28 Март 2024четвъртък23:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Стефан Диомов: Истинската песен извира от сърцето

Чувството за отговорност е много важно за артиста, убеден е популярният композитор, който ще стане на 75 след броени дни

/ брой: 31

автор:Альона Нейкова

visibility 4205

Прочутият български композитор и педагог СТЕФАН ДИОМОВ е роден на 16 февруари 1945 г. в Бургас. Занимава се с музика от 1961 г. Създател и ръководител на вокалните състави "Тоника" и "Тоника СВ". Работи като вокален педагог и художествен ръководител към Ансамбъла на ГУСВ в София. Първата му песен - "Балада", получава I награда от Младежкия конкурс за забавна песен през 1974 г. Следват много други отличия. Хитът "Приятели" е обявен за победител в конкурса на БНТ на "Мелодия на годината 1982". "Сбогуване" и "Разказвай ми" заемат първо място на "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора" през 1975 и 1979 г. От 1986 до 1991 г. е главен художествен ръководител на група "Магистрали" към Транспортни войски. През 1992 г. се връща в родния си град, където основава групата "Горещ пясък" към община Бургас. Две години по-късно успява да изглади всички противоречия и събира членовете на ръководените от него вокални формации във "Фамилия Тоника", която има изключителен успех, а песента "Здравей, как си, приятелю" печели годишната класация на "Музикална борса" по програма "Хоризонт" на БНР за 1995 г. През 1996 г. възражда "Бургас и морето" и е директор на следващите издания на фестивала. През 2007 г. основава групата "Петте сезона".

"Слава Богу, за писане на хитове рецепта няма"

"Успехът предизвиква успеха"

"Мелодичната песен няма заместител"

- Изминаха 50 години от създаването на група "Тоника". Какво си спомняте от този половин век, маестро Диомов?

- Само хубавите неща, лошите се забравят. Спомням си усилията, които хвърлихме, къртовския труд, честната работата, възторга и успехите, защото те ни радваха много. Бяхме група, която се имаше пълна неизвестност в началото и после - голяма популярност. През този период се случваха какви ли не неща - и хубави, и не толкова хубави, защото израстването на един артист е бавен процес. При нас всичко това стана доста бързо, съставът стремглаво набра сили още през далечната 1969 г. Представяте ли си?! Толкова възрастен се чувствам...

- Но тогава сте били доста млад...

- Юноша бледен! Голям ентусиаст - не е банална тази дума. И много работехме, много работехме. Имахме поле за изява, защото тогава такива групи нямаше. Ние бяхме по подобие на една италианска - "Рики е Повери". И то като се започна - свършване няма. Успехът дърпа успеха, не знам дали разбрахте фразата ми. Или по-скоро успехът предизвиква успеха. Публиката ни хареса. Явим се на някой конкурс: Ама чакайте, на кой се дава първа награда?! На нас! Но ние не сме чак толкова добри, защо ни класираха първи?! Или си казваме: Добри сме, след като толкова ни ценят хората. И започна да се трупа една самоувереност, едно самочувствие, в добрия смисъл на думата. Все повече и повече работехме, защото видяхме, че залите ни се пълнят. Вече ни облада и чувството за отговорност - много важно чувство за един артист. И така - първо с единия състав "Тоника", след това с "Тоника СВ", наново започнах всичко. Пак същите емоции, пак пълна неизвестност, пак голяма популярност...

- Има ли сега кой да продължи традицията на хубавата българска музика?

- Да, моите песни се пеят. Съжалявам, че по радиото те не звучат достатъчно. Някак си даваме прекалено голяма свобода на младите автори, да са живи и здрави. Но нека има и уважение към доказали се творци. Защото и сега салоните ни са пълни. Хората идват на наши концерти, защото искат да чуят тъкмо тези композиции, писани преди 10, 20, 30, 40 години. В тях има известна непреходност заради дълбоките текстове и по-сложната аранжировка. Много мелодична беше музиката навремето и доста сантимент имаше. Сега това липсва. Днес в новите песни има техника, има саунд, има суинг, има всичко. Но няма достатъчно сърце. Това е моето мнение.

- Публиката, идвала преди години на концертите ви, различна ли е от тази, която сега пълни залите?

- Виждам доста възрастни хора, но също така има и много млади, които не са били родени, когато съм писал някои песни през 1975, 1981-1982  г. Което е невероятно! Но публиката е радостна на концертите ни и сега, ръкопляска ни, пее с нас, знае текстовете на нашите песни по-добре от мен - което е толкова вълнуващо. Това е едно приключение мое, което продължава и дай Боже да не спре скоро. Защото храната на артиста е тази - да прави концерти и да пее песните с публиката заедно.

- Кои са задължителните съставки, за да стане една песен евъргрийн?

- Вече ви казах: освен модерен аранжимент, хубав текст и комуникативна мелодия, трябва да има сърце. Комуникативна мелодия е тази, която стига до теб и ти можеш да я запееш. Много слушам радио, но напоследък доста трудно мога да запея песен, която звучи в ефира. Защото има сложна мелодия, особен аранжимент, странен текст... Една песен трябва да се запява. За мен, стария Диомов, истинската песен е тази, която извира от сърцето и която се запява.

- Повече от 10 години работите с "Петте сезона". Ще успеят ли музикантите от тази група да достигнат известността на други създадени от вас формации?

- Те не са толкова популярни като другите "Тоники", защото сега модата е различна вече. Има много причини. Но работят усилено. Миналата година с "Петте сезона" направихме 56 концерта - на пълни салони, което е чудесно. Сега радиото почти не ги излъчва, но аз се изморих да се оплаквам и вече не го правя. Да са живи и здрави всички. Да живее България! Да живее мелодичната песен!

- Какво ще кажете на младите изпълнители, които въпреки всичко продължават традицията на хубавата българска музика?

- Пожелавам им да не се отказват. Трудни са времената. Учудвам се на някои млади изпълнители като Йордан Марков например, който има огромно желание да пее и намира спонсори за концертите си. Това момче има голям талант да организира, пожелавам му успех, защото това не е лесно. Един концерт става с много песни, но става и с добра сцена, с добра техника, с добър тонрежисьор, с прекрасна публика и с пълен салон.

- Една от емблематичните ви песни - "Мария", която винаги се запява от публиката, има ли нещо общо с вашата дъщеря?

- Как да няма?! Аз само за Мария пиша. Майка ми, лека й пръст, беше Мария, дъщеря ми - Мария, няма да кажа и други хора, които бяха Марии, тях ще ги премълчим (усмихва се)...

- Гордеете ли се с това, което дъщеря ви прави, въпреки че е отвъд музиката?

- Как да не се гордея?! Аз съм на всяко нейно ревю и тръпна, защото тя е майстор. Толкова се радвам за нейните успехи като моден дизайнер в Бургас - нямате си представа. Много е приятно за един родител да види, че децата му успяват, че са честни и полагат огромен труд и усърдие, за да спечелят мястото си под слънцето.

- Кога правите равносметка - в края на годината или в началото на новата?

- Обикновено в края на годината ми е изключително тежко, защото правим много концерти. Но след Нова година имам 2-3 месеца свободни. През това време оглеждам какво съм написал, какво не съм... И тогава като че ли е време за равносметка - не на Коледа, не на Нова година, а след това. Защото ние, музикантите, работим.

- Как ви се е отразила популярността?

- Славата не ме е променила, аз съм си старият Диомов. С приятелите може да ме видите в най-скапаната кръчма, с най-обикновени хора съм много близък... Не съм се възгордял въобще и се гордея с това. Защото нищо по-страшно няма за един артист - да се надуе и да стане трудно комуникативен, това е отвратително и не си го позволявам. Пък и характерът ми не е такъв.

- Били сте къде ли не по света. Къде е най-хубавата публика?

- Ама вие много работи знаете за мен... Труден въпрос. Хубавата публика беше в страните, където много често ходехме. Хората научаваха за нас и ни харесваха. Например, до бившия Съветски съюз, сега Русия, пътувахме с удоволствие, защото ни знаеха. После бяхме в абсолютно отдалечени държави, където обаче имахме успех - в Лаос, във Виетнам... Боже мой, идваха по 10 хиляди човека, на паважа седнали, и слушаха, и ръкопляскаха. Да не повярва човек...

- На какъв език сте изпълнявали песни в чужбина?

- На нашия, на български. Даже някои световни песни пеехме.

- Има ли в музиката универсален език?

- Не. Музиката е интернационална. Тя е най-висшето изкуство, защото няма нужда от превод. Сетивата усещат отдалеч хубавата и недобрата музика. Добрите песни лесно си пробиват път до сърцето. Поне при мен е така.

- Всяка година безброй певци завършват Консерваторията, музикални училища. Как обаче се създава един нов Стефан Диомов?

- А, не мога да ви отговоря на този въпрос. Не съм чак толкова голям, възвеличавате ме. Няма рецепта. Много често ме питат как съм написал хитовете. Вие видяхте и чухте как пее залата нашите песни. Няма рецепта. И слава Богу, че няма, защото всички щяха да правят хитове. Това е божа работа - хрумване, телеграма свише... И като дойде, записвам. Песента "Мария", например, представих на Иван Ненков (поет, също от Бургас - б.а.). Ние я написахме в колата, пътувайки за София. Затананиках му я и той започна: "Тя се казваше Мария..." И като се връщахме на следващия ден към Бургас, песента беше готова. Понякога като тръгне - става много бързо. А друг път една песен се пише с месеци и не се получава. Божа работа...

- Какво ще се случи с българската музика, когато се изчерпи вашето творческо вдъхновение, а и на други наши известни композитори?

- Засега не се е случило, но ще се изчерпи - вече съм на такива години. Аз вярвам: ще дойдат други времена. И сега слушам по някоя успешна, добре направена песен. Смятам, че младите ще се върнат към мелодичната музика. Сигурен съм: това един ден ще стане. Убеден съм, че мелодичната песен няма заместител, няма алтернатива. Лесно се забравят онези, които са с лошо скроена мелодия - минават от едното ухо и излизат през другото. Добрата песен, добре аранжираната, добре поднесената и добре композираната - остава. Хубавата песен остава...

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ