28 Март 2024четвъртък14:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещата на президентите Джо Байдън и Владимир Путин се превърна в стъпка към реабилитация на диалога, макар да не доведе до пробив във влошените отношения САЩ-Русия

Глобус

Светът е между диалога и конфронтацията

В оформящата се глобална конфронтация между САЩ и Китай на Европа е поверено възпирането на Русия

/ брой: 117

visibility 1295

Любомир Кючуков
Директор на Института за икономика и международни отношения

От историческа до безрезултатна - такива бяха оценките след срещата Байдън-Путин в Женева. На практика тя не опроверга прогнозите за разговори с голям залог, но и с малки очаквания за пробив в двустранните отношения. Впрочем, съгласие бе постигнато още преди двамата президенти да се видят: че двустранните отношения са достигнали най-ниската си точка в периода след края на Студената война. Защото след като изчака около месец, за да види каква ще бъде политиката на новия американски президент, без да получи сигнали за положителна промяна, Русия също реши да играе твърдо. И при "случая Навални", и спрямо нарастването на военното напрежение около нейните граници, и като ответни мерки срещу санкциите.

Без пробив, но с позитиви

Големият успех на срещата беше, че тя се състоя. И само на пръв поглед може да изглежда парадоксално, че причината за това бе не някакво затопляне на климата между двете страни, а достигането на ескалацията на конфронтацията до ръба на риска от директен сблъсък. Става дума за рязкото изостряне на напрежението в Украйна преди около месец в резултат от провеждането на крупни военни учения от страна на НАТО и Русия, от струпването на руски войски по украинската граница и нарастване на военноморското присъствие в Черно море. И най-вече от все по-активно звучащите от Киев гласове, че конфликтите в постсъветското пространство могат да бъдат разрешавани и по военен път: след прецедента с Нагорни Карабах, когато Азербайджан с помощта на Турция си възвърна окупираните от Армения азербайджански територии около Нагорни Карабах, а и част от самата област. И затова съвсем не е случайно, че Байдън позвъни на Путин, договаряйки се за среща, като и двамата забравиха, че съвсем неотдавна американският президент бе нарекъл руския си колега "убиец".
Пробив в Женева нямаше - и нямаше как да има. Срещата не можеше да направи рязък поврат от конфронтация към разбирателство, защото отсъстваше целенасочената предварителна политическа подготовка за целта. Точно обратното, конфронтацията бе достигнала равнища, когато тя се самодинамизира, без за това да са необходими някакви конкретни действия от едната или другата страна. Но прекият диалог Байдън-Путин трябваше да даде индикации за интензитета на конфронтацията. И тук следва да се отбележат два позитивни факта: едно присъствие и едно отсъствие. Позитивното присъствие бе на здравия разум. Най-значимият резултат в този контекст бе решението за възобновяване диалога за стратегическата стабилност и контрола върху въоръженията. И то се вписва в проявите на здрав разум, които са единствения позитивен знак напоследък и които диктуват известна въздържаност във военното противопоставяне, намерила израз преди всичко в удължаването с още 5 години на срока  на действие на практически единствения останал в сила договор за контрол върху въоръженията Нов СТАРТ - за стратегическите ядрени ракети. Като това обаче се компенсира със засилена надпревара във въоръжаването, включително в нови сфери (космос, изкуствен интелект, Арктика) и ескалация на политическото противопоставяне и режима на санкции.
А позитивното отсъствие е на конфронтационната риторика. Срещата се превърна в стъпка към реабилитация на диалога. Защото тя все пак бе форум за обсъждане на проблеми, а не платформа за публично отправяне на взаимни обвинения. Както се случваше напоследък (по време на посещението на Борел в Русия и разговорите му с Лавров), което водеше и до дискредитация на самия политически диалог като инструмент за търсене на взаимноприемливи решения. Сигнал в тази посока бе и решението за връщане на посланиците на двете страни в Москва и Вашингтон: най-малкото, защото системен междудържавен диалог не може да се води без дипломация, а дипломацията е невъзможна без посланици. Същевременно и двамата президенти дадоха да се разбере, че нито една взаимна претенция не е била спестена. Което в случая с Байдън трябваше да успокои критиците в САЩ, че не са правени едностранни отстъпки. В крайна сметка значението на срещата ще се определи от това дали тя ще остане епизод, или ще даде началото на процес за деескалация на напрежението. И на изграждане на поне елементарно взаимно доверие, без което постигането на двустранни договорености е практически немислимо.

Срещата Путин-Байдън сама по себе си бе позитивно събитие, но на фона на продължаващи и задълбочаващи се негативно процеси. И от тази гледна точка останалата част от програмата на Байдън в Европа може да се окаже с много по-дългосрочно отражение върху международните процеси. Участието на американския президент в срещите на Г-7 и на НАТО, разговорите му с ръководството на ЕС, както и двустранните срещи с британския премиер и турския президент служеха за катализирането на процес, който се очерта достатъчно видимо през последните месеци и може да се нарече

структурирането на новата глобална конфронтация.


Могат да се идентифицират поне няколко полета на това структуриране:
Първо като геополитически обхват. Както комюникето от срещата на Г-7, така и резултатите от срещата на върха на НАТО ясно посочват противниците в лицето на Китай и Русия. Извън засилената конфронтационна риторика в това няма нищо ново. По-същественото е, че Байдън демонстрира рязък обрат от подхода на Тръмп "сам срещу всички", като се опита да консолидира партньорите. Което на практика означава изграждане на единен фронт, при който на НАТО и европейските съюзници се определя съществена роля в глобалното противоборство: под американско лидерство. И доколкото борбата за световно лидерство днес е между САЩ и Китай, то акцентът очевидно бе насочен на първо място против Пекин. Ясна индикация за подбора на съюзниците бе и фактът, че освен страните от Г-7 на срещата бяха поканени четири приоритетни страни от Индотихоокеанския регион (Индия, Австралия, Южна Корея, Южна Африка), който се очертава като района на стратегическо противоборство между САЩ и Китай. Същевременно бе направена и мащабна заявка за неутрализиране на китайското влияние в Азия и Африка чрез решението за мобилизиране на 40 трил. долара до 2035 г. за развитие на инфраструктурни проекти в тези страни - като противовес на китайската стратегическа концепция "Пояс и път".
Като идеологическа основа. Още преди встъпването си на власт Байдън очерта новата разделителна линия: либерални демокрации срещу авторитарни режими.

На практика тече реидеологизация на международните отношения

като за основен инструмент са изведени демокрацията и правата на човека. Не случайно Китай е определен като системен съперник и все повече се набляга на комунистическия характер на управляващата партия. Извеждането на преден план на ценностни и идеологически постулати оставя много малко място за маневриране на Европа, доколкото прави практически задължително ангажирането с подкрепа на американската позиция. Иначе в Европа биха се изправили пред заплахата да бъдат обвинени в съглашателство с диктатори (впрочем, самият Байдън беше обвивен в това преди срещата с Путин). От друга страна правата ценностна линия прави странни криволици по геополитическата карта, когато трябва да приобщи в лагера на демократичните съюзници на САЩ страни като Турция и Саудитска Арабия. А след случая с жестокото убийство на саудитския журналист Хашоги от специалните служби на режима в Риад се оказа, че ценностите също са стока и си имат своя цена от стотици милиарди долари. Толкова струваха оръжейните поръчки на Саудитска Арабия в САЩ, заради които Тръмп обяви, че няма да налага санкции.
Като поле за надпревара. Пандемията направи всеобхватен терена за борба за глобално лидерство. Докато допреди няколко години съревнованието между САЩ и Китай беше основно в областта на икономиката, търговията и инвестициите, днес то покрива практически всички сфери на международните отношения: политика, сигурност, международни организации.
Като времеви параметри.  Очевидно това противоборство ще определя динамиката на международните процеси поне за няколко десетилетия напред, защото става дума за борба за глобално лидерство, или още по-вероятно за глобална доминация.
Като инструментариум. Налице е тотална Надпревара (икономическа, финансова, търговска, военна, геополитическа) както за утвърждаване на собствени сфери на влияние, така и за възпиране на съперника. Всичко това присъства и ще присъства в арсенала на противоборстващите страни. То се допълва и ще се допълва в конкретен план със санкции и контрасанкции, политически мотивирани ограничения върху инвестиционната и търговска дейност, интензивна конфронтационна политическа риторика и дипломатически сблъсъци в рамките на международните организации. При това няма основания да се предполага, че тенденцията би могла да се обърне в близко бъдеще.


Къде е мястото на Европа?

Борбата за световното лидерство между Вашингтон и Пекин е обективно обусловена, доколкото с нарастване икономическата си мощ и политическото си влияние Китай постепенно стеснява възможностите на САЩ да направлява международните процеси в свой интерес. Това на свой ред действа в обратна посока на тенденцията за превръщане на света във все по-многополюсен с появата на нови глобални играчи (Индия, Бразилия, ЕС и т.н.) и влиятелни регионални фактори (Иран, Турция, Саудитска Арабия, Израел само в района на Близкия изток). И от това коя от двете тенденции ще надделее - към многополюсност или към един нов, пренареден двуполюсен свят, в основата на който този път са САЩ и Китай -  ще зависи и мястото на останалите основни сериозни международни играчи, на първо място на Русия и ЕС.
Очевидно в един нов двуполюсен свят ролята на ЕС и Русия до голяма степен би се свела до поддържащи функции. Просто защото те ще се превърнат в младши партньори на основните световни конкуренти. Което пък от своя страна поставя допълнително сериозни въпросителни. Първо, ще се откаже ли ЕС тихомълком от прокламираната амбиция за стратегическа автономия, т.е. за превръщането на Съюза в независим глобален играч. Очевидно е, че ако ЕС седне на втория ред на глобалната игрална маса, то и ролята му би била второстепенна. Второ, има ли логика в тласкането на Русия и Китай един към друг, след като се декларира, че само Китай предлага незападна алтернатива на системно ниво, докато ако Русия предлага някаква алтернатива, то тя е геополитическа, но не и системна.
Отговорът, който дойде от Брюксел не звучеше никак обнадеждаващо. Непосредствено преди срещата в Женева между Путин и Байдън върховният представител на ЕС по външната политика Борел огласи предстоящото приемане на нова стратегия на Съюза по отношение на Русия, базирана на три основни принципа: противодействие, възпиране, взаимодействие. Стилистиката на самия документ го нарежда сред най-конфронтационните, приемани някога от ЕС. В целия комплекс от предлагани мерки в подхода на ЕС спрямо Русия отсъства компонента "диалог" и това е видима разлика в сравнение с Байдън и срещата му с Путин. Дори и когато там се говори за взаимодействие, става дума само за избирателно взаимодействие единствено по проблеми от интерес за ЕС и определени от ЕС.
Създава се впечатлението, че в оформящата се глобална конфронтация между САЩ и Китай на Европа е поверено възпирането на Русия. А негативите от подобен сценарий ще бъдат за всички държави от континента.

Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел приветства в Люксембург лидерката на беларуската опозиция Светлана Тихановская, която взе участие в срещата на външните министри на ЕС НА 21 юни. Новата концепция на ЕС за възпиране на Русия очевидно минава и през натиск срещу Беларус, за който ЕС ще разчита на Тихановская.

Снимка БГНЕС

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ