26 Март 2019вторник15:04 ч.

СНИМКА АВТОРКАТА

Интервю

Стас Намин: Всички нормални хора имат леви възгледи

Рокът е изгубил своята актуалност, а интернет го е заместил като рупор на обществото, смята легендарният руски музикант

/ брой: 51

автор:Альона Нейкова

visibility 1371

Стас Намин (с рождено име Анастас Алексеевич Микоян) е съветски и руски музикант, композитор и продуцент, художник и фотограф, театрален и филмов режисьор. Основател е на прочутата група "Цветы" ("Цветя"). Автор е на безброй любими песни. Създател е на първия независим продуцентски център, който се превърна в люпилня на талантливи рок банди и изпълнители. Организатор е на мащабни музикални фестивали, включително и на прочути международни събития. По негова идея се формират Московският симфоничен оркестър, шоуто "Москва върху лед" и първият в страната Театър на мюзикълите. Арт проектите на легендарния творец са представяни в известни музеи и галерии по света. Снима запомнящи се документални филми. Работи в най-различни насоки и жанрове. Тези дни пристигна в българската столица като специален гост на 23-тия "София филм фест" и член на международното жури.

"Любовта към живота е най-силният ми талант"

- Как да се обръщам към вас - г-н Микоян, Анастас Алексеевич или г-н Намин?

- Просто Стас.

- Благодаря. За първи път ли сте в София, Стас?

- Не. Но за последно гостувах в българската столица много отдавна, още преди Перестройката. А това са повече от 30 години.

- Как ви изглежда сега най-големият град в България?

- Както Русия през 90-те години на миналия век.

- Сега сте поканен като член на журито на 23-тото издание на "София филм фест" и ще представите някои от кинотворбите, включени в програмата му.

- Да, освен "Free to Rock" (Намин участва във филма и е изпълнителен продуцент на проекта, чийто режисьор е четирикратният носител на "Еми" - Джим Браун, б.а.), ще се срещна с публиката на "Истинската Куба", както и на творбата на Кирил Серебренников "Лято".

- На какви хора според вас ще са интересни тези филми?

- Не зная. Сигурно на най-различни. Не очаквам "Free to Rock" да гледат меломани, защото този филм не е за музиката.

- А е по-скоро за това как тя влияе на обществото?

- Да, филмът е за обществото.

- Но проследява и как благодарение на рока се стига до прекратяването на Студената война.

- Същото е.

- Каква е ролята на музиката днес, когато е свършило противопоставянето между САЩ и СССР?

- Е, рокът вече е изгубил своята актуалност. Той се е лишил от онази значимост, която е имал през 60-те и 70-те години. Ако преди тази музика е била рупор на обществото, сега вече не е.

- А има ли то нужда от "вятър на промяната"?

- Винаги! Но от какъв точно - зависи от самото общество, от страната, в която го има. В Русия съществува необходимост от един вятър, в България - от друг, в Америка - от трети. Навсякъде е нужен "вятър на промяната". Няма такова общество, където да има затишие и всичко да е наред.

- Вие сте известен музикант, продуцент, художник, фотограф, композитор... Кой от вашите таланти смятате за най-силен?

- Любовта към живота.

- Някои рок звезди стават поп изпълнители. Това добре ли е?

- Трудно е да се каже какво е добре на този свят. Не се наемам да давам определения. Но наистина съществува такава тенденция. Имало е подобно себеизразяване - като вик от дъното на душата, когато някои хора заради рок музиката са умирали на 27-30 години. Сега повече се залага на естрадата, на развлекателния елемент на музиката, и се губи смисълът на рока. Не мога да твърдя дали това е нещо позитивно. Може би така и трябва? На мен това не ми е интересно.

- Работили сте в най-различни жанрове. От кое има повече в кръвта ви - рок, блус, джаз, етно, симфонична музика?

- Доколкото зная, музиката е само два вида - хубава и лоша. Всички останали направления не са толкова важни. Ако ми се удава да правя нелоша музика, работя в най-различни жанрове, според това как я чувствам. И нямам само един приоритет. С напредването на годините ми е по-интересна симфоничната музика. Но когато бях млад, повече ме привличаше рокът.

- Кой най-много е спечелил от създаването на вашия Център на Стас Намин - артистите или публиката?

- Мисля, че и едните, и другите. И понеже идеята за изграждането му е моя, може да се каже, че и аз съм спечелил - като музикант, артист и човек съм удовлетворен. Между другото, през 2019-а се навършват 30 години от създаването на Центъра на Стас Намин. И всички, които идваха в него, си спомнят за това време като най-доброто от живота им.

- Казват, че един от хитовете на "Скорпиънс" - "Wind of Change" ("Вятър на промяната"), е посветен на духа на свободата, който са усетили край вас.

- Да, това е факт. Песента е създадена именно   в нашия център. Нали знаете думите "Down to Gorky Park", които са препратка към адреса ни - московския парк за отдих и култура "Горки". Аз пък написах текста на руски, приятелите ми от "Скорпиънс" ме помолиха.

- Във вашия център осъществявате контакти със световни имена от музиката и киното. Може ли обаче той да бъде наречен и инкубатор на нови рок групи?

- Това бе доста отдавна. Преди 30 години центърът наистина го правеше. Сега новите рок групи са много малко в Русия. В България мислите ли, че ги има?

- Не съм експерт, но май се опитват да правят нещо.

- Никой не забранява да опитват, но това не означава, че съществуват. В Русия също се пробват, но не съм убеден, че има нещо интересно. Както казах, рок музиката е изгубила своята актуалност, но не защото липсват таланти, а тъй като те отидоха на друго място.

- Тогава каква музика ще е актуална през ХХI век?

- Не зная. Трудно ми е да си го представя. Но откровението на рок музиката е заменено от интернет. Затова тя не може да каже нищо ново, всичко може да се намери в глобалната мрежа. А каква ще е музиката в бъдеще - надявам се, че ще е хубава (смее се).

- Какво е накарало публиката толкова години, дори десетилетия, да пее "Мы желаем счастья вам" ("Ние ви желаем щастие")? И защо 3 години тази композиция е била забранена?

- Не ме обичаха. Бях чужд на властта. Забраната е лично отношение към мен самия, а не защото има нещо в песента. Хората я обикнаха може би защото е хубава (усмихва се). Преди дни музикантите от групата ми имаха участие в Лондон, без мен. И ми изпратиха видео от този концерт. Искате ли да ви покажа?

- Разбира се. О, и същата песен изпълняват. А публиката е на най-различна възраст - и деца, и млади хора, и явно родителите им.

- Така е на всички наши концерти.

- От кого се учихте на рок музика?

- От "Бийтълс", "Ролинг стоунс", Джими Хендрикс...

- Може би по-скоро се вдъхновявахте от тях?

- Да, вдъхновителите са истинските учители. В живописта се учих от Леонардо да Винчи - той не знае за това (смее се). Между другото, Джон Ленън също не е наясно, че е мой учител...

- Има ли страна, в която искате да направите концерт?

- Вече съм бил навсякъде. Мога да отида някъде просто така, без да правя концерт. С групата ми два пъти имахме световно турне. 

- В разгара на руско-украинския конфликт превеждате от английски парчето "Дайте шанс на мира" на Джон Ленън и го изпявате и на трите езика...

- Да, изпълних и мои авторски песни - "Пир во время чумы" ("Пир по време на чума") и "Странный этот мир" ("Този странен свят").

- Какво ви провокира?

- Войната. Умират хора. Някои не ги е грижа за това. В Русия никой от рокаджиите не е написал нищо по този повод. Което е поредното доказателство, че тази музика е изчерпала предназначението си.

- Интересувате ли се от политика?

- По никакъв начин.

- Все пак обаче следите какво става в страната и по света?

- Да, но го правя като останалите хора, не съм специалист. Никога не ме е интересувала политиката, защото 99% е цинична и лъжлива. Дори не са ме викали в политиката, защото се страхуват от мен.

- Преди време предложихте да се направи световно турне с мумията на Ленин и събраните средства да се раздадат на пенсионери. Актуална ли е тази идея днес?

- Винаги е актуална! Защото Ленин е излъгал всички и онези, които му вярваха, останаха с празни ръце. Затова и измислих тази шега - разбира се, че не съм възнамерявал да разкарвам мумията му по света.

- Приятели сте с Йоко Оно, Шон Пен и други известни личности... За какво най-често си говорите с тези звезди?

- За всичко. За киното, за музиката, понякога за политиката.

- А вярно ли е, че Робърт де Ниро има леви възгледи?

- Вярно е. Всички нормални хора имат леви възгледи.

Ново мащабно прекъсване на тока във Венецуела

автор:Дума

visibility 304

Искат да направят "Св. София" джамия

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 58

Докато не настъпи вечен мир на Земята

автор:Константин Иванов

visibility 230

/ брой: 58

Организиран хаос в поземлената реформа

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 58

Столица на културата ли? Такъв кич няма и в Африка

автор:Дума

visibility 228

/ брой: 58