Политическо фуего

Веселин Стаменов

България е страната с най-висока гъстота на „пророци“ на квадратен метър. Тук Ванга е само началото. Истинското гадаене не става с бучки захар, а с вратовръзка, очила и титлата „професор“, изтипосана под името ти в сутрешния блок.
Вземете например професор Огнян Минчев. Този човек е академичното превъплъщение на прогнозата за времето: „Може да вали, може и да не вали, но със сигурност ще има облаци“.
Професорът е майстор на „политологическото фуего“. Неговите анализи са като хороскоп в евтино женско списание - толкова са общи, че важат еднакво за политическата криза в България, за добива на ряпа в Кюстендил и за миграцията на прелетните птици.
Когато Минчев каже: „Предстоят сериозни промени в структурата на властта“, това на нормален език означава: „Някакви хора ще седнат на едни столове, а други ще станат“. Гениално, нали? За такова прозрение обикновеният човек трябва да изпие поне две ракии, но професорът го прави на трезво и срещу солиден хонорар.
Всъщност, професията „телевизионен политолог“ е най-чистият бизнес модел у нас. Продаваш въздух под налягане, опакован в сложни думи като „геополитическа парадигма“, „олигархичен модел“ и „системен разпад“. Колкото по-нищо не казваш, толкова по-ерудиран изглеждаш. Ако прогнозата ти не се сбъдне - никой не те пита защо. Просто казваш, че „конюнктурата се е изменила динамично“. Което е интелектуалният еквивалент на „кучето ми изяде домашното“.
Минчев и компания са като жреци на древен култ. Те влизат в студиото, канят се тържествено, оправят си очилата и започват да редят едни изречения, които нямат нито начало, нито край, нито смисъл. Но пък звучат толкова авторитетно, че Ганчо пред телевизора оставя дистанционното, почесва се по корема и си вика: „Ей, много учен тоя бе, нищо не му разбрах, значи е прав!“
Истината е, че тези хора не прогнозират бъдещето. Те просто обслужват настоящето на определени партийни централи, като обличат баналните им мераци за власт в „експертни анализи“.
Да си политолог в България, е като да си професионален кибик на белот - не играеш, не носиш отговорност, но през цялото време обясняваш на другите колко са тъпи и как е трябвало да хвърлят валето по-рано.
А най-хубавото е, че следващия вторник професорът пак ще е там. Със същата вратовръзка, със същата титла и със същата порция мъгла. Защото в България празната приказка е национална валута. А професор Минчев е нейният най-стабилен банкер.

Фейсбук