19 Юли 2019петък15:11 ч.

Поезия

Стихотворения от Цветан Василев-Дубравски

/ брой: 132

автор:Дума

visibility 707

Цветан Василев-Дубравски е роден в с. Дъбравка, Белоградчишка околия. Завършил е Висшето народно военно училище "Васил Левски" в гр. Велико Търново и Академията за ръководни кадри на МВД - гр. Москва. Бил е офицер в Гранични войски и зам.-началник на отдел в Управление "Охрана на обществения ред".



Морал

Морал, това е важна дума,
която често споменаваме сега.
Но истината знаем ли кога,
и откъде, е тя до нас дошла.

Може би от минало далечно,
когато всичко общо е било,
на почит са били жените,
мъжете са ловували в едно.

А може и по-късно,
когато някой важен философ,
замислил се, и важно, важно,
решил е ред да сложи нов.

Морал! Това е важна дума,
и как е нужна тя сега,
когато лидерите в обществото,
не помнят какво значи тя.



Не мога без теб

Ти знаеш ли как всякога,
след дъжд ухае на трева,
и уханието омайва ме така,
че спомените се завръщат.

Знаеш ли, че всяка вечер,
когато се завърна у дома,
и полегна си, за да поспя,
ти винаги идваш в съня ми.

Пристъпваш бавно, мълчалива,
и спираш се тихо до мен,
отново събуждаш страстта ми,
и аз, не свалям поглед от теб.

Съзирам в очите ти красиви,
пламъци на нежност и тъга,
а пламъците, сякаш те са живи,
разпалват чувства в моята душа.

И аз протягам нежно длани,
за да те взема в своите ръце,
и жадно устните ти да целувам,
любов в очите ни да се чете.

И щом до мене се докоснеш,
завира в мен кръвта, и връща
в мене онзи вечен спомен, за
мигът, кога почувствах те жена.




Раздялата

Разбрах, че ти за мен
си толкоз скъпа,
кога дойде часът омразен,
и ти замина си по пътя,
на своята съдба.
Сега на друг ти вече си жена,
а аз, отново се завръщам
в своята Родина.

И знаеш ли без тебе как боли,
животът бавно преминава,
и страдам аз от таз разлъка,
и мисля си, че всичко туй
е някаква си мъничка шега.
Споменът за теб не избледнява,
мечтая си да ме потърсиш пак,
преди да стигна до дома.

Да видя пак в очите ти красиви
пламъче игриво да гори,
а аз - да милвам твоите коси,
и устните ти да целувам,
а после дълго да лудуваме.
И уморен от ласки и признания,
обзет от блянове, желания,
да споделям с теб мечтания.

Но туй е само моята мечта,
защото ти действително замина,
мълчалива, в плен на своята съдба,
а аз пътувам към дома.
Нас двама пътя ни събра,
и с тебе опознах Москва,
живяхме двамата щастливи,
затуй ще пазим спомените мълчаливи.



Народе мой

Народе мой, защо мълчиш?
народе мой, защо, защо?
защо си гръб привел,
нима съдбата ти е да си роб?
Народе мой, народе мой!

Народе мой, защо, защо?
забравихме на Левски ний словата,
че всички, що родени сме в таз страна,
сме сестри и братя.
Народе мой, народе мой!

Народе мой, защо, защо?
забравихме за костите в полята,
на хилядите български чада,
за да я има свободата.
Народе мой, народе мой!

Народе мой, защо, защо?
продадохме си ний земята,
що Господ дал ни е, прекрасна,
с ухание на рози и цветя в страната.
Народе мой, народе мой!

Народе мой, защо, защо?
изгонихме си ний децата
да скитат се по чуждите земи,
далеч от родна стряха.
Народе мой, народе мой!

Народе мой, защо, защо?
мразим се в родата
и готови сме да предадем
родната сестра и брата.
Народе мой, народе мой!

Народе мой, защо, защо?
не вдигнем се в едно,
по улиците и площадите в страната,
да пребориме голямото безчестно зло,
да има я България.


Моята България

Тя е там, където реките тичат
сред поля и тучни долини
и над тях, навели клони слушат,
вечни песни кичести върби.

А отдето тез реки извират,
в небесата се издигат върхове
и над тях кръжат орлите,
и се спускат в дебри, лесове.

Това е моята БЪЛГАРИЯ -
малка, хубава страна,
сякаш райската градина,
скрила се в средата на света.

Нея Дунава от Север я допира,
а от Запад... ветрове,
от Юг - Родопа, Странджа и Пирина,
а от Изток - Черното море.

А от морето сякаш в небесата се издига
и на две разделя моята страна,
цялата в легенди е обвита,
горда Стара планина.

Това е моята хубава РОДИНА,
възникнала от векове, насред света,
а земята нейна мила, е напоена
на ханове, войводи и бойци с кръвта.

Тук от векове живеят хора,
познали робства и възход,
затуй са твърди, непокорни,
прекрасен, български народ.

Българите сме чудесни хора,
вредом, по села и градове,
трудим се, не чувстваме умора
и желаем да сме винаги добре.

Тук напролет, сякаш с килими,
са застлани ширнали поля,
и цветя, цветя красиви,
кичат тази българска снага.

Лятос слънцето огрява,
в буйни ниви златните жита,
а край морето боси тичат
и се къпят радостни деца.

Есента е, сякаш спряла се
край пътя, бременна жена,
натежала е от плодовете
на благодатната земя.

Зимата със сняг покрива,
вредом - и планини, и поля,
и се чуват песни, стъпки живи,
руйно вино лее се в снега.

Това е моята РОДИНА -
малка, китна, хубава страна,
и не сменям таз БЪЛГАРИЯ
аз за нищо на света.

И затуй, ако животът ми прекъсне,
някъде далече, та макар накрай света,
донесете ме в моята БЪЛГАРИЯ,
тук аз искам вечно да лежа.

Теменужка Петкова смени шефа на БЕХ

автор:Дума

visibility 29

Зърнената реколта може да се окаже рекордна

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 137

Тол системата - официално отложена за март 2020 г.

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 137

НАТО се готви да отговори на Русия

автор:Дума

visibility 407

/ брой: 137

САЩ изхвърлиха Турция от програмата за Ф-35

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 137

Епидемията от ебола се разраства

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 137

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ