Специалистите по здравни грижи бягат заради условията на труд

Милка ВАСИЛЕВА завършва английска езикова гимназия, Медицински колеж в Русе, "Управление на здравните грижи и преподавател по практика в медицински колеж" в Медицинския университет в София. Работи като медицинска сестра, старша медицинска сестра, главна сестра, семейна сестра в джипи практика. Има допълнителни специализации за оценка на качеството на здравните грижи, за етиката в здравните грижи. Една от основателките на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), а от 2011 г. е председател на съсловната организация. През 2008 г. е избрана и през 2009-а - преизбрана за член на Изпълнителния съвет на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации и СЗО.


"Време е да се регламентира специалността на медицинските сестри"

 
- Напускането на медицинските сестри от професията и от страната ли е най-големият проблем на съсловието?
- Това е много голям проблем, но не толкова на съсловието, колкото на държавата и на системата на здравеопазването. Броят на медицинските сестри непрекъснато намалява и това се отразява на качеството на медицинските грижи, тъй като по-малко сестри трябва да се грижат за повече пациенти. Съсловието съществува, развива се, но не е достатъчно като бройка. Всяка година напускат около 1000 специалисти по здравни грижи, а в колежите приемат годишно около 500.
- В кои сфери не достигат сестри?
- Навсякъде. Системата в момента се крепи на това, че една медицинска сестра или акушерка работи на 2 или 3 места. Аз вече не познавам колежка, която да работи на 8-часов работен ден - всички работят поне по 12 часа. 
- Какво би предложила асоциацията на държавата, за да задържи тези толкова важни за здравната система кадри?
- Специалистите по здравни грижи имат и изключително широки автономни функции, и функции, които осъществяват под надзора на лекар, но като цяло екипният принцип е основното. Подготвяли сме много и различни документи, които сме представяли на всички правителства и парламенти досега и сме настоявали да бъдат изпълнени поне частично нашите искания, за да спре миграционният поток.
- И чуха ли ви?
- Чуват ни, разбират ни, но нищо не се изпълнява, нищо няма като реално извършена дейност. Настояваме да се приеме Национална здравна стратегия до 2020 г., която да се основава на исконните човешки права и да съответства на европейските ценности за равен достъп, ефикасност и ефективност на висококачествени медицински услуги и здравни грижи. Настояваме асоциацията да бъде партньор при сключване на Националния рамков договор. В момента здравните грижи са в частта "общи услуги" - при прането, чистенето и пр.
Друго наше искане, което сме поставяли неведнъж от 2003 г. насам, е свързано и с демографската картина у нас и с нуждите на пациентите. Става въпрос за създаване на центрове по здравни грижи. Специалистите, работещи в тях, да извършват здравни услуги в дома на пациента, от една страна, а от друга - да осъществяват профилактика и превенция на бременни, деца и рискови и социално слаби групи от населението. Такава мярка е не само финансово изгодна, но е и инвестиция за бъдещето на страната. От една страна се улеснява достъпът на населението до здравни грижи, а от друга - специалистите могат да изпълняват своите автономни функции. Те могат да правят самостоятелно определени манипулации, да се грижат за хората с хронични болести - да бъде премерено кръвното им, да бъде сменена превръзка, да се даде съвет за диетичния режим - все неща, които в момента никой не прави. С подобна медицинска грижа може своевременно да бъдат установени отклонения от състоянието на пациента и той да бъде посъветван своевременно да потърси лекарска помощ. Наличието на такива центрове, отговарящи на добрата медицинска практика, значително ще намали посещенията при личния лекар само за да бъде премерено кръвното или да бъде попитан как да се коригира диетата например.
От особена важност е законовото регламентиране на организираното и провежданото от асоциацията продължаващо обучение и степенуването на специалистите по здравни грижи в съответствие с издадените сертификати по професионална квалификация, както и въвеждане на система за диференцирано заплащане на базата на издаден сертификат.
- Какво точно имате предвид?
- Продължаващото обучение е задължително за всички специалисти по здравни грижи - акушерки, рехабилитатори, фелдшери, лаборанти, медицински сестри и пр. Организираме различни курсове, които са кредитирани по нашата кредитна система и в рамките на 5 години колегите трябва да участват в обучение (участия в конгреси, обучение, писане на доклади, здравна информация и пр.), което да им донесе 150 кредитни точки. Специалист, получил 150-те точки, означава, че е научил нови методики, повишил е квалификацията си и може да оказва здравни грижи с по-високо качество, и този човек би трябвало да получава по-високо заплащане в съответствие със сертификата, които е получил за обучението си. За радост вече има немалко работодатели, които оценяват специалистите по здравни грижи, които са поддържали квалификацията си, и получават по-високо заплащане. Но това не е регламентирано, а е по преценка на работодателя. 
Друг проблем, който е важно да бъде решен, е свързан с промени в Наредба 34 на МЗ за придобиване на специалност. Когато говорим за специалност, всеки си представя лекар специалист. Но европейска практика е сестрите също да получават специалност, което означава, че в определен етап от професионалното си развитие дадена сестра има изключително широки познания и може да извършва определени автономни действия без надзора на лекар, които не може да извършва сестра, която няма специалност. Например в областта на спешната медицина, анестезиологията, онкологията, ендокринологията, семейното здраве и пр. По тази причина настояваме за усъвършенстване на наредбата. В последните 10 години са провеждани редица специализирани обучения по интензивни грижи, психиатрична помощ, спешна помощ. Има колеги, които завършиха към медицинските университети тези специалности. 
- Миналата година бе сключен колективният трудов договор в здравеопазването. Той не визира ли тези проблеми?
- Настояваме да се повиши минималният осигурителен праг и стартовото възнаграждение да е равно на 3 минимални работни заплати за страната. Това е едно от важните ни искания, но не е на първо място, защото когато правим анкети сред колегите защо напускат страната, заплащането не е първата причина. На първо място за тях са условията на труд, както и неясният регламент на нашата професия. В съзнанието на мнозина професионалистите по здравни грижи работят в болници, медицински центрове и ДКЦ-та. Те работят на различни места - детски и социални заведения, места за лишаване от свобода и пр., които са подчинени на различни институции. Затова и редът за заплащане на труда им е различен, а колеги с еднаква квалификация се оказва, че са неравнопоставени. Например колегите, които работят в домове за стари хора, които са на подчинение на МТСП, са с изключително ниски заплати - 300-320 лв. Там колективен трудов договор не влияе. Макар КТД да се разпростира в спешната и психиатричната помощ, които са на подчинение на МЗ, нивата на заплащане на колегите в тези сфери също са ниски, защото поначало там заплатите са ниски поради недостатъчното финансиране на тези дейности. Работещите в тези области колеги в различните части на страната получават между 380 и 420 лв. Абсолютно никакъв регламент за заплащане няма за сестрите, които работят при общопрактикуващите лекари. Принципно това е въпрос на персонално договаряне. А и работата им се свежда най-вече до секретарски функции, а истинската работа, която трябва да вършат - посещения по домовете на пациентите, не се извършва.
- Как може пациент, който има нужда от инжекции в дома, да намери сестра, ако няма позната?
- Това е много сложен проблем. Има сестри, които правят инжекции или превръзки, катетри в дома на пациента, но колкото и странно да звучи, това е незаконна дейност, защото законът не указва организацията, която контролира такава дейност. По тази причина такава дейност е в сивата икономика - заплащането е резултат от договаряне между сестрата и пациента, което не е редно, защото тези пациенти са здравноосигурени и би следвало да получават безплатно домашни грижи. Но ако бъдат регламентирани въпросните центрове по здравни грижи и бъде ясно финансирането им, пациентът, който има нужда от здравни грижи в дома, може съвсем законно да извика в дома сестра, акушерка, рехабилитатор и пр., за да бъде направена съответната манипулация. Тогава ще е ясно и дали пациентът доплаща. Сега все повече специалисти по здравни грижи отказват да извършват манипулации в дома на пациента, защото това е рисковано.
- Т.е. незаконно е дори пациентът да потърси такава услуга например в ДКЦ, болница или медицински център?
- Да. Би следвало пациентът да се обърне към общопрактикуващия лекар и ако той има някаква договореност със специалист по здравни грижи, да го насочи. Но в момента всичко е в сферата на "ако". В частни лечебни заведения има ценоразписи, изготвени от управителите им, и там е ясно. Но дойде ли сестра в дома ви, договаряте се.
- Асоциацията има ли участие в различните програми за домашни грижи?
- Например програмите на МТСП предлагат по-скоро социални услуги. Нашата идея е за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги. Такава добра практика развива в момента БЧК с един свой проект на територията на община Враца. Там медицински сестри заедно със социални и здравни асистенти обгрижват пациенти в дома им. Проектът започна от януари т.г. и асоциацията ни му е партньор. Когато приключи 3-годишният проект, ще може да направим и икономически, и професионален анализ, за да убеждаваме следващото правителство, че страната ни има нужда от такива центрове с ясно финансиране и с много ясни отговорности. Тези центрове са изключително нужни в населени места, в които няма достатъчно лечебни заведения.
- Как ще отбележите празника си?
- Тази година ще нарушим традицията и 12 май ще се отбелязва по региони, но догодина пак ще има национално тържество, на което ще бъдат наградени колегите за 2 години. А за празника си пожелавам да сме оптимисти - няма да спрем да настояваме нашата професия да получи ясен регламент, за да може хората да останат да работят в България. Защото никой не тръгва без тъга от България - това е много тежък житейски момент... Не е лесно да се напусне страната, семейството, работата, особено когато човек не е на 18-19 г. Най-често напускат току-що завършилите. Тези, които са с 2-3 години трудов стаж, се подготвят старателно, учат чужд език и заминават с идеята да не се връщат. Колегите на средна възраст тръгват с мисълта да работят няколко години, за да получат финансова стабилност, и да се върнат, но често това не се случва и повечето дори изтеглят и семействата си. Напоследък заминават и колеги в предпенсионна възраст. Сред тях са рядкост такива, които търсят признаване на професията - мнозина са склонни да работят като болногледачи, като целта им е да получат висока пенсия, която впоследствие да ползват в България.