Спорт, политика, допинг

Колкото и да се говори, че спортът и политиката трябва да са разделени, всъщност те винаги са били свързани. И шампионът представлява не само себе си, но и страната си. А това вече е политика. 

Героите от древните олимпийски игри получавали лаврово клонче, а по-късно - и делва със зехтин. По това време са първите сведения за използване на допинг. Известно е, че древните олимпийци са използвали халюциногенни гъби, яли са тестиси на животни и т.н., за да подобрят постиженията си.  

Една от целите, които си поставя барон Пиер де Кубертен, когато полага началото на съвременните олимпийски игри, пак е да възстанови мира и разбирателството между хората. Но не само победата на олимпийски игри е престижна, а и на световни първенства, на силни международни състезания. Затова и средствата за постигане не се подбират, макар че един от основните принципи на олимпизма е "феър плей" или "честна игра". Още през 20-те години първа Международната федерация по лека атлетика забранява допинга. През 30-те години обаче масово започва да се употребява тестостерон, през 50-те - амфетамините. Пак по това време е измислен и анаболът. 

Със спускането на Желязната завеса и появата на Западен и Източен блок съперничеството между двете системи се изостря и победата се търси на всяка цена. И затова цената много често е допинг. И от едната страна, и от другата. 

Но след като Източният блок загуби, всички грехове бяха стоварени върху социалистическата система, където допингът бил държавна политика. Всеки, докоснал се до мръсната страна на спорта, знае, че и на Запад не пасяха трева. 

Победителите обаче не ги съдят 

Истината е, че всички взимат, но нас ни хващат. Продължава да е така, нищо че вече социалистическа система няма. Допингът е мръсен бизнес, в който залогът е твърде голям. Защото зад златните медали стоят богати рекламодатели и много пари. И никой няма интерес златните медали да се печелят от спортисти - представители на малки и бедни страни. 

Схемата е много проста. Формулата на даден препарат леко се изменя и той вече не попада в списъка със забранените медикаменти, обявен в началото на годината. В края на годината обаче препаратът вече е в новия списък, но формулата отново се променя и новият му вариант не се лови. Тоест за да си част от голямата игра, трябва да използваш допинг, който в момента няма как да се открие, а и не се търси от допинг ченгетата. 

Вече има такива препарати, които съществено могат да променят гените. Някои препарати са в състояние да развият само определен вид мускули - този, в който са инжектирани. На практика са неоткриваеми. Биологичните паспорти са опит да се сложи някакъв ред в новото нашествие на допинга. 

И докато цели институти по света са впрегнати да създават нови и нови допингиращи средства и методи, в по-бедните страни се кара със стари препарати, които се разпознават и от самолет. 

И когато някой говори, че си е купил месо с анаболи от магазина и затова го хванали, не му вярвайте. Макар че американски лекоатлет беше оправдан именно по този начин. Друг - че приел забранения медикамент чрез целувка с приятелката си. 

Руски хакери успяха да проникнат в сайта на УАДА (Световната антидопингова агенция). Оказва се, че куп западни звезди на спорта, включително и сестрите Уилямс в тениса, са били облагодетелствани, като са получавали от агенцията разрешение за употреба на забранени медицински препарати по лекарско предписание. 

Спортът е и мощно средство за политически натиск. Последното грубо вмешателство е т.нар. допинг скандал в леката атлетика и някои други спортове, засягащ пряко Русия. Едва ли е случайно, че всичко това се случи година след като с проведен референдум Крим беше присъединен към Русия. Последвалите икономически санкции не дадоха резултат и Русия бе ударена и по нейния престиж в спорта - нещо, с което руснаците винаги са се гордеели. През 2015 г. избухва допинг скандал в леката атлетика, като УАДА прекрати дейността на РУСАДА (Руската антидопингова агенция), а ИААФ замрази членството на Руската атлетическа федерация. Оттогава до ден днешен руските лекоатлети са принудени да участват като неутрални атлети, като им е забранено да носят национален екип, да развяват флага на своята страна и при победа да слушат химна. Това е 

унижение към достойнството на спортиста

За да бъде възстановено членството на Руската федерация, трябва да изпълни куп условия, едно от които е да признае, че в страната действа държавна система за допинг. Тоест да плюят върху страната си. 

Повече от 1000 руски спортисти в 30 вида спорт, сред които дори параолимпийци, са били замесени или облагодетелствани в институционалната конспирация по прикриването на позитивни допинг проби. Това е записано в окончателния доклад на канадския юрист Ричард Макларън, изготвен по поръчка на УАДА и цитиран от Ройтерс. Във втората част на доклада Макларън дава информация за схемата, управлявана на държавно ниво. Всички доказателства се основават на свидетелските показания на Григорий Родченков, бившия шеф на РУСАДА, който в момента живее в САЩ и е закрилян от федералната програма за защита на свидетелите. Скандалните си обвинения той сподели, след като трябваше да отговаря на обвинения в корупция, докато е заемал високата длъжност.

Западните спортисти, които чупят нечовешки рекорди, обаче са чисти като сълза. Чак толкова неземно талантливи ли са американците, че обират златните медали на повечето големи първенства?

Днес дейността на РУСАДА е възстановена, но руските лекоатлети продължават да участват под неутрален флаг. Не е ясно докога. Всичко това даде повод да се говори за англосаксонска мафия в спорта. В така наречената независима комисия, която разследва употребата на допинг в Русия, са включени представители предимно на англоговорящи страни. УАДА също трудно може да бъде определена като независима, след като за периода 2004-2015 година е получила 21 млн. долара от САЩ и 150 млн. от всички останали държави по света, взети заедно. 

Добре, че засега МОК остава верен на принципите си и удържа на натиска да не допусне руснаците до олимпийските игри. Но и там нещата не са съвсем чисти. Известният германски юрист Кристоф Вишеман и неговата адвокатска кантора обвиниха МОК, че е скрил доказателства, оневиняващи защитаваните от кантората руски спортисти в навечерието на зимните олимпийски игри през 2018 година. 

И ако днес всички говорят за държавен допинг,

какво да кажем за корпоративния допинг

който е още по-могъщ? Всички звезди в спорта се спонсорират от мощни мултинационални компании и никоя от тях няма интерес нейни спортисти да бъдат хванати с допинг, защото това са загуби за милиони. Така атлетите се ползват с чадър, докато някой от тях не сгафи и не влезе в конфликт с рекламодателите или с организаторите на комерсиалните състезания. А там се разиграват милиони. 

В момента в САЩ се подготвя т.нар. "Закон Родченков", който позволява на властите да глобяват всички спортисти за употребата на допинг. Независимо дали те са граждани на САЩ, или не. Така на практика хванати със забранени субстанции руснаци могат да бъдат вкарани дори в затвора, ако участват в състезания на американска територия. 

Истината е, че нашето общество е свикнало да аплодира шампионите. И не го интересува какво стои зад успеха. Повечето хора са против допинга, но не се замислят, че проблемът с неговата употреба е предизвикан и от търсенето. За съжаление борбата с допинга е обречена и победители в нея ще бъдат по-богатите. 

Което не трябва да отказва хората от спорта. Защото той е здраве и добро настроение, освен ако не се качиш на голямата въртележка.