28 Март 2024четвъртък11:34 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Стихотворения от Калин Коцев

/ брой: 27

автор:Дума

visibility 3777

Калин Коцев е роден на 20 февруари 1976 г. в град Враца. Завършил е спортното училище с профил футбол в родния град, а след това висше образование във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", специалност български език и история. Щастлив съпруг и горд баща на трима синове. Автор е на поетичната книжка "По изгрев" и съставител на обемния поетичен том на своя баща - поета Божидар Коцев, "Върховно е да се живее".


Орисница 

Всяка смърт е свобода,

изцеление, пробуда,

край на тягост, суета,

на човешката заблуда.

Тя е избавление

от страданията - хомот,

тя е продължение

към нова форма на живот.

И в това е смисъла,

да осъзнаем, че смъртта

душата е орисала,

да се променя чрез плътта.

Затуй не се привързвай!

Няма нищо постоянно.

Смъртта е като бързей

и ни носи непрестанно.

Животът е сега и тук

Ще продължи да се върти Земята,

когато си отидем и ни няма.

И пак ще светят Слънцето, Луната,

а нас ще глътне празнота голяма.

Светът е мъдър, никога не страда.

За минало и бъдеще нехае.

Човече, да живеем днес с наслада!

Животът е сега и тук - това е.

Щастието е най-простото нещо

Щастието е най-просто нещо.

Търсиш ли го - от тебе бяга.

Искаш да го имаш най-горещо,

пък сякаш пъдиш го с тояга.

Щастието е най-просто нещо.

Щастлив си ти едва тогава -

щом за него даже се не сещаш.

Не го ли дириш - с теб остава.

Когато се вгледам навътре дълбоко

И под път, и над път, доброто ме среща,

тогава, когато душата е веща.

Когато с очите си гледам навънка,

животът е сън и поредната спънка.

Когато се вгледам навътре дълбоко

се будя от сън и политам високо.

Тогава животът ми става изкуство,

защото ме води любовното чувство.

А то е дълбоко в сърцето ни скрито.

Понеже е крехко, е с броня покрито.

Понякога толкоз усърдно го крием,

че изпитваме трудност да го открием.

Затуй и човек предпочита да мрази,

без да съзнава, че душата му лази.

А колко е просто с любов да се диша.

Когато мисля така, стихове пиша.

Мислите ни са като звездите

Мислите ни са като звездите,

светят ни, дори да са умрели,

проектират ни съдбата, дните,

на живота днешен са темели.

Деликатен съм и осторожен,

бдителен към всяка моя мисъл,

към небето вдигнал взор набожен,

знам, че Бог с добро ме е орисал.

Мислите ни са като звездите,

блясъкът им в бъдещето свети.

Ако утре сбъднат се мечтите,

снощи са преминали комети.

Човек от много няма нужда

Няма по-голяма несполука

да те яде отвътре алчността,

стане ли така си сгазил лука,

изгубен си, човече, за света.

Човек от много няма нужда,

богатството му е в душата,

когато сутрин се събужда 

с любов към хората, земята.

А златният прашец е злото.

Надявам се, не се обиждаш.

Когато влезе ти в окото,

в беда си, пречи ти да виждаш.

С духа на шамана

Шаманите са първите поети,

спасители на племето в степта,

с мистични танци, с песни, с амулети

помагали в живота и в смъртта.

Поетът днеска е шаман последен,

във време на упадък, тъмнина,

в живота на духовност пуст и беден,

словата му разпръсват светлина.

Дано в душите наши да пробие

е бленуваната му надежда.

И вдън горите злото да се скрие,

а доброто в нас да се оглежда.

Живуркаме в калъпи и матрици

Живуркаме в калъпи и матрици,

със сила окована, с дух сломен.

А нявга бяхме като хищни птици.

Уви, сега сме без крила и в плен.

Там в степите обширни и свободни,

живеехме достойно, смело, с чест.

Погазили законите природни,

предците си забравили сме днес.

И вятърът ни свири тъжна песен

за отминалото славно време,

разнася ни като листа през есен,

паднали в прахта от конско стреме.

Стълба към небето

       

Когато бях дете, в игрите влюбен,

любимо място беше ми морето, 

където от вълните вечно брулен,

стърчеше камък - стълба към небето.

Там всяко лято с моите другари

върху камъка растяхме с часове,

под босите крака понеже пари,

да скочиш от него, морето зове.

Голяма радост пълнеше сърцата,

в игрите детски бяхме господари,

така пораснахме върху скалата,

а сетне минахме през много гари.

Сега отново съм при моя камък,

благодарен на живота, остарял.

Догаря залеза сред златен пламък

и разбирам, че към него съм вървял.

Попитах камъка:"Какво би сторил,

ако знаеш само, че това съм аз?" 

За сбогом сякаш той ми проговори,

с ехото на моя собствен детски глас.

Душа и тяло 

  

Защо, душа, ти в мойто тяло

побърза да намериш пристан?

За кратко само с теб сме цяло

и пак отлиташ напориста.

Нима за теб съм огледало

и за живота следващ писта?

А аз за тебе съм копняло - 

за светлата душа лъчиста.

Дори и нявга остаряло,

изписало докрая листа,

когато даже съм умряло,

ти пак се раждаш млада, чиста.

Разбрах, душа, че мойто тяло,

е нужен път, от тебе искан

и ти чрез него си успяла

да стигнеш следващия пристан.

Капчица от вечното небе

         

Вселената е динамична,

променлива, непостоянна,

във всеки миг е най-различна,

многолика и разностранна.

Човекът вътре в нея също

развива се в непостоянство,

но част от него вездесъща

лети през време и пространство.

Душата ни е преродена

капчица от вечното небе.

И като майката Вселена - 

вечна е! Не може да умре!

Вселената побирам

Дъждът, когато завали - 

това са ангелски сълзи.

Гръмотевица се чува -

Бог, когато негодува.

Мълнията в небесата

е война със сатаната.

Вятър щом навред повее -

Господ семето си сее.

А когато слънце грее -

за любов Земята пее.

Щом пък хвърли мост дъгата -

пленник съм на красотата,

отразена там в очите -

светлина е от звездите.

А в покоя на водата

се оглежда и луната.

И тогава аз разбирам,

че Вселената побирам.

С очите на дядо

Винаги щом ореха поливам,

подарен от моя дядо Блажо,

на мига душите ни се сливат

и си спомням как ми казва благо:

"Вземи туй малко орехче от мен,

на Враца посади го с татко си,

когато мен ме няма някой ден,

да поменуваш с обич дядко си."

Днес орехът е станал великан,

споделям му тъгата, радостта,

докосвам го с горещата си длан

и с него стигам чак до старостта.

От силата му аз съм обладан.

Орехът с оренда ме зарежда.

Дървото в живота ми е бран.

С очите на дядо ме поглежда.

По изгрев 

Да се събудя сутрин рано

за мен е щастие голямо.

Когато слънцето посрещам,

блажени чувства аз усещам.

Поглеждам с радост към морето,

където среща се с небето!

И само тук по изгрев мога

в очите да погледна Бога!

Притихвам! Господ ми говори, 

показал се из чудни двори.

Огрял света от Божи замък,

дарява ме с любов и пламък.

Дошли сме тук от небесата

Обичам Слънцето, Луната!

Благословена е душата

с магията на светилата,

да бъде част от красотата.

И не случайно, че очите

с любов поглеждат към  звездите.

Нали сме гости на Земята.

Дошли сме тук от Небесата.

Да живеем с Доброто

И Доброто, и Злото се предават в наследство.

И растат в обществото от най-ранното детство.

Отвори на Доброто, за да влезе в сърцето.

От морето на Злото ще ни пази Небето.

Да избягваме Злото и с усмивка да крачим,

да живеем с Доброто - са от Бога задачи.

От колесницата със звезден прах

Да оставиш на света децата си

в живота пъстър и забавен,

да откриеш мъдростта в душата си

и няма да си ти забравен.

Деца да имаш е благословия.

Опора наша са и сила.

От тях струи живот магия.

В децата вечност се е скрила.

Когато те затварят ни очите,

душите ни не ще сковава страх.

И пак любов ще ръсим от звездите - 

от колесницата със звезден прах.

Благодаря ти, Боже!

         

Благодаря Ти, Велики Боже,

затова че си ми страж и стожер!

Затова че даровете Твои

даваш щедро и ги правиш мои!

Затова че пазиш ни от злото - 

мене, близките и обществото!

Затова че ни поддържаш живи,

здрави, силни и с души красиви!

Помагай, Боже, нека не грешим!

И праведни към Тебе да вървим!

Мир да има, доброта, човечност!

Да заслужим царството Ти вечно!

Съвсем не ми е ясно

Земя, море, небе - 

красота над красота.

Душата в тях гребе

и в живота, и в смъртта.

След земният ни път

отнася ни морето,

там някъде - отвъд - 

потъваме в небето.

Живот и смърт! Не знам!

Къде е по-прекрасно?

Оттук или оттам?

Съвсем не ми е ясно.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ