което младежите виждат в социалните мрежи, поп-културата и най-вече чалгата във всичките й прояви. 
Статистиката сочи, че 

тийнейджърите прекарват средно 6 часа на ден онлайн

като голяма част от това време е посветено на социалните мрежи. Особено внимание привличат публикации, в които мъже обясняват своята идея на това какво означава да бъдеш истински мъж. Те често внушават на младежите максими подобни на "или водиш, или те водят", "колкото повече биеш, толкова по-готин си" и други подобни послания. Голяма част от тийнейджърите, проявяващи агресивно поведение, намират този тип онлайн съдържание за нещо модерно, което по-късно прилагат в личния си живот, смятайки се за лидери и обекти на възхищение сред връстниците си. 
Проучванията показват, че причините за тормоза могат да варират от липса на контрол над импулсите и трудности с управлението на гнева до отмъщение, а също и до желание за вписване в обществото. Някои тийнейджъри предпочитат да взаимодействат с други хора само при спазване на техните условия. Ако нещата не стават по начина, по който искат, 

могат да прибягнат умишлено до насилие и агресия 

Понякога това може да бъде проява на социален статус. Популярните деца често се подиграват на по-малко популярните. Често онези, които се опитват да се изкачат по социалната стълбица в училище или да придобият някаква социална власт, могат да прибягнат до тормоз, за да привлекат внимание. Тийнейджъри, които са били жертви на насилие често търсят начини да се реабилитират или да си отмъстят. Те се чувстват оправдани в действията си, защото и са били тормозени и измъчвани. Когато насилват другите, изпитват чувство на облекчение и възмездие за преживяното от тях. От друга страна, деца, в чиито семейства има случаи на насилие, го приемат като модел за нормално общуване. Има случаи упражняването на тормоз да е вид съгласие с мнозинството. Страхът, че няма да бъдат приети или че ще станат следващата мишена, може да накара някои деца да станат насилници.

Всяко второ дете у нас е преживяло форма на насилие

Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, сочи национално представително проучване, проведено по поръчка на УНИЦЕФ. Най-честно срещаният вид тормоз е емоционалният, последван от физическия и сексуалния, както и пренебрегване. Данните сочат, че момчетата по-често стават жертви на физическо насилие, докато при момичетата преобладава емоционалният тормоз. Всяко седмо дете в България е жертва на онлайн тормоз, форма на агресия, която остава невидима, но има сериозни последствия за психичното здраве.
От началото на годината по данни на МВР извършените от непълнолетни и малолетни престъпления от различен характер са над 1000, като 130 от тях са свързани с хулиганство и телесни повреди. По данни на НСИ пък най-много деца и младежи - 817, са преминали през детски педагогически стаи през 2023г. заради прояви на агресия и насилие, следвани от тези за тормоз - 448 и и 276 - за хулиганство.

Закон от 1964 година бори непълнолетните хулигани

Законът за противозаконните прояви на малолетни и непълнолетни е написан през 1964 г. и не е редактиран оттогава, алармират родители, които настояват за промяна. Министерство на правосъдието планира да предложи изцяло нов Закон за детското правосъдие до края на годината. Идеята е той да замени сегашния, за което отдавна настояват родители. "Очевидно е, че съвременните проблеми трябва да бъдат решавани със съвременно, модерно и адекватно законодателство. Това е задачата, която съм поставил на голяма работна група, в която ще включим представители на академичните среди, магистрати, съдии, прокурори, следователи, представители на МВР, специалистите от съответните комисии за противообществени прояви, детски психолози и неправителствен сектор. Неведнъж са правени опити такъв закон да бъде изготвен и придвижен. Нашата амбиция е в рамките на годината да имаме завършен законопроект", обясни правосъдният министър Георги Георгиев.
"Не можем да третираме тийнейджърите, които нарушават обществения ред, само със санкции, само като правонарушители. По отношение на тях не могат да се прилагат по правило и стандартните мерки за задържане, тъй като могат да имат много по-лоши последици спрямо противобщественото деяние. Говорим за млади хора, у които не е формирана трайна нагласа за извършване на престъпления, така че трябва да има адекватна законодателна мярка, която да предвижда мерки на подкрепа, на закрила", подчерта министърът. Според него трябва да се включват повече социални услуги от страна на държавата и активност от страна на родителите в работата с младежите.
По думите на Георгиев включването в агресивните групи, наречени "локали", има няколко причини. "От една страна, е средата, а от друга желанието да бъдат приобщени, да бъдат част от някаква група, в която да се докажат. Това обаче е недопустимо. Това е нарушение на обществения ред, на което държавата трябва да отговори с адекватни, модерни мерки. Работата по превенция е ключова, защото правосъдното министерство се намесва едва когато са налице резултатите от противообществените прояви. Нашата задача е да се опитаме в по-голяма степен да предотвратяваме причините", обясни Георгиев.