Стари муцуни в надпревара за нова власт

Яна Василева

През последните седмици народното  недоволство разтърси улиците на страната. Хората скандираха "Искаме промяна", "Не на монополите". Този вик бе породен не само от бедност, но от желанието на хората да има абсолютна промяна на политическата система. 
Една африканска поговорка гласи, че "новата метла чисти добре, но старата знае ъглите". За радост на народа, от архива на политиката могат да бъдат извадени подготвени кадри, доказали се в условията на политическа криза. Ще припомня заветната 1997-а, когато на 4-ти февруари двама доблестни мъже се отказаха от властта, за да покажат, че народът е по-важен от мандата.
В днешни дни две политически партии последваха примера им и не посегнаха към властта. Моралът и честността в политическия живот се превърнаха в архаизми, извадени от тълковен речник. Малко останаха представителите на българската политика, които могат освен с добра политическа реторика, да се откроят и с политическа съвест. Но това само показва лицето на другата част от елита - лице, обсебено единствено и само от жажда за власт.
Като такъв се прояви например лидерът на ДСБ Иван Костов - несменяем политик от началото на прехода. Костов заприлича направо на комедиант, когато, малко преди да бъде сформирано служебното правителство, поиска мандата.
Защо му трябваше това? Приказките, че е изкарвал страната от кризата един път, вече не могат да заблудят никого. Костов просто искаше да удължи своя престой в политическото пространство, защото има голяма вероятност след следващите избори да е просто пенсионер, който трябва да пише мемоари. И желанието му за мандата, последният опит да улови влака, не бива да бъде пренебрегвано. То говори освен за политически, но и за ясно изразен морален дефицит.
Друг дежурен желаещ за власт е лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той също изяви желание да бъде мандатоносител малко преди съставянето на служебния кабинет. Сидеров дори бие Костов в своя стремеж към властта, защото го изразява шумно, скандално и провокативно. Атакистът побърза да излезе на улиците и да се самообяви за водач на хората, но без да види разликата между себе си и тях. Те, хората, са недоволни и гневни, а той е просто човек, който иска да се възползва от ситуацията.
Трябва да бъдем честни. Кризата на представителството и всеобщото недоволство не са само български патент. В една съвсем близка Италия същото се случи със спрягания за добър приятел на Бойко Борисов Силвио Берлускони. Берлускони се превърна в симптом за кризата в Европа. А фактът, че на последните избори отново се завърна, макар и като втори, но с много малка разлика с първите, говори, че кризата освен икономическа, вече прераства и в политическа такава.
А нима в България не е така? След серия от гафове социолозите показват стабилизация на партията на Бойко Борисов. Едва ли има друго правителство, което да е дало почва на толкова много анекдоти и карикатури, както това на ГЕРБ. Всичко това, на фона на липсата на адекватни мерки за подобряване социалния статус на хората, логично преля чашата на търпението. И все пак - резултатите от социолозите са поразително еднакви. Това вече е проблем, за който няма лесни решения.
Ескалирането на недоволството разтърсва не само България, но и цяла Европа. Обяснението е просто - хората търсят по-социалното управление, това, което ще им осигури нормално съществуване и спокойно посрещане на старините. Примерите за това са многобройни. Във Франция недовони работници скандират срещу промени в трудовото законодателство, които са в техен ущърб.
В нашата южна съседка фермери излязоха на протест в Атина срещу високи производствени разходи, които ще доведат до още по-голямо обедняване на селскостопанските производители. В Белгия поради съкращаване на 6 производствени линии на протест излязоха металурзи, които се опасяват, че 1300 души могат да останат без работа.
Примери за политическата криза, в която се намира Европа, в момента има предостатъчно. От всичко казано дотук става ясно, че липсата на адекватна социална политика, твърде силната комерсиализация, доведоха след себе си един очакван финал. Европа е изправена пред тежко изпитание. Тя трябва в годините на икономическа криза да преодолява и политическа такава. Какъв ще е изходът, е в ръцете на европейските граждани.
В България също е ред на хората да заявят своята гражданска позиция. От тях зависи какво ще изберат - социално ориентирана държава, грижеща се за хората, или безкрайния кръговрат на монополистите, изцеждащи и последния грош от скромната българска пенсия или заплата.