Стихотворението

Пак

     "Всекиму ще се държи сметка за делата."

      Васил Левски

Пак вдигаме, дякон Василие,   

твоето зимно бесило.

Пак тънем в робско безсилие

и в социално мъртвило. 

Пак "вият псета и вълци,

и гарванът грачи зловещо..."

Пак дъвчим сухите залци,

и палим на дявола свещи.

Пак чорбаджийска сюрия

грубо ни граби народа.

Пак сме в свят на робия,

бедност, лъжа и несгода.  

Пак "свободата на роба" -                          

твоята вяра, апостоле;

пак се командва до гроба

със политически лостове.

"Чиста и свята република",

пак не направихме, брате. 

Пак сме мимансова публика

на управленски преврати... 

Но вдъхват ни, дяконе, вяра  

твоите слова знаменити:                              

"С моята кончина не свършва пътят,

който трябва да извървите..."

Сергей Комитски

История...

Силно любим, силно мразим с теб Родината, Държавата...

Колко прав е дядо Вазов и в поеми на забравата!

Кочо, 

Левски 

и Бенковски, 

Караджата, 

Шипка, 

Ботев, 

Братя Жекови, 

Раковски  

и Паисий  

са в живота ни...

Волов в Янтра още плува...

И в Каблешков някой стреля...

С тях поемите пътуват 

между нас през март в неделя...

3 март. Мълчим...

И с болка, 

че ги няма вече всъщност...

Тръгва нова обиколка в европейската ни къща...

Ех, приятели, не мога да отмина безразлично 

тая липса и тревога, клетви, думите изрични.

Идва време на промени. В тях и ние сме, уви!

А в историята стенат куп пропуснати глави...

Лозан Такев