Стихотворения от Юлия Пискулийска

ЮЛИЯ ПИСКУЛИЙСКА е родена на 30 юни 1942 г. във Враца. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност български език и литература, втора специалност руски език. Работила в отдел "Култура" на в. "Труд", в сп. "Пламък", била е зам. главен редактор на в. "Ние, жените", главен редактор на в. "Състояние", зав. отдел във в. "Континент", главен редактор на в. "Женско здраве". Член на СБП и СБЖ. Автор на стихосбирките "Спътница на облак", "65", "От Я до А - приказки за сън" - за деца и възрастни, "Болка трябва да има", "Ключът", "Камбаните на тишината", "Черни вторници" - документални разкази, "В часа на петела" - публицистика, "Незавършен портрет" - букет от 51 интервюта с видни българки, на множество публикации в периодичния печат. Носител е на "Златно перо" на СБЖ. 

Господи!

Господи, нищо не ми отказа!

Бях обичана - и обичах,

станах майка - с екстаза

на водопад, който се стича,

който слиза от връх забулен

и се усмихва в ливада,

до огъня с млечния кулен . 

и до мене - такава млада...

Господи, нищо не ми отказа - 

и обида, и сълзица,

и силата хитреца да мразя

и да вярвам, че съм птица.

Да видя на прилива жаждата 

и на отлива пясъка,

три пъти да съм раждала

на тая болка с блясъка.

Господи, нищо не ми отказа -

ни плодове, ни костилки.

Погали ме - и ме наказа.

Пих отрова. Спасявах се с билки.

Господи, нищо не ми отказа,

бях обичана и още обичам.

Закичена с тъгата - а и с екстаза -

нищо сторено аз не отричам.

Ягодово небе

Ягодово небе, наедряло и сочно,

на въздух и слънце дете ...

Как цветно денят ми започна,

лека люлка небесна плете.

И ето ме, стъпвам въздушна

и съм безпричинно щастлива.

Небе ягодово ме гушна

и с аромат див ме залива.

Ягодово небе, сокът потича към мен,

върхът на дъба червенее.

Сочен, уханен и светъл ден...

По-хубаво от него кое е?

Нова любов

Обичам думите. Останаха ми те,

и галя ги, строявам ги, приспивам,

превръщам ги в сълзичка - и в дете ,

което будя - и пред сън завивам.

Обичам думите. Те гълъби са мои,

изпращам ги при цветето на двора,

когато ти, душа, се луташ из завои

И нямам си с кого да поговоря.

Лист от календара

Между съзерцанието и стреса,

леки стъпки и товар непосилен,

между думи, гореща преса

и онези с шепота свилен,

и между жаждата да те видя

и да премина с очи завързани

между страдание и обида,

да спра до теб - да не бързам,

между разбирането за смисъла

и объркването изцяло,

между онова, което съм писала

и ненаписаното в бяло...

 

Ето ме днес - все такава - и не,

други са даже и леките стъпки.

Вчера въздушни, сега - на сърне,

сред отчаяние - и цветните кръпки.

Между себе си - и мен, непозната,

аз се лутам и лист календарен

къса и пуска далече ръката:

сбогом, до утре, различно и шарено.

Сред тревите

Събудена за мълчаливите тревички,

за всичко, от очите ми погалено,

аз знам, че имам много, имам всичко - 

от мравчица до слънце алено.

Събудена за цялата природа жива,

излъчвам може би сиянието меко,

което казва: вижте, че щастлив е,

ах, как щастлив е сред треви човекът.

Децата ни са птици

Разказваш ми за твоя дом, за враната,

която гледа от отсрещен клон.

Синигерчето, трубадура ранен,

долитнало до зимния заслон,

и сойката, така недоверчива,

троха от тебе на перваза чака...

Така и сутринта е негорчива,

без препирни, без дим от драка.

Разказваш ми, че всъщност враната блести,

а черни са крилата й отгоре

и виждам как щастлив си ти

с пернати до прозореца отворен.

Разказваш ми за твоя дом, а мисълта

по пустия перваз на моя дом се връща.

Клепачите ще скрият и солта -

детето има друга, своя къща.

Децата ни са птици и отлитат,

от времето им все кълвем трохички.

И споменът е нашата молитва.

Но тя е дума. И не връща всичко.

И ето така

И ето така, разсъблечена лятно душата,

хладината на горските сенки изпива

и се взира в гората - оката, ушата,

бременна с лешник и с ягода дива.

И ето така, някак много тържествено тиха, 

сякаш плувам до цвят и секвоя...

Като зайци страхливо се скриха 

гняв и ярост, прибра ги завоят.

И ето така, с нозе от коприва целунати,

с две ръце, шепи с букети от вятъра...

Ще речеш, че открила съм златното руно.

А аз... бесовете по дяволите съм пратила.