"Страдивариус" с амортисьори за Леонид Коган

Кръстю Берберов

Все по-малко са тези, които са имали щастието да бъдат на неговите концерти в България - това бяха изключителни събития в нашия музикален живот.
В началото на 1964 г. Коган пристигна за пореден път на гастроли в София. Бяхме предупредени, че Леонид Борисович е много взискателен и умерено капризен. Бързо се убедихме, че е така, защото той хареса едва... осмия апартамент, който му предложихме в хотел "Балкан" (сега "Шератон").
Беше нисък на ръст, с много дълги ръце и с дълги пръсти. Палецът на лявата му ръка, с който придържаше цигулката, беше винаги сгънат под прав ъгъл. Лицето му беше безизразно, с хлътнали бузи. Говореше тихо.

С друг полет пристигна корепетиторът му Андрей Митник и скоро след това в зала "България" започна репетицията им с Коган. Поръчаха ми да ги взема след два часа. Бях максимално точен, но не посмях веднага да вляза в залата, защото Леонид Борисович на висок глас се караше на своя корепетитор. От време на време се чуваше слабият тенор на доста възрастния пианист: "Льоня, не надо, Льоня, пожалуйста!"
Изчаках отново да засвирят и влязох тихичко, без да чукам. След няколко минути Коган ме забеляза, спря да свири и демонстративно си погледна часовника.
Много се притесних, като си помислих, че десет дни ще трябва да придружавам този строг човек и да му превеждам.
И все пак - това е Коган, съвременният Паганини. Опитах се да го оправдая и да си обясня неговия тежък характер с огромното напрежение, на което непрекъснато е подложен. Освен това той нито веднъж не повиши тон на никого и се караше единствено на Андрей Митник, и то, когато бяха сами. Разбрах още, че те работят заедно от много години и се разбират прекрасно. Значи тези малки кавги бяха едно психическо разтоварване.
Знаменитият виртуоз свиреше на цигулка "Страдивариус". Подобни старинни инструменти са уникати и струват милиони долари. Тази цигулка беше държавна собственост, защото не е във финансовите възможности даже на такъв велик цигулар да притежава подобен инструмент. Коган не позволяваше дори на мен да му помогна и да нося цигулката в специалния калъф с амортисьори.
Интересът към концертите беше изключителен - всяка вечер пред зала "България" тълпи от хора търсеха свободен билет. Успехът - огромен.
Вечер, след концертите, диригентът на Софийската филхармония Константин Илиев канеше Коган в бирхалето на ресторант "България". На вечерите присъстваха и други наши музикални дейци. Леонид Борисович пиеше съвсем малко, замезваше от време на време, но в замяна на това много пушеше. С големият си репертоар от анекдоти и весели случки от музикалния живот Константин Илиев беше естествения център на компанията. Коган се опитваше да се усмихва, но това трудно му се удаваше.
Дълги години диригент на Русенския симфоничен оркестър беше Добрин Петков. Обикновено той дирижираше с наведена глава, без да гледа нотите и оркестрантите, размахвайки широко и двете си ръце. Коган бил поканен да свири на Русенските музикални дни. Той пък имаше навика да свири застанал много близо до диригента. И се случило така, че Добрин Петков, дирижирайки, му избил скъпоценния "Страдивариус" от ръцете. Цигулката полетяла към залата, за щастие ловки зрители от първия ред успели да я хванат.
След като научих за този комичен случай, забелязах, че Леонид Борисович продължава да свири плътно застанал до диригента, но като усетеше, че е в опасна близост, просто отскачаше встрани, след което отново постепенно влизаше в обсега на диригентската палка. И това се повтаряше на всеки концерт.
Един ден Коган попита дали е възможно да купи кожено палто на сина си Павел (тогава още юноша, а сега известен диригент). Навремето популярни бяха палтата от овча кожа, които руснаците наричаха "дубльонки". Намерихме палто. Втората му молба беше необичайна. Страстният пушач Коган беше научил, че в България вече правят цигари без никотин. От "Булгартабак" ни казаха, че има такива цигари, и изпратиха два стека. Тези цигари бяха произведени от тютюн, присаден на доматени корени. Но за промишлено производство не ставаше и дума, защото семената на присадения тютюн отново раждаха листа с никотин, т.е. всеки път стъблата трябваше да се присаждат наново на доматена основа.
Една вечер преди последния концерт набрах смелост и попитах Леонид Борисович дали се вълнува в навечерието и по време на изпълненията. Беше ми много любопитно, защото лицето му оставаше непроницаемо, спокойно. Отговорът му ме слиса. Вместо да ме скастри за нетактичността, той започна обстойно да ми описва как всичко му се е свило като топка в него и че във всяка пиеса има най-малко две места, които той не е сигурен, че ще изпълни както трябва: "Чувствам как това опасно място приближава и аз целият се стягам и хоп, минавам го. Успокоявам се, но наближава другото място и аз трябва да се стегна за следващото "хоп"..."
 Голям проблем се оказа отпътуването на Коган за Париж, където той отиваше на записи. В бюрото на "ТАБСО" (единствената тогава самолетна компания) се оказаха неподготвени да издадат билет за тази дестинация за исканата дата. През цялото време му предлагаха да отлети през Москва? Цяла сутрин загубихме, докато най-после се намери възможност Коган да стигне до Париж през Виена. Нямаше компютри, нямаше тогава интернет.
Споменавам за този случай, за да подчертая още веднъж удивителния характер на Коган. Той търпеливо, без да повиши тон, със своето каменно изражение на лицето обясняваше и обясняваше на красивите служителки на "ТАБСО" как да оформят желания билет.
Този велик човек и музикант умееше прекрасно да се владее не само на сцената, но и в живота.


Здравни съвети към... господаря на здравето

Сауна. Да, посред лято - на сауна. Оказа се, че има и други ненормални освен мен. Влизат двама. Единият от тях ми е познат, но не лично, а от екрана - знаменитият Сергей Бондарчук, филмов артист и режисьор, създателят на монументалната киноепопея "Война и мир". Световно известен. Носител на най-голямата филмова награда - американския "Оскар"! Леле, леле-е-е...
Другият посетител на сауната явно също беше актьор - красив млад мъж, с изваяно тяло на професионален атлет.
Нищо друго не ми оставаше, освен да си глътна езика. Така и стана.

Операция в Руския научен център по хирургия "Б.В.Петровски", където през 1968 г. е назначен за директор блестящият хирург и талантлив учен проф. Марат Князев

Дълго време се стараехме да не се поглеждаме. Голи мъже.
Най-после Бондарчук ме попита нещо. Двамата бяха приятно изненадани, че говоря руски. И се започна един нескончаем диалог, в който руснаците ме питаха, а аз отговарях. Този диалог продължи и през следващите дни. Вече бяхме като стари познати, обединени от общата си слабост - сауната.
 Винаги има и последен ден. Прощални въпроси и прощални отговори. Неочаквано по-младият артист ме попита: "С вашите разкази събудихте у мен желанието да видя родния ви град. Има ли възможност да посетя Сливен?" Отговорих, че има такава възможност, само че не зная кого ще посрещаме, тъй като ние така и не се запознахме. И тук се случи нещо, от което потта по мен потече на вади.
Той не бил артист, а главният хирург на СССР по сърдечно-съдова хирургия - проф. Марат Дмитриевич Князев. А рекордното ми изпотяване беше предизвикано от моята рекордна глупост: аз през цялото време му давах съвети да не се хвърля силно сгорещен в студения басейн, защото може да получи сърдечен спазъм и сърцето му да спре. Той с усмивка се съгласяваше с мен и продължаваше "да рискува живота си"...
Представих си как двамата с Бондарчук са коментирали моите "здравни" съвети?!
Проф. Князев така и не успя да посети Сливен. Извикаха го за някакви извънредни хирургически операции в София. Договорихме се да се чуем по телефона по-късно.
На другата година пак бях в същата почивна станция и случайно срещнах известния български сърдечно-съдов хирург проф. Чавдар Драгойчев. Междувременно бях узнал, че "учител" на нашия професор бил именно Марат Князев. Естествено беше да попитам как е известният руски лекар. Чавдар Драгойчев ме погледна тъжно. Разказа ми, че Князев е загинал при инсценирана автомобилна катастрофа. Имало подозрения, че това всъщност е убийство заради съдебното дело, което той завел за измама. Купил някакви много скъпи картини, които се оказали фалшификати...
Не мога да не добавя, че благодарение на проф. Князев стотици български деца с вроден порок на сърцето бяха успешно оперирани и спасени за радост на своите родители и близки. Първите операции в България са били на руския хирург, а след това нашият проф. Драгойчев дълги години извършваше тази благородна дейност. Въпреки това Марат Князев продължаваше да идва в България и да следи за състоянието на оперираните от него пациенти, а също и за консултации.
Нека доброто да се знае и помни!