30 Март 2024събота04:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Стихотворения от Таня Танасова

/ брой: 205

автор:Дума

visibility 1466

Поетесата Таня Танасова е завършила журналистика в Кишиневския държавен университет. Родена е в семейство на бесарабски българи в Молдова. От ученичка е завладяна от магията на римуваното слово. За първи път в България нейното творчество е представено във вестник "Сливенско дело", следват "Литературен фронт", "Модерен свят" и др. Работила е в български издания в Бесарабия - "Родно слово" (Кишинев) и "Камбана" (Болград, Украйна). "Това съм аз" (1990) е първата й стихосбирка, а втората излиза с името "Нежни листа" (1994). Със семейството си се премества в България през 1995 г. Първоначално живее в Габрово, където благодарение на издателство "Луна" стават факт книгите й "Полет от Онгъла" (1999) и "Ще ме харесаш после" (2004). През 2009-2010 г. в Стара Загора редактира вестника "Корени български", чийто първи брой е отпечатан, а останалите 12 излизат в електронен вариант. Стихосбирката й "Чудни хора" е сред наградените в националния конкурс "Да върнем книгите в ръцете на децата" (2018, Гоце Делчев). Член е на културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". Омъжена, майка е на четирима синове.

В навечерието на Деня на бесарабските българи, който се отбелязва на 29 октомври, представяме на вниманието на читателите на ДУМА някои размисли на поетесата.

          Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми! 

Дора Габе

КРАСАВИЦА ЗЕМЯ

Красавица Земя със слънчева усмивка,

с гердани от зелени планини,

небето те обгръща с пухкава завивка

и Господ те обича. България си ти!

А ние, дето твойто име носим,

не знаем как със теб да се гордеем.

История не помним, не вярваме на Господ.

Добре, че песните ти тук-там пеем.

Срамува се Паисий, Вазов ни се чуди -

защо сме разпилени по целий белий свят?!

Уж всеки втори юни сирените ни будят,

но явно ни приспиват все повече неща.

И Левски пак обесен! И мир за него няма,

за неговата чиста, изстрадала душа.

Тя тялото си търси! А ние явно търсим

нашата красива българска душа.

Но дето и да бродим, май все без нея ходим.

Защото се страхуваме някой да не би...

Ах, стига вече, българи, на някой да слугуваме!

И дявола да пускаме по нашите земи!

***

Във филма за моя род

Буджакът е в ролята на Родина.

Играе старателно,

почти талантливо,

но няма здравец

във всяка градина.

И мушкатото по прозорците

е някак свенливо.

А корените

на нашето дърво

не се събират в кадъра.

Налага се да бъдат изрязани,

и отхвърлени...

някъде към Мадара.

В ролята на планини - оврази.

Бодлите играят рози!

Героят калища гази.

Изживява метаморфози.

Степта засипва очите ни с пясък.

Избледнява, съхне декорът.

И не се вижда проблясък.

Побързайте! Кой е режисьорът!

     Знам - на тебе ти трябва любов и закрила в живота. 

     Знам, че идва в мечтите ти мъж с дъждобран. 

                   Георги Константинов

                        

ЧАДЪР

                                    

Ти ми предложи чадър - от дъжда да ме брани.

И наистина ме позатопли черният покрив.

Но дъждът бял кахър е. Не прави той рани.

Нищо, че щеше малко да ме поизмокри.

Ела да ме браниш от зло, от човешко такова!

Ела да ме браниш от дявола, който ме дебне.

Ела да ме браниш от думи, като олово,

изстрелвани от разнокалибрени цеви.

Ела да ме браниш от завист, от тръни по пътя.

Ела да ме пазиш по време на сън от кошмари.

Скрий ме, когато ненавист към мен се запъти!

И помогни ми да нося тези всички товари.

"Даль, тридевятая земля!

Чужбина, родина моя!"

                    Марина Цветаева

ТВОЯТА КРЪВ

Българийо, позна ли ме?

Потомка съм на твоето страдание.

Потомка съм на силно отчаяние.

Потомка съм на изход в безизходица,

изплашила, объркала народеца.

Българийо, разбра ли ме?

Да, другаде е пъпната ми връв.

Но твоята тече във мене кръв.

По-силна от раздели и от граници,

избила на затворените страници.

СНИМКА

Здравей, Буджак! И ти ли си Буджак!

И моята родина тъй се казва.

Но тук е по-различно - морски бряг,

морето и скалите си приказват.

А камъните, черни като вечност

ги сапунисват белите вълни.

Здравей, Буджак! Приветствам те сърдечно!

До мене тук за снимка застани.

Таз снимка ще я нося да покажа

далеч, на бесарабския Буджак.

Внимание, вълна, скалите, плажа

и чайките на българския бряг.

И хоризонта, толкоз необятен,

и хубавото българско небе,

и въздуха, спокоен и приятен,

лопатка, пясък, замък и дете.

Накацали червени керемиди,

искам ви на снимката и вас,

и разпилени в пясъците миди,

и лодките със белите платна.

Това е плаж Буджака в град Созопол.

А нашият Буджак е малко друг,

а нашият Буджак е степ широка 

от Дунава, до Днестър, до Ялпух.

Тез два Буджака в себе си аз нося.

Тъй свързани в сърцето ги крепя.

По пясъка горещ ги нося боса

и пазя ги от вятъра в степта.

РАЗМИШЛЕНИЯ В КРАЯ НА ГОДИНАТА

1.  За неща, които не са се случили,

защо да съжаляваме?!

Щом има и такива, за които не знаем,

а те са се получили.

2.  Много хора, които не познаваме,

са добри и наши.

На днешния ден не му прощаваме

и за една счупена чаша.

А от утрешния - искаме

цял комплект за подарък.

Вайкаме се и се стискаме

до последната гара.

3.  В солницата не остана сол

от безбройните рани.

Почини си, ето ти стол -

поет къща не храни.

Поет храни душа

    и попива във здрача.

Нали няма да наруша

римата, ако заплача.

***

Чуждинка съм в моята България.

Отечество да имаш, също е лотария.

Вие, прадеди, когато сте я напускали,

нали сте искали, нали сте допускали,

че ще се връщате, че ще се връщаме...

Същите сънища ние прегръщаме.

Баба ми - Дунава в черги втъкала,

български песни със сълзи е пяла.

Кръвта си запазихте в пуста чужбина,

за да сме българи, да сме роднина.

Защо не заръчахте да не ни питат -

защо сме днес тук, защо скитаме?

Ако няма история написана, свята,

може би помнят небето, земята?

Дано ме познае дъб стогодишен!

Дано ме закриля и тук Всевишният!

Габрово, 1997 г.

ОБЕЩАНИЕ

Всяка искра или сянка ми доставя болка. 

Записвам трепети по гърба на нощта. 

Виж, мога само да чувствам и толкова.

Но и това не са малко неща.

На утрото бях обещала усмивка.

Усмивката е вече обещана.

Светлината изгрява като бяла покривка

на домакиня прибрана.

Вместо кафе пия утрото свежо.

Слънцето е меко като царевична питка.

Очите ми бодат като таралежи,

но устните ми на прозореца... рисуват

усмивка.

        Научи ме като тях да казвам:

слава Богу, тоз ден беше плоден,

и да лягам с кръста в свойта пазва

като с тежък, верен щит господен.

              Дора Габе

     НА БАБА МИ

Анна Драганова-Танасова,

починала 20 години, преди да се родя аз.

Със тебе, бабо, ние се разминахме.

Във този свят поне не те заварих.

Ти преди мене рано си заминала...

Каква слана живота ти попари?!

А как ли щяхме с теб да си прекарваме!...

Ти щеше, зная, много да ме учиш,

до първите петли да си приказваме -

как във живота мога да сполуча;

да пазя пости, да се причастявам,

да зная "Отче наш", да зная "Верую".

Да вярвам и да не се притеснявам -

че здрав ли си, колай ще се намери.

Ти щеше да ме учиш хляб да меся,

деца да гледам, зимнина да правя,

във мъжки разговор да се не меся,

да тача още много наши нрави.

Представям си теб сведена над стана,

унесена във песни и във грижи.

Каква ли баба, бабо, аз ще стана?!

Животът толкоз бързо се предвижи!

СВАТБА НА ГАРАТА

Сватба на гарата! Сватба на гарата!

Пътници, чанти, билети,

събота, Стара Загора, България,

було на гарата свети.

Булката - хубава, а младоженецът

толкова влюбен изглежда!

Млади! Харесват се, влюбват се, женят се.

Има ли? Има надежда!

А автобусите по дестинации

тръгват, затварят вратите.

Булка под було! Честито! Овации!

Гледат с възхита жените. 

И на перона преди отпътуване

щракат се сватбени пози.

Стиска щастливо букетчето булката

- бели и розови рози.

Тук е започнала тяхната обич.

Днеска оттук със охота,

с мечтите си смели и с радост в повече

заедно тръгват в живота.

Чакат колите, окичени с панделки.

Път неизвестен, води ги!

В пътя съвместен пазете ги, Ангели,

Господи, благослови ги!

***

Есента с късо жълто палтенце 

трепери и няма навес,

нито завет, 

нито парченце стряха за нея днес.

Есента разбрадена е - рошава,

а дъждът неуютно вали.

И разплита косата й лошият

вятър. А мен ме боли...

ГОРКОТО ДЕНИ

Сам на мама и на тате,

сам на двете баби.

И се чудя и се мая -

с кого да играя?

Нямаме пари за братче -

тате обяснява.

И му кимам аз, макар че

много ме съмнява.

Вуйчо все по го разбирам.

Той се затруднява.

Той пари за цяла вуйна

трябва да спестява.

Леля много е заета

със прически, с моди.

Обикаля магазини

и на фитнес ходи.

Все се тегли, се ядосва -

имала проблеми!

Както виждам да се жени

просто няма време.

Нямам братче, ни сестриче,

нито братовчеди.

И отивам да играя

в нашите съседи.

Там ме чака Дениславчо,

също е самичък.

Също казва че за братче

нямали парички.

Ако нашите не бяха 

купили и мене -

с кого щеше да играе

то, горкото Дени!?

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 311

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 293

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 323

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 314

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 304

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 278

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ