Стабилни ли са днес Балканите?

Преди дни външният министър на Македония Никола Попоски заяви пред скопски медии, че страната му и България са на "добър път да подпишат договор за добросъседство". У нас обществото ни не е запознато с напредъка по подписването на този прословут договор, но явно в двустранните отношения има новина, защото "подписването на договора не е предварително условие или основна цел на онова, което трябва да постигнем в двустранните отношения. Това е един знак на добра воля за приближаване и съгласуване на принципите." И още: "Най-важното е каква обстановка ще изграждаме във взаимните отношения, сред политици и медии". Доживяхме, но ще съдим по делата, както свикнахме да казваме напоследък. Още повече, че признанието за липсата на какъвто и да било напредък по въпроса за решаване на проблема с името на страната, превърнал се в десетилетен спор с Гърция, е просто брънка от въпросите, с които управляващите в Скопие не успяват да се справят или нямат готовност за това. В същото време външният министър на Гърция Венизелос пише, че "няма да позволя икономическата криза да се използва, за да се упражни натиск върху Гърция по национални въпроси, какъвто е и въпросът с името на Македония". Това ни повече, ни по-малко е обявено за стратегически приоритет на гръцката външна политика. Информациите, че гръцкият посланик в Швейцария е поискал гръцки филми да се оттеглят от програмата на някакъв фестивал там поради употреба на името Македония, а не Бивша югославска република Македония, е поредно доказателство, че напредък по въпроса няма. Усилията на Матю Нимиц остават без покритие на този етап. А ако се обърне достатъчно внимание на думи като "международната общност ще извади тоягата и ще я употреби срещу правителството", защото "през последните години не се забелязва нито един ход на правителството, който да е насочен към евроинтеграцията", значи, че политическите облаци над Скопие са се сгъстили. Това са думи на Мендух Тачи, лидер на опозиционната ДПА (албанци), но самите водещи албански партии в Скопие, ДСИ и ДПА създават достатъчно проблеми на правителството на Груевски.
Докато екскомисарят по разширяването Щефан Фюле в прощално писмо до македонските политици им напомня, че са отговорни за бъдещето на страната, че ЕС ще продължи да бъде партньор на Македония, че страната има какво да направи за него, албанските лидери в лицето на Али Ахмети и Мендух Тачи сякаш загърбиха спорове и амбиции за влияние и се обединиха срещу опасността от поява на нова албанска партия - "Беса". Няма как това да не е свързано с новите повеи на етнорелигиозните противоречия, които тревожат региона напоследък. Особено след онзи прословут мач в Белград, който взриви отношенията не само между Сърбия и Албания, но разтърси и Балканите като цяло. Наличието на една участваща по принцип в правителствата на ВМРО-ДПМНЕ албанска партия като ДСИ и една опозиционна като ДПА се счита от познатите лидери за оптимален вариант за албанско представителство в управлението на Македония. Но страната е в политическа криза от месеци, а ситуацията в парламента е наистина патова, защото опозиционната СДСМ и коалиционните й партньори не се отказват от стратегията си за бойкот на Скупщината и продължават да настояват за служебно правителство, което да подготви нови избори. Предишните се определят като манипулирани. Да се говори за демократическа зрялост или институционален капацитет може да се окаже загуба на време, защото няма много варианти за изход от ситуацията на блокаж на първата законодателна власт. Или оставките на опозиционните депутати се приемат автоматично, защото 6 месеца не се явяват на работа, или се възобновява диалогът извън парламента, или продължава патовата обстановка. Времето не чака и сигурно затова западни посланици и посланикът на ЕС в Скопие Аиво Орав упражняват натиск върху СДСМ, за да се реши проблемът "в рамките на институциите", за да "не страда демокрацията".
Това е картината на пръв поглед, и то след като от Брюксел се получават изявления като "неуспехът на правителството да изпълни достатъчен брой от условията навреди на устойчивостта на реформите и дори регистрира вървене назад в някои области", което означава, че определението за застой е официализирано. Всъщност в страната, както и в някои други страни на Западните Балкани, протича един друг процес, за който медиите говорят с недомлъвки или продължават да робуват на удобни стереотипи. Информациите на неправителствения германски Институт за международни въпроси и сигурност - Берлин, който преди време публикува анализ и обяви Македония, БиХ, както и Косово за нестабилни общности, заплашени от етнорелигиозни и политически конфликти, са повече от обезпокоителни. От исторически опит се знае, че в региона такива конфликти най-често водят до промяна на границите. Точно това се посочва и като процес, който се регистрира и наблюдава, защото такава промяна задължително се придружава и с насилие. Дали опасността е реална или процесът е манипулативен с неясни на пръв поглед цели, може да се спори. Но редица факти наистина доказват, че съществуват тревожни сътресения и конфликти на етнорелигиозна основа, които могат да поставят бъдещето на тези страни на карта. А сигурността на региона да бъде застрашена до степен на неуправляемост. Албанците и православните македонци трудно гледат в една посока, независимо от бодрите слова на елитите им. Съществува недоверие между етническите общности и те сякаш живеят паралелно. Няма ден, в който да не се съобщават данни за смяна на имена на улици, училища, че някаква гвардия на Република Илирида започнала да патрулира в места, населени с албанци, че младежи от двете общности решават спорове с насилие, което стига и до смърт и т.н. Тетово живее в свой си албански свят с албански знамена, университет и надписи на език, който все по-често се настоява да стане равен на използвания според конституцията, т.е. Македония да е двуезична държава.
Стъпките към разделение във всички посоки са процес, който цитираният институт не само е доловил, но и в анализите си стига до въпроси дали не е контрапродуктивно да се спира. А ако мнението за подялба надделее, какво следва? Дискретната дипломация на този етап не дава прогнози, но все по-честите призиви за Велика Албания или Дардания не са изяви на "недоброжелатели". Напрежението на Балканите продължава да съществува и Берлин определено държи под око този процес. Външните министри на Великобритания и Германия тези дни организираха конференция от името на Институт "Аспен", където заедно с външните министри на страните от Западните Балкани "обсъждаха въпросите в региона". Икономическата му изостаналост се отчита, но промените не са задоволителни. Сведенията за присъствието на мюсюлмани от Западните Балкани на страната на джихада в Близкия изток, където и оставят кости, никак не са в унисон със стремежите за членство в ЕС. Няма как да не се дискутират и проблеми като възможността за промяна на границите, ако се окаже, че това е единствената възможност да се избегнат кървави конфликти. Това вече е изигравано. Но процесите не спират. Сигналите са налице. Хората говорят на различни езици, изповядват различна религия, едната от които в днешно време се набърка дълбоко в политиката, създават свои териториални албански пространства и защитават своята идентичност с цената на жертви. Усилията на правителството на Груевски в Скопие да изгражда паметници на "македонската идентичност" протичат без участието на албанския етнос и служат главно за усложняване на отношенията с България. Албанците твърдят, че си имат своя история, макар и не толкова дълговечна, не стигат до Александър Македонски, но и те споменават разни племена за свои предци. Един вид ние сме различни и имаме своите отделни права. Нещо европейският призив за "единни в многообразието" на Балканите не намира място. Под сурдинка се говори за присъствие и вмешателство на чужди сили, за "пране на мозъци" с цел влияние и присъствие, на фона на интересите на редовите граждани в материален аспект. Защото всички тук сме бедни като начало и по принцип.
Има върху какво да мислим и ние в България. Стабилни ли са днес Балканите, как биха ни се отразили разглежданите трансформации за промяна на граници без насилие? Или това са само "проучвания на общественото мнение" с цел постигане на други цели? Следи ли някой тези процеси или отговорите ще бъдат като на нашия главен мюфтия, "че те не отговарят за тази джамия", когато го питат какво би направил, за да няма манипулации с привличането към джихад у нас? Македонският главен мюфтия (глава на Ислямската религиозна общност) поне казва, че "ако някой иска джихад, по-добре да мре за Македония". Дипломати могат да са хора и извън тази професия. Стига да отстояват принципи, които са в полза на държавата. Идеите за разделение ще решат ли окончателно проблемите на Балканите, или вместо към икономиката, ще насочат усилията за отстояване на статукво, от което никой не е доволен? Ще ни остане ли време за наши анализи на тези процеси или политическата криза ще изцеди силите и енергията на елит и общество, като ни остави в позициите на наблюдатели без желание за отстояване на интереси? Та докъде стигнаха дебатите около нашия договор с Македония? Ще чакаме да ни каже Попоски.