Стари ТЕЦ-ове причиняват щети за милиарди евро на Балканите

Над 15 морално остарели въглищни електроцентрали, функциониращи на територията на Западните Балкани, причиняват хронични болести и преждевременна смърт на хората в този регион и дори в по-далечни страни от Европейския съюз. Това струва на здравните системи и икономиките на тези държави между 6,1 и 11,5 млрд. евро всяка година. На България се падат здравни разходи за над 700 млн. евро, сочи доклад на пет природозащитни организации, които призовават ЕС за по-активни действия за намаляване замърсяването от старите ТЕЦ. В документа се твърди, че върху страните от ЕС пада основната тежест на здравните разходи, провокирани от замърсяванията на въздуха от въглищните централи между 3,1-5,8 млрд. евро, докато на страните от Западните Балкани - между 1,9-3,6 млрд. евро.

България заема шесто място в класацията на 10-те държави с най-много здравни разходи заради въглищните централи с харчове между 377 и близо 729 млн. евро. Лидер е Сърбия с над 1,6 млрд. евро, следвана от Италия и Румъния. Сръбската въглищна електроцентрала в Костолац оглавява Топ 10 на най-замърсяващите със серен двуокис мощности в Европа. Още три сръбски ТЕЦ попадат в непрестижната класация, три от Босна и Херцеговина, по една македонска и полска, а десетката се затваря от българската държавна ТЕЦ. През 2016 г. ТЕЦ "Марица изток 2" е изхвърлила близо 30 хил. тона, но разликата с първенеца Костолац (128 хил. т) е огромна.

Като цяло през 2016 г. построените още по времето на комунизма 16 ТЕЦ в Западните Балкани с обща мощност 8 гигавата са изхвърлили толкова серен двуокис, колкото 250 въглищни централи в ЕС с 30 пъти по-голям капацитет (156 гигавата). Само централата в Углевик, в Босна и Херцеговина, е изхвърлила повече серен двуокис от всички въглищни централи в Германия, пише в доклада. Неговите автори посочват, че основната причина за това е използването на евтини и достъпни лигнитни въглища в района, но освен това вина има и слабата реакция на ЕС.

Тези въглищните централи в Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора замърсяват не само съседите си като Румъния, Италия, Унгария, България, Гърция и Хърватия, но и по-далечни държави като Полша, Германия, Чехия и Австрия. В доклада се допълва, че всяка година тези остарели енергийни мощности причиняват преждевременната смърт на 3000 души, както и 8000 случая на хроничен бронхит при децата и редица други хронични болести при възрастните в Евросъюза. "Замърсяването на въздуха не признава граници и продължава да е невидим убиец в Европа", предупреждава Влатка Маткович Пулич, водещ автор на доклада и отговаряща за енергетиката и здравните проблеми в HEAL.

Децата в ЕС, страдащи от астма, са имали през 2016 г. общо 36 400 дни с пристъпи (от всички регистрирани 86 200 дни), причинени от балканските въглищни централи. От техните замърсявания е засегната и производителността в Европа с над 3000 настанявания в болници и повече от 1,16 млн. изгубени работни часове за бизнеса в ЕС и Западните Балкани. В България е била причинена преждевременната смърт на 253-ма души, сочи компютърен модел, използван при изследване замърсяването на въздуха от Световната здравна организация и Европейската агенция за защита на околната среда, както и публично достъпни данни.

Изброените балкански държави членуват от 2005 г. в Договора за енергийна общност, чиято цел е да интегрира енергийния пазар на ЕС със съседите. С него те поеха ангажимент да приложат до 2018 г. мерки за съкращаване на замърсяването и изравняване със стандартите на ЕС. Но задължителните инвестиции в нови заводи или технологии за намаляване на вредните емисии масово се отлагат за друго време, а неспазването на поетите ангажименти не се санкционира по никакъв начин.

Авторите на доклада предупреждават, че правителствата в района планират в следващите 10 г. да добавят 2,7 гигавата енергийни мощности на въглищни централи, основно благодарение на финансиране от китайски банки. Повечето от тези проекти няма да отговорят на правилата на ЕС за контрол над замърсяването, но властите отвръщат на подобни твърдения, че икономиките се нуждаят от енергийна сигурност и че новите мощности ще изхвърлят по-малко парникови газове.

Енергийната  бедност

България се представя най-зле в класация на 28 европейски държави за нивото на енергийната бедност. Това показва ново изследване на Open Exp (базирана в Париж организация с фокус върху устойчивото развитие), публикувано от Европейската коалиция за право на енергия. Според изследването в България, Словакия и Унгария нивото на енергийна бедност е екстремно. Най-добре се представят Швеция и Финландия с ниско ниво на енергийна бедност. Показателите, които се следят, са влага в жилищата, цена на енергията за домакинствата, липса на възможности домовете да се поддържат комфортно топли или прохладни според сезона. Заключенията на проучването са, че като цяло масово жителите на държавите членки на ЕС в Южна и Източна Европа студуват през зимата, но дори на техния фон България се очертава в най-неизгодна позиция, информира "За Земята".

За да се избегне превръщането на хората с ниски доходи в жертви на цените на електричеството, правителството трябва да направи възможно домовете им да са енергийно позитивни - т. е. да произвеждат повече енергия, отколкото потребяват", казва Ямина Сейхиб, старши анализатор и автор на изследването на Open Exp.

От общо 28 държави 17 имат осезаем проблем с енергийната бедност. Разходите на семействата за електричество растат, като това е най-видимо в домакинствата с ниски доходи. За тях разходите за сметки между 2000 и 2014 година са нараснали с 33 на сто.

Държавите с ясни и стриктни строителни правила се представят по-добре, а последните в класацията се изправят пред липса на комфорт не само през зимата, но и през лятото заради високите температури. Отличници в класацията са Швеция и Финландия, което показва, че социално-икономическите фактори имат по-голяма роля, отколкото метеорологичните. Енергийната система в България е изключително централизирана, остаряла и има огромни загуби при пренос. А ако искаш да произвеждаш сам електричеството, което използваш, се сблъскваш с тежка и скъпа административна машина, казва Генади Кондарев от "За Земята". Още една причина за негативната тенденция е и използването на нискоефективни отоплителни уреди, особено в семействата с ниски доходи. Енергийните помощи, на които много от тях разчитат, за съжаление не гарантират топлина в домовете им.

(По Медиапул)