Сто тояги на чужд гръб

В унисон с народната поговорка, че на чужд гръб и 100 тояги са малко, тези дни председателката на парламента Цецка Цачева направи странно изявление в Кърджали. По думите й неплащането на заплати не е престъпление. Така тя сякаш нарочно заговори за въже в къщата на обесения: точно при хората, които от месеци гладуват - не само в преносния, но и в буквалния смисъл на израза. Интересно би било дали няма да се замисли за криминализиране на неплащането на заплати, ако за месец-два тя не получи възнаграждението си, въпреки положения по договор труд. Това е отделен въпрос и едва ли десетките хиляди български граждани, които месеци не са получавали заплати, биха го пожелали на когото и да било. От друга страна, очевидно е, че управниците ни някак не живеят в този свят или поне не живеят в България!
С това изказване парламентарната шефка на практика влиза в противоречие със съпартийците си и с изпълнителната власт. Така отиват на вятъра усилията на социалното министерство, обявило, че е разработило преди няколко месеца предложения за промени в Гражданско-процесуалния кодекс, които да защитават правата на работниците при големи забавяния в изплащането на работните заплати. Обезсмисля се и трудът на стотиците инспектори по труда, които следят за спазването на трудовото законодателство. Слага се и нов прът в колелото на социалния диалог, защото синдикатите от години  настояват за криминализиране на неплащането на заплати.
Иначе, в началото на ХХI в., ГЕРБ с поклоните си пред бизнеса отявлено връща България в годините на първоначалното натрупване на капитала. С единствената разлика, че работниците не трошат машините, а искат да работят и да бъде съхранена техниката, за да им служи и да създават блага. Така е не само с работниците в ОЦК или миньорите от ГОРУБСО, а и с хилядите други хора на наемния труд в цялата страна, които работят месеци, без да получават друго, освен обещания за трудово възнаграждение. Всички онези, които имат да вземат общо над милиард и половина дължими с месеци заработени пари.
...Ситият не вярва на гладния. Но когато ситият е управляващата партия, а гладният - управляваните, нещата определено излизат от сферата на народните мъдрости.