Спасението бе отвоювано

Проф. дфн Минчо Минчев

Няма съмнение - темата за Девети септември 1944 г. отново ще възбуди духовете, а върху препатилата глава на българина "свободните медии" ще изсипят поредния водопад от лъжи.
На този изблик на агресивен реваншизъм лява прогресивна България трябва без колебание, спокойно и аргументирано да каже истината за великото събитие, станало преди 67 години на 9 септември 1944 г.
Затова от тук нататък ще говорим само за факти, за реални събития, започнали от най-близките, случили се няколко месеца преди това в света и в България.
На 6 юни 1944 г. бе открит Вторият фронт. Започна настъплението на обединените англо-американски военни сили в Западна Европа. Тяхната авиация господстваше във въздуха и методично сриваше със земята немските градове. За по-прозорливите бе ясно - Германия губи войната.
Какво ставаше по това време в България? В края на май след деветмесечно управление падна правителството на Д. Божилов. Но не заради

водената изцяло угодническа прогерманска политика,

а заради неспособността му да се справи с въоръжената антифашистка съпротива.
На негово място дойде правителството на Иван Багрянов, на което  историята даде достатъчно дълъг за тогавашната ситуация срок, за да изведе България от задънената улица и да съхрани капиталистическия строй в страната.
За съдбата на България се говори още в Техеран. Там Уйлям Чърчил заявява, че англичаните "нямат намерение да воюват на Балканите, затова ще настояват Турция да влезе във войната с нападение срещу България". Й.В. Сталин отговаря,

че втори фронт е нужен на Атлантика, а не на Балканите.

Но идеята на Чърчил - Турция да накаже България, като я нападне, не го напуска чак до 5 септември 1944 г., когато СССР обявява война на България и така пресича реализацията на замисъла му.
През лятото на 1944 г., вместо да направи налагащия се от обстоятелствата и очакван "завой",  правителството на Ив. Багрянов ожесточава репресиите срещу партизаните - борбата срещу тях се води с планирана жестокост. На 21 юни министърът на вътрешните работи и здравето проф. Ал. Станишев издава заповед  щ4273, според която "нелегалните чети трябва безпощадно да се унищожават".
С друга заповед, вече от 3 август 1944 г., в борбата срещу "шумкарите" към полицията и жандармерията се присъединява и армията.
В същото време над България надвисва смъртна опасност отвън. На 28 юли министърът на външните работи П. Драганов докладва пред Ив. Багрянов, министрите на войната и на вътрешните работи за растящата заплаха от намеса на Турция във войната, което е трябвало да стане точно в началото на септември. Но правителството на Ив. Багрянов е продължавало

да демонстрира своята вярност към Райха,

като вместо да използва благоприятната обстановка и да обърне оръжието срещу нацистка Германия, то с писмо до В. Кайтел иска от него разрешение(?) да изтегли българските войски от Сърбия и Македония, за да ги хвърли срещу партизаните. Т.е. българското правителство иска разрешение от немците, за да продължи братоубийствената гражданска война!
По това време българската войска наброява почти 370 хиляди  отлично обучени, добре екипирани за бойни действия воини. В голямата си част
офицерството е патриотично и антигермански настроено.

От средата на август, за да не бъде отрязана от север, започва изтеглянето на немската армия "Е" към Югославия и Унгария. Това изтегляне е могло да стане само по два коридора - по долините на Вардар или на Струма. А и двата са били под контрола на българската армия, като изходът от това положение е бил - България да обяви война на хитлеристка Германия и да задържи с боеве изтеглянето на немците за не повече от 10-15 дни, до идването на Червената армия.
По същото време започва

Яш-Кишиневската операция на Червената армия, която завършва с пробив

на немската отбрана и с капитулацията на Румъния на 23-и август. Какво е означавало да бъде спряна с бой оттеглящата се група армии "Е" на Вермахта? Означавало е, че немалка част от Беломорието, а може би и от Вардарска Македония щяха да останат в пределите на България, така както остана Южна Добруджа, заради участието на българската армия на страната на съюзниците през последната фаза на войната. Настъпва времето на хаотичните импровизации. На 1 септември Ив. Багрянов подава оставка; на негово място идва правителството на К. Муравиев, което е лишено от всякаква представителност. То стои някъде "по средата" между прогерманската клика и

широкото народно движение, представено от Отечествения фронт.

Неговите действия са крайно противоречиви - то обявява война на Германия, след като е облекчило окончателното изтегляне на Вермахта от България; обявява амнистия на политическите затворници, но продължава кървавата разправа с партизаните. Може би искреното желание на кабинета е било да направи обещавания и така неизвършен от Ив. Багрянов "завой", но и К. Муравиев не вижда друг изход от положението, освен насочването на Червената армия на запад и очакването в България да дойдат съюзниците откъм Гърция.
А всъщност

от югозапад щеше да дойде турската армия

- с обявената от СССР война на България на 5 септември бе провален този катастрофален за родината ни сценарий. Дали Червената армия е била освободител или окупатор, днешните историци на фалиралата тогава българска буржоазия могат да спорят колкото си искат, но едно е безспорно - тази армия спаси България от турска окупация и загуба на съществена част от нейната територия.
Дните от 5 до 15 септември 1944 г. имаха характера на народно въстание - страната бе парализирана от стачки,

разбиваха се затворите, полицията продължаваше да стреля

по демонстрантите, на много места старата власт се съпротивляваше с оръжие в ръка.
Поемането на властта от правителството на Отечествения фронт на 9 септември сложи край на всички политически комбинации на българската буржоазия, сложи и окончателен край на фашисткия режим у нас.

* * *

Реанимираната днес българска реакция ненавижда тази дата. Нищо чудно - на нея българската буржоазия претърпя тотален исторически крах. Тя показа своята негодност да защити не само Отечеството ни, но и самата себе си; заслепена от страх и омраза, тя изпускаше един след друг благоприятните моменти за изход от положението, до което бе докарала страната с късогледата си политика.
Подготовката за това фиаско започна точно три десетилетия преди великата дата - Девети септември, тогава, когато в обществения живот на страната взе връх прогерманската буржоазия. Чрез политическата си клика тя тласна България в Първата световна война на страната на една обречена коалиция.
Тогава, за разлика от нея, гръцката, сръбската и румънската буржоазия утроиха териториите на своите държави. В резултат на своята пагубна политика нашата буржоазия направи така, че с изключение на източната си част,

България граничи и днес със себе си на север, запад и юг.

Тази буржоазия разстреля разбунтувалите се войници, гнили три години в окопите, за да бранят интересите й, тя свали с кървав преврат през юни 1923 г. законното народно правителство на Ал. Стамболийски, смаза с нечувана жестокост народното въстание през септември 1923 г. Цели двадесет години тя водеше ту затихваща, ту разгаряща се, но несекваща вътрешна война срещу трудовия народ на България.
Затова на 9 септември бе сложено началото на нейния исторически край.
Един логичен и справедлив край!