Стига упражнения на гърба на левицата

Александър СИМОВ

В последните няколко седмици изведнъж (абсолютно дирижирано и съвсем неслучайно) БСП отново стана обект на масирана медийна бомбардировка. Знайни и незнайни сайтове заредиха автоматите и започнаха да се упражняват за пореден път на гърба на левицата.

Научихме, че в цялата страна общински организации въставали срещу Корнелия Нинова. Една след друга приемали декларации с искане за оставката на лидера на БСП и настоявали за спешен, скоростен, светкавичен, направо свръхсветлинен конгрес, по възможност още в първите дни на декември. Целият този експлозивен коктейл бе гарниран с поредното телевизионно турне на хора от средите на БСП, които да се отдадат с удоволствие на любимия си рефрен: партията се гърчи, партията агонизира, партията ври емоционално и се разтърсва душевно, но ако под някаква форма успеем да изгоним Нинова, всичко отново ще е цветя и рози, светло бъдеще и политическа утопия...

При по-внимателно вглеждане целият този сюжет се разпада като картонена кула. Оказа се, че повечето организации, които били приели "декларации срещу Нинова", не знаят това. А там, където такива текстове са били предложени, те са приети при отчайваща липса на кворум. Което издава доста екзотичен стил на работа - ако още в опозиция започваш да прилагаш апаратни схеми, за какъв стил на работа говори, ако някога доближиш до властта, а? 

Ръководството на БСП тръгна из страната. Особено впечатление направи, че из Хасковско всички "опозиционери" се изпокриха. Което е повече от странно. От години слушам как в левицата няма диалог и чуваемост. А ето, че Нинова ти идва на крака и получаваш възможността да кажеш очи в очи всичките си забележки, критики, вътрешни недоволства и терзания, а точно тогава - няма никой на терена.

Много по-лесно е да си

опозиционер в сенките

скрит зад комфорта на някаква измислена колективна декларация. Което издава едно - проблемите на БСП не са тези, които публично ни се изнасят и които медиите тръбят със страстта на млади поетеси. БСП определено има какво да решава за собственото си бъдеще и функциониране, но това няма как да се случи в киселинна медийна атмосфера, която редовно се подклажда от нарцистични изблици на хора, които направиха политическа кариера от простичкия факт, че винаги са готови да плюят своята партия или да я пържат публично от екрана. Но това сме го дъвкали многократно. Очевидно в БСП точно този факт трудно ще се промени.

Важно е обаче да го изговорим, защото слушаме всякакви анализи на тема "защо левицата получи този резултат на вота". Тежки политически грешки, колебливо поведение, неясен идеологически профил, организационен разпад, липса на диалог - какво ли не мина пред очите ни като обяснение. Вероятно във всяко има доза истина. Но, да си кажем честно, една от големите причини за загубите обикновено не се споменава. Или ако я посочиш, срещу теб граква хор от будни съвести и леви треперливи сърца, който стене: "вижте го, този е ниновист, този е нагаждач, този обслужва ръководството". Ще оставим тези обвинения встрани. Невъзможността за разговор никога не е по вина само на една от страните и ще посочим причината.

Ще посочите ли друга партия, освен БСП, в която всички вътрешни проблеми се разнасят по медиите и ехтят от сутрешен блок на сутрешен блок. И това не започна от 2021 г. А е факт от 2017 г., когато стана ясно, че БСП излиза от мъртвата си точка и става мощна, безкомпромисна и яростна опозиция. Тогава започна парадът на суетата по медиите, който с години трещеше като буря. Всеки пленум на левицата се превръщаше в ревю на оскърбените, които ходеха по медиите да обясняват колко драматични са нещата. А най-накрая, за капак, когато дойде поредицата от избори, в която се пържим и до днес, повечето от "оскърбените" играха и помагаха на други партии - на Мая Манолова, на "Има такъв народ", на "Продължаваме промяната", а най-накрая и на Стефан Янев. Което не попречи на тези познати лица да са първи на медийния фронт след всеки вот и да настояват за носенето на отговорност, за бързи промени, конгреси и какво ли не.

И нека никой да не си мисли, че тази причина е странична като обяснение. Партия с вътрешен разрив, с отворена политическа рана няма как да се пребори за допълнително доверие. На скарано семейство никой не ходи на гости.

БСП беше обезкървявана, източвана, блъскана по медиите.

Интригата се превърна в основното оръжие

на вътрешнопартийните схеми за удари по ръководството. Между другото, така е и с митичния конгрес.

Националният съвет гласува той да е през февруари. Решението е прието. И фактът, че медийното дефиле отказва да се съобрази с него, също е много странен. Каква е разликата между декември и февруари? Нали форум ще има? И защо му е на някого бърз конгрес? Цялото меню от проблеми, които ни сервират по медиите, няма как да се реши със скоростен форум. Необходима е добра подготовка, за да може все пак на този конгрес да се обсъждат значимите проблеми. Но не! Бързият конгрес е евфемизъм. Цялата пара в свирката опира до оставката на Нинова. Това е основното искане. Промяна на устава, скъсване с демократичната практика за пряк избор на лидер и взимане на главата на лидера. Ако това се случи, изведнъж всички други разговори ще спрат. Телевизионните нарциси повече няма да се сетят да правят идеологически дискусии и политически тиради. 

В името на тази амбиция вече виждам, че се активизират интересни, дори екзотични тези. Наскоро Костадин Паскалев изстреля, че ще прави "голямо ляво обединение", а по-късно дори обяви с кои партии и личности си го представя - Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Красимир Янков, Георги Кадиев... Прави ли впечатление общият признак - все хора, които в някакъв момент от историята са напуснали БСП. Защо и как е важно да се знае, но ще оставим тези спомени за друг текст. Истината е, че с повечето от тях БСП е правила обединение. В рамките на предишното Народно събрание АБВ имаше депутат. В по-предишното Георги Кадиев също беше народен представител от БСП. Т.е. никой не може да обвини БСП, че не е търсила диалог, разговор и път към тези партии. И понякога преговорите сполучваха, друг път се разбиваха в огромното самочувствие и претенции на някои хора. 

Въпросът с това ляво обединение, който винаги ме е вълнувал, е какво различно от БСП може да предложи то? Искам да чуя конкретните идеи, визии, предложения, които изведнъж ще възстановят лявото и ще му осигурят много по-силно обществено присъствие и смисъл, ако правилно тълкувам въздишките на Паскалев. Отсега мога да кажа - няма да чуем нищо различно. Защото тук също

битката не е за идеи

а за превземането на митичното и вълшебно трибуквие "БСП".

Няма как да има ляво обединение без най-голямата партия в това пространство. Партия, която никога не е отказвала диалог, но и не е позволявала на хора, които трудно могат да покажат изборни успехи, да й извиват ръцете.

Ще призная - аз самият също съм за ляво обединение, но не за сметка на БСП. Всички опити досега за обединение встрани от БСП са се превръщали в упражнения по реторика срещу единствената лява партия в парламента. Което винаги е било катастрофално. За всички.

Между другото, е лично удоволствие да видя, че Мая Манолова пак се приема за част от лявото пространство. Защото си спомням как като кандидат за кмет на София бягаше упорито от разполагането й в оста "ляво-дясно". И беше основен говорител на тезата, че вече няма ляво, нито дясно. Какво ли не прави политиката с хората, ей?

И тъй-като сме започнали нашата екскурзия сред красивите тези, с които БСП редовно е пържена по медиите, нека се заядем с още една. Наскоро чух твърдение от евродепутата Петър Витанов, че БСП е постигнала един успех в последните години - успяла е да се раздели  с етикета "статукво", но после само за една вечер се върнала в предишния отбор. 

Само накратко - БСП никога не е била от статуквото. И всеки, а Петър Витанов е от тях, който е бил на банките в 44-тото НС, може да го потвърди. То заради това срещу левицата беше изсипан толкова много политически огън. След това този етикет се използваше, за да може БСП да бъде натиквана в ъгъла всеки път. Целта беше левицата да гласува послушно и да мълчи, докато телевизионните експерименти бесуват. Точно заради това днес всичко е като дежа вю - в момента, в който БСП защити своя, но неудобна на другите, идея, тя пак се превръща в "статукво". Един истински социалист не би търпял ПП да се изживява като някакво бюро за политически сертификати. В крайна сметка, няма значение как ни изживяват външните за нас партии. Това е изцяло техен проблем.

Като се вживяваме толкова в темата за "прокълнатата" хартиена бюлетина, за пореден път правим БСП

заложник на външни страсти

които имат много малко общо не просто с реалния дневен ред на страната, но и с реалния дневен ред на партията.

Ох, какъв ужас, че умните и красивите пак започнали да викат "червени боклуци". Дори да приемем да се гласува по интернет, тези хора няма да бъдат наши избиратели. Но ние все гледаме да се харесаме на външните, а социалистите - кучета ги яли. Ако започваме промяна, трябва да я започнем оттам.

Добро начало е да си кажем всички проблеми на конгреса през февруари. Но точно там. Там, където се дискутира. А не по телевизионните студия, където се интригантства. Надявам се, че някои хора не са загубили способност за първото.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.